Фалитът на КТБ вещае лавина от дела, кредитни милионери и липса на присъди

Решението за Корпоративна търговска банка (КТБ) тежи на плещите на БНБ и по закон трябва да бъде взето до седмица, напомниха финансистите Христина Вучева и Валери Димитров в петък пред БНт. След като преди два дни публикува оценката на одиторите за загуби от 4.2 млрд. лева в КТБ, Централната банка съобщи, че ще изпрати одитните доклади в парламента, след като той се учреди на 27 октомври.   Парламентът има по-дълъг период, ако трябва да се правят законодателни промени за решаване на казуса, напомниха експертите.   Ако се приеме, че одитният доклад за КТБ е достоверен, БНБ е длъжна веднага да отнеме лиценза й, коментира и националният омбудсман Константин Пенчев пред БНР.   Според Закона за банките, БНБ има 5 дни, след като се осчетоводят загубите, за да й отнеме лиценза. Това означава, че няма технологично време за спасяването й, а няма и кой да осигури необходимите за това 5 млрд. лева за това.   "Говори се за дупка от 4.2 млрд. лв. Какво значи тази дупка - това е малко художествено определение", коментира проф. Вучева. Тя напомни, че на 31 юли в съобщението на БНБ, с което се прие отчетът на квесторите, към тази дата се посочва, че има загуби от 62 млн. лв. След това обаче от тях се е искало да се променят правилата и към днес излиза сумата от 4.2 млрд. лв. Според бившия шеф на Сметната палата Валери Димитров, БНБ не упражни властта, която има, да приложи оздравителни мерки в периода на особен надзор. Винаги съм бил на мнение, че тази банка трябва да се спасява. В момента обаче ми се струва че марката, брандът КТБ е увредена непоправимо. Едва ли тази банка може да бъде спасена, ако в нея се налеят каквито и да е средства, защото това няма да успокои вложителите, заяви Димитров. Според него е възможно лошите активи да се поемат от друга банка. Решението тежи върху плещите на УС на БНБ. На основата на одиторския доклад квесторите трябва да изчислят капиталовата адекватност и тогава при отрицателна капиталова адекватност УС на БНБ трябва незабавно да подложи банката на ликвидация, каза Валери Димитров.   Омбудстманът: Аз лично не вярвам на нищо, което се случва с КТБ   "Аз лично не вярвам на нищо, което се случва с КТБ. Като гражданин не вярвам, защото те толкова много ни лъгаха и толкова противоречиви информации получавахме през тези 4 месеца, да оставим настрана тези години, през които банката растеше, растеше и растеше и тройно и четворно си увеличаваше капитала с протекциите на политиците", коментира омбудстманът Константин Пенчев.   Той припомни, че малко преди КТБ да бъде затворена и поставена под специален надзор на 20 юни т.г., БНБ й разреши да купи банка "Креди Агрикол – България" (впоследствие преименувана на банка "Виктория"-бел.ред.). Тоест, следва да се предполага, че е направен някакъв много подробен одит на състоянието на тази КТБ. Малко след това беше вкарана в особен надзор, каза омбудстманът.   "Първите доклади на квесторите бяха доста обнадеждаващи и сега, изведнъж, след 4 месеца мълчание от БНБ, се оказа, че това не е банка, а е черна дупка. Толкова ли трудно се прави разлика между банка и черна дупка? Според чл. 36 от сегашния Закон за кредитните институции, БНБ е длъжна да отнеме лиценза на банка, която 5 дни не е изплащала задълженията си поради проблеми в ликвидността, ако прецени, че тези проблеми няма да бъдат решени в близко бъдеще", напомни Константин Пенчев. Няма осъден банкер за кризата през 1996–1997 година, припомни той.   Според Христина Вучева и Валери Димитров е възможно отново да се появят списъци на кредитни милионери. След като се рециклират истории от 1997 г., очевидно ще има и повторение на лица, които са взели големи суми и не са ги върнали. Но това няма да реши проблемите на вложителите, смятат и Вучева, и Димитров. Те не са оптимисти, че някои от тези хора ще си върнат парите, или ще поемат отговорност за действията си. "Представяте ли си каква лавина от дела ще залее съдилищата? Първо, има проблем с гарантираните влогове, които обаче са на преференциални лихви, които, също по закон, не подлежат на обезщетяване. Никой не знае колко са те. Дори да са под 100 000 евро, пак техните влогове не са гарантирани. Това го пише изрично в Закона за гарантиране на влоговете", каза Пенчев.   Според омбудсмана случилото се с КТБ дава основание на много фирми и граждани да заведат дела и прогнозира лавина от такива дела: "Тези, които са над гарантирания размер, също ще отидат в съда, защото ще кажат: "Откъде накъде вие фалирахте тази банка, 4 месеца умишлено я държахте затворена и нищо не направихте, за да я оздравите".   Сега най-важно е как ще се попълни фондът за гарантиране на влоговете, от който да се изплатят депозитите до 100 000 евро, каза Валери Димитров. Фондът трябва да бъде попълнен незабавно от тези, които имат интерес от стабилност - това е банковата общност, не само държавата, подчерта той.   Анализатор: Ако цифрата 4.22 млрд. е вярна, в БНБ са за разстрел или най-малкото затвор   Всеки финансист, който види цифрата 4.22 млрд. лева дефицит в КТБ, ще си помисли, че тя не е вярна, но няма да го каже гласно, коментира финансовият анализатор Светозар Гледачев пред БНР.   "Тази цифра не може да бъде вярна или ако е вярна, то в БНБ не един, а цели отдели са за разстрел или най-малкото за затвор", смята той.   "Тези цифри показват, че банката е класическа пирамида. Тоест – вземат се едни пари, дават се на наши хора, тя се изтегля и всичко се плаща с новопостъпилите депозити. Само че почти всички пирамиди от този тип могат да съществуват една, две, максимум три години и те фалират, понеже трябва на 8 месеца да се удвояват постъпващите средства в банката, а това практически е невъзможно да стане. Тоест тя не може да бъде такава пирамида" коментира Гледачев.   "След като банката затвори, са осчетоводени 400 млн. лева загуба. Тоест сумарната загуба не е 4.2, а 4.6 милиарда, ако данните са верни. Заради високите ликвидни нива, поддържани КТБ, излиза, че само 1 млрд. лева е работил, а 4.6 са били източени", разтълкува данните Гледачев. Той припомни, че е бил от критиците на КТБ, но в момента според БНБ, прокуратурата и "други лица" тази сума е голяма, докато според останалите финансисти тя е максимум 1 милиард – 1.5 милиарда, а в най-лошия вариант – 2 милиарда. КТБ е била в продължение на години свръхкапитализирана, припомни финансистът. Била е и банка на годината: При положение че 72% от банковия сектор у нас е в ръцете на чужди банки, ако КТБ е била източвана толкова силно, те са щели да разберат и са можели да го оповестят, за да привлекат депозитите от КТБ към себе си, каза финансистът.   Гледачев смята, че целта на цифрата 4.2 млрд. е КТБ да фалира на всяка цена и никой да няма желание да я спаси.   "Малко преди да се затвори банката, "Петрол" АД беше купен с кредит от КТБ за 200 милиона лева, като активите бяха 400 милиона лева. Ето ви една добре капитализирана фирма. Това е 200% обезпечение. "Петрол" АД вече се премести със седалище в Ловеч. Най-вероятно при един фалит на банката задължението от 200 милиона ще бъде договорирано с квесторите, които ще ликвидират банката, и той ще спадне до 100, 120, 130 милиона. Ето, виждате как веднага се печелят едни от 100 до 200 милиона", коментира Светозар Гледачев.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/falitat-na-ktb-veshtae-lavina-ot-dela-kreditni-milioneri-i-lipsa-na-prisadi-news226387.html

Свързани новини: