Украинска рада - телохранители и метреси отстъпват на улични активисти и военни

Павел Политюк
Ройтерс

Герои от войната и активисти от Майдана са на път да оформят новия облик на парламента

Телохранителите и метресите ще си тръгнат, а ще дойдат вероятно уличните активисти и военните ветерани: следващият парламент на Украйна ще бъде прозападен и силно националистически и няма да бъде по вкуса на Русия.

Списъците с кандидатите за изборите на 26 октомври показват, че личните фаворити в отиващия си парламент, подкрепяни от влиятелни фигури от старата гвардия, са на път да отстъпят място на хора, които се прочуха в революцията на Майдана в Киев миналата зима или в съпротивата срещу руското навлизане в Източна Украйна.

Военният пилот Надя Савченко е водещ кандидат на една от най-големите партии в Украйна, макар че е държана в московска психиатрична клиника, обвинена в участие в смъртта на руски журналисти.

Полковникът от военновъздушните сили Юлий Мамчур, който набързо се превърна в герой през март, когато се противопостави на проруските сили, като отказа да напусне поста си в Крим, участва в надпреварата от името на Блока на президента Петро Порошенко и е на път да спечели място в неделя.

Обезобразеното лице на активистката Тетяна Черновил, която беше пребита от главорези на сваления управляващ елит, я превърна в икона на Майдана. На 35 години тя вече е военна вдовица и е кандидат на партията на министър-председателя Арсений Яценюк.

Старият 450-членен парламент, в който имаше много депутати, получаващи пари от бизнес олигарси, беше борса, на която се сключват сделки, а не място, където се защитават интересите на избирателите. Това може би е на път да се промени.

“Вече няма да виждаме телохранители и метреси в новия парламент. Ще виждаме хора с военно минало, макар и нямащи политически и правни познания”, каза политическият анализатор Михайло Погребински.

Съставът на новото народно събрание ще отразява продължаващата от месеци война и конфронтация с Русия, пораждаща криза в стила на Студената война между Москва и Запада заради Украйна и променяща политическия пейзаж в страната.

Революцията на Майдана свали подкрепяния от Москва президент Виктор Янукович през февруари. Тревогата на Кремъл от неговото отстраняване и изгледите Киев да направи решителен завой на запад доведоха до анексирането на Крим от Русия през март и предизвикаха проруски сепаратистки бунтове в Източна Украйна.

Загубата на Крим и възпрепятстването на нормалното гласуване на изток, където насилието продължава въпреки прекратяването на огъня между украинските сили и бунтовниците, ще означава, че броят на заетите места в новия парламент ще намалее на 424, казват централните избирателни власти. Другите - и това на Савченко, ако тя, както се очаква, бъде избрана, - ще останат свободни.

Коментатори очакват да се оформи силни проевропейско мнозинство. “Сега най-малко половината парламент - минимум - ще бъде обновен. В парламента ще има напълно различна партийна конфигурация”, каза Володимир Фесенко от изследователския център “Пента”.

“Абсолютното мнозинство ще бъде от тези политически сили, които са свързани с европейската интеграция и Майдана”, каза той.

Но и в обновеното събрание Порошенко ще трябва да положи сериозни усилия, за да спечели подкрепа за своя план за установяване на мир на изток, тъй като няколко други проевропейски партии се опасяват от отстъпки към Русия и сепаратистите.

Боевете на изток отнеха живота на над 3700 души, принудиха десетки хиляди да напуснат домовете си и причиниха икономическа разруха в главните промишлени райони на Украйна.

Кризата изтъква на преден план геополитическата разломна линия на бившата съветска република, разделяща предимно рускоезичния изток, който се чувства близък с Москва, и запада, където хората копнеят за място сред основното течение в Европа.

Прозападно настроеният Порошенко свика изборите, за да си осигури по-голяма легитимност след революцията, която Русия заклейми като ...

Свързани новини: