Шиндзо Абе няма лесно решение за икономическите беди на Япония

Отслабващата японска икономика поражда съмнения за ефективността на Абеномиката

Две години след началото на превъзнасяната програма на Шиндзо Абе за съживяване на японската икономика, перспективите станаха мрачни. Планът на премиера за възстановяване - наричан често Абеномика - е изправен пред нарастващи трудности и фурорът, който новият старт на Япония предизвика, отдавна отшумя.

Стратегията на Абе започна с огромен фискален стимул, последван от солидна доза количествено облекчаване. Това изглежда подейства като шок и извади Япония от дефлационната й вцепененост. Третата “стрела”, която все още лети към своята цел, е замислена като пакет структурни реформи за увеличаване на икономическия растеж в дългосрочен план.

През последните месеци поредица от слаби икономически данни породи опасения, че Абеномиката зацикля. Това повдигна въпроси дали правителството трябва да продължи с планираното повишаване на данък потребление догодина.

Абе наруши политическо табу, когато вдигна този налог от 5 на 8% през април - първата фаза от двуетапно вдигане, замислено да повиши данъка до 10%. Последния път, когато японско правителство покачи този налог, бе през 1997 година, когато това съдейства възстановяващата се национална икономика да бъде потопена отново в рецесия.

Повишаването на данъка обаче бе подкрепено масово от представителите на политическия елит. Страната има нужда да постави държавните си финанси на по-здрава основа. Годините на дефлация и взимане на кредити от редуващи се едно след друго правителства тласнаха държавния дълг блико до извънредно високото равнище от 250% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Данъците върху добавената стойност (ДДС) са естественото място, откъдето да се започне. Те са много по-ниски в Япония, отколкото в други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и носят подобаващо ниски приходи. Повишаването на данък потребление също така е по-добро от много от алтернативните варианти. Увеличаването на ДДС ще засегне вносните стоки, така както и онези домашно производство. То освен това ще навреди на спестилите пари пенсионери - каквито Япония има много - които до голяма степен ще бъдат защитени от по-високите налози върху доходите.

Проблемът на Абе е, че повишаването съвпадна с обезпокоителното влошаване на икономическото положение. През първите три месеца на годината БВП се увеличи много, като японските потребители изместиха планираните покупки напред във времето, за да изпреварят вдигането на данъка. През второто тримесечие обаче той се сви със 7,1% - най-големия спад, откакто земетресение и вълни цунами опустошиха североизточната част на страната през 2011 година.

Абе трябва да реши до края на тази година дали да продължи напред с второто планирано вдигане на данъка до 10% през 2015 година. В голяма степен решението ще дойде от отговора на въпроса дали потребителското доверие ще се повиши отново през третото тримесечие. В интервю за вестник “Файненшъл таймс” тази седмица, той каза, че обмисля да забави второто увеличаване, с аргумента, че то би било “безсмислено”, ако причини прекалено големи вреди на икономиката.

Абе с право проявява предпазливост. В крайна сметка, ако налогът само забави още повече икономиката, няма да има увеличаване на данъчните приходи, което пък ще направи цялото това упражнение безполезно.

Решенията за данък потребление обаче няма да променят посоката, в която върви японската икономика. Те са само един от много фактори. Необходимо е правителството да убеди японските компании да спрат да спестяват пари и да инвестират в ново оборудване и инфраструктура. То освен това трябва да продължи напред с реформирането на трудовия пазар, като промени из основи трудовия пазар. На него доминира работната сила от защитени служители на постоянни договори, които са непродуктивни и е трудно да бъдат уволнени.

Абе все още има време да действа преди следващите парламентарни избори, които са предвидени за 2016 година. Приповдигнатото настроение обаче си отиде ...

Свързани новини: