Приказка за долната земя, наречена България

/КРОСС/ - Спомняте ли си къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?- Новината ни завари вкъщи, мисля. Моментално отидохме в „Яйцето" - по онова време столова за подривно мислене. Там се беше събрал жълтъкът на университета. После вкупом, на висок градус, манифестирахме из улиците на нощна София и пяхме „Марсилезата". Вярвам, преживяхме го истински, но се оказа безперспективно, поне за нас.Падането на Живков беше голяма изненада за мен - гръм от ясно небе. Беше ми втълпено, че той е едва ли не геологически неизменен. Бях се нагласил като една малка мимолетна твар да трая в тази геология с тихата амбиция да надживея голямата твар Живков и да видя света след него. Това и стана. С падането на Живков в мен утихна фоновата паника, че Той ще кисне в живота ми докрай. - Вие, 5-6 души, сте пели „Марсилезата", но София като цяло беше тъмна и тиха. Чак осем дни след това населението успя да бъде организирано за някакъв митинг. Осем дни... Какво означава това? Че това население не е имало нужда от проява на спонтанна радост?- Вероятно хората са се радвали така, както са мрънкали по соца - тайно и глухо. Зелето го слагаха в първата седмица на ноември, когато Живков падна. Народът, снишен като по команда, претака, за да бори стреса, гледа Живков, забакнал на малкия син екран - мига на парцали зад фамозни очила един голям, оптически увеличен кретен

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/bulgariya-strana-amerika-1436673.html

Свързани новини: