Коментар на Иван Бедров:

Съдбата на Корпоративна търговска банка (КТБ) формално все още не е решена, макар че за всички вече е ясно какво предстои. До края на месеца квесторите трябва да представят в БНБ отчетите, въз основа на които централната банка ще вземе предвиденото в закона решение, а именно - да отнеме лиценза на КТБ. Одиторите вече представиха своите анализи, а БНБ публикува основните изводи в тях. Новината е, че няма новина. Всичко, което се говореше за тази банка през последните няколко години, вече е написано черно на бяло на сайта на БНБ.

И изведнъж замлъкнаха гласовете, които не спираха да убеждават обществото колко успешна и здрава банка била КТБ. Колко професионално и законно е била управлявана и колко надеждна е била до последния си работен ден - 20 юни.

Заключението на одиторите е, че има необходимост от обезценка на активи на банката на стойност 4 милиарда и 222 милиона лева. Медиите веднага нарекоха тази сума „дупка“. Проблемът е, че нито един от обявените от БНБ изводи не може да бъде възприеман като нещо ново, тъй като отдавна е известен на достатъчно широк кръг хора. Затова сега въпросът е към контролните институции - как така толкова много хора са били наясно с тези лоши практики, а те не са знаели нищо?

Голямото раздаване на пари

БНБ „научава“ едва сега, че липсвало „задълбочено проучване на кредитоискателите" и че пари са се отпускали без „пълни анализи на бизнес планове и разчети относно проектите". Едва сега „научава”, че „значителна част от обезпеченията са с пропуски при тяхното учредяване или са несъществуващи“. Официалното число е, че само 13% от кредитите на банката са имали валидни обезпечения. Докато институциите не са знаели за тази практика, някои издания публикуваха данни за това как се отпускат пари на свързани фирми, как част от тях нямат никаква дейност, как след това кредитите се прехвърлят към други фирми, а накрая средствата се озовават я в някой вестник, я в някое предприятие. Досега може и да не е имало детайлен анализ, но информациите по темата бяха достатъчно. Социалните мрежи в България знаеха. БНБ, КФН и прокуратурата не знаеха.

Заключенията от одитите звучат още по-страшно - не е имало контрол дали отпуснатите кредити по определени проекти се използват точно за тези проекти. Предоговаряли са се заеми, без да има обосновка за това, а документацията е била непълна. Дословно - „сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции".

Отдавна се говори и пише, че КТБ не е банка като банка. Читателите отдавна знаят, че покрай тази група се финансираха медии, партии, изкупуваха се активи. Цялата т.нар. медийна империя около Василев и Пеевски очевидно струваше много пари - това се виждаше. Служителите на тези медии получаваха заплатите си именно в КТБ - и това се знаеше. Повечето от тези медийни предприятия не бяха печеливши - това го пишеше дори в отчетите, качени в Търговския регистър. Всички знаеха, че едни пари се прехвърлят от фирма на фирма, докато стигнат до медиите, само и само Цветан Василев да може да твърди, че не финансира медии. Пряко. Всички знаеха. Само БНБ, КФН и прокуратурата не знаеха.

Иван Бедров

Съучастниците

Нередностите около КТБ никога не се превърнаха в тема за голяма част от медиите - едни зависеха пряко, други избягваха конфронтация с най-силния на деня. Малкото изключения получаваха скъпи съдебни искове или изненадващи „проверки“ от близки до империята институции. Всяко публично споменаване на банката в едно изречение с медиите, с Бареков или с Пеевски водеше до заплашителни писма и категорично отхвърляне на каквато и да било връзка.

Въпреки това темата я имаше. И Бойко Борисов беше питан публично защо повечето пари на държавните фирми са в тази банка, и Пламен Орешарски беше питан публично дали изпълнява наредбата на служебния кабинет на Марин Райков срещу концентрацията на средства на едно място. А неформалната организация „Протестна мрежа“ дори успя да събере достатъчно данни от публични източници, въз основа на които преди половин година подаде сигнал в прокуратурата срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Официалната версия е, че именно това е поставило началото на работата на институциите по случая КТБ. Група граждани могат да съберат информация за нередности, а три от най-силните институции не могат. Днес БНБ твърди, че е получавала „недостоверни и подвеждащи“ отчети. Само че при толкова много публични данни подведен може да бъде само този, който иска да бъде подведен. Всички останали виждахме реалността.