Кейси от Ню Йорк гледа череши в Кюстендил и ни учи да се храним

„Може ли да разговаряме преди късния следобед, защото после трябва да приготвям вечеря?”, пита Кейси Ангелова, която звучи спокойно и позитивно, въпреки че вероятно има десетки задачи за деня. За нея всички хранения имат особено значение, но вечерното е същински ритуал, към който приобщава и трите си малки деца. А когато майка ти е кулинар, градински и земеделски консултант и хранителен активист (да, подобно призвание съществува), вечерята със сигурност е добра.

Кейси е още част от българското подразделение на Slow Food - движение, посветено на храната като ценност (виж повече тук http://e-vestnik.bg/18353 ). Тя членува още в организацията на установили се у нас чужденци Мулти Култи, автор е на блога „Хранене, градинарство и живот в България“ (http://www.caseyangelova.com/) и е производител на череши, аспержи и лешници. И не на последно място – рафиниран ценител на вино.

Кейси живее от почти седем години в Кюстендил със съпруга си, който е българин, и с трите си деца, като междувременно успява да завърши Кулинарния институт на Америка, да започне и приключи множество проекти. Инициативите, с които се залавя, растат непрекъснато, както и растенията в градината й. По всичко личи, че времето, отделено за разговора ни, е наистина ценно (може би равнозначно на времето за приготвяне на цяло едно ястие).

Кейси изнася уроци с цел хранително образование в местното училище в Кюстендил, където учат малките й дъщери. В преподаването се стреми да създаде отношение на децата към храненето, да даде ориентири как да избират полезна и пълноценна храна – образование, липсвало при редица български поколения.
„Според някои посветеността на храната и виното е подчертано елитарна, в което има определена истина, особено що се отнася до определени групи хора, които използват „познанието“  за храната и виното като индикатор на социален статус, но случаят не е такъв и това трябва да е ясно“, обяснява Кейси.
„Не става дума и за нещо хипарско или радикално - добавя тя - Става дума за намиране на удоволствие в храненето, за информиран избор за храната, която приемаме”.

Кейси дава няколко ориентира по отношение на снабдяване със здравословна храна, един от които е съветът:  „Добре е да познаваш хората, които произвеждат храната, консумирана от теб”.
Това, което тя харесва в българската кухня, е ухаещото изобилие на множество подправки и салати („чубрица!”), от които се приготвят ценните храни като оригиналното българско „кьополу!”, ябълково пюре, салата “snejanka”. Самата Кейси обожава българското сирене, което приготвя сама вкъщи заедно с домашно кисело мляко („йогурт”!).

„Същевременно наблюдавам, че има хора в България, които не опитват да готвят разнообразни неща, а приготвят едни и същи ястия по един и същ начин, колебаят се да опитат нещо ново. Така например може да приготвят една и съща мусака, едно и също бобено ястие, без вариации в приготвянето, години наред. Това не го разбирам…”.

Аспержи, череши и лешници

Кейси и съпругът й имат просторна градина, пълна с подправки, зеленчуци, плодове, лешници, тикви, с цел осигуряване на полезна храна за семейството, което освен това си произвежда и rakia. Семейството отглежда и картофи, броколи, различни видове бобени растения. За лична консумация отглеждат и кокошки и пчели. С цел същинска земеделска дейност се грижат за десет декара черешови насаждения, 20 декара лешници и четири декара аспержи.

Според Кейси местните фермери вероятно я намират за чудата и различна заради възгледите й и земеделски методи, които прилага. Чудят се как се справя с отглеждането на насажденията без химикали, ...

Свързани новини: