Еврозоната: най-големият икономически проблем в света

Дефлацията в еврозоната е съвсем близо и би била изключително опасна. Световната икономика не е в добра форма. Новините от САЩ и Великобритания са умерено позитивни, но Япония изпитва проблеми, а растежът на Китай е на най-ниското си равнище от 2009 година.В света освен това има много непредсказуеми опасности, по-специално идващите от епидемия от ебола - вирус, който уби хиляди хора в Западна Африка и опъна нервите на милиарди други на планетата. Най-голямата икономическа заплаха, за момента, обаче идва от континентална Европа.

Сега, когато икономическият растеж на Германия започна да зацикля, еврозоната е на ръба да изпадне в третата си рецесия от шест години. Нейните лидери пропиляха двете години на временно облекчение на конюнктурата, осигурени от обещанието на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги да направи “каквото е необходимо”, за да спаси единната валута.

Французите и италианците се скриха от структурните реформи, докато германците настояваха за прекалено строги мерки за икономии. Цените спадат в осем европейски държави. Инфлацията в еврозоната като цяло се плъзна надолу до 0.3% и е напълно възможно да стане отрицателна догодина. Един регион, на който се пада дял от почти една пета от световния брутен вътрешен продукт (БВП), върви към стагнация и дефлация.
Оптимистите - и в Европа, и извън нея - често цитират примера с Япония.

Тя изпадна в дефлация в края на 90-те години на 20-и век, с неприятни, но не апокалиптични последици, както за самата нея, така и за световната икономика. Еврозоната създава далеч по-големи рискове. За разлика от Япония, тя не е изолиран случай: от Китай до САЩ инфлацията е тревожно ниска и при това се плъзга надолу. И, за разлика от Япония, която има хомогенно, стоически настроено общество, еврозоната не може да премине единна през години на икономическа скованост и спадащи цени.

В момент, когато дългото бреме на някои страни - от Италия до Гърция - стане изключително тежко, инвеститорите ще се уплашат, популистки политици ще спечелят позиции и доста скоро еврото ще рухне. Въпреки че много европейци, по-конкретно германците, бяха научени да се страхуват от инфлацията, дефлацията все пак може да е по-опасна. Ако хората и фирмите очакват цените да се понижават, те спират да харчат, и с намаляването на търсенето, лошите кредити се увеличават. Точно това се случи по време на Голямата депресия с особено тежки последици за Германия в началото на 30-те години на 20-и век.

Обезпокоително, че от 46-те страни, чиито централни банки гонят целева инфлация, 30 не са я постигнали. Понижаването на цените на определени стоки е добре дошло. Поевтиняването по-конкретно на петрола повишава реалните доходи на потребителите.

Понижаващите се цени и стагниращите заплати обаче са резултат от слабото търсене и приблизително 45 милиона души са без работа в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Инвеститорите започват да очакват по-ниска инфлация дори в икономики като американската, които растат със сносни темпове. Нещо по-лошо, краткосрочните лихвени проценти са близо до нулата в много икономики, така че централните банки не могат да ги понижат, за да подкрепят търсенето.

Единствените механизми на разположение са количественото облекчаване и други форми на печатане на пари.

Глобалната заплаха от ниска инфлация е основателна причина за повечето централни банки да запазват паричната си политика в подкрепа на бизнеса. Тя също така в по-дългосрочен план е стимул за преразглеждане на инфлационните цели в посока нагоре.

Непосредственият проблем обаче е еврозоната. Икономиката на континентална Европа има множество големи фундаментални слабости - от лошата демографска картина през огромните дългове до скования трудов пазар. Тя обаче освен това допусна чудовищни политически грешки. Франция, Италия и Германия - всички те избягват повишаващите икономическия растеж структурни реформи.

Еврозоната е особено ...

Свързани новини: