Твърдо се отива на свръхдефицит от 4% заради КТБ

Тазгодишният бюджет твърдо върви към свръхдефицит от 4 процента заради проблемите със затворената заради недостатъчна ликвидност "Корпоративна търговска банка" (КТБ), чието оздравяване депутатите решиха в сряда да вменят на БНБ, а ден по-късно стана ясно, че Оманският фонд предложил да налее 1 млрд. евро в банката, но при условие, че държавата осигури останалите средства за запълване на финансовата дупка в КТБ, която по първоначални оценки на одиторите й надхвърля 4.2 млрд. лв.   Не можем да паднем под дефицит от 4 процента (при разрешен от Еврокомисията 3 на сто – бел. ред.), каза в четвъртък вечерта след среща във финансовото министерство по казуса КТБ и актуализацията на бюджета депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова, която е председател на временната бюджетна комисия в парламента. По думите й в противен случай някои министерства няма да могат да направят разплащания в системите си през последните два месеца от тази година.   Тя обясни, че дефицитът ще е с 1.5 млрд. лв. повече заради нужните средства за подкрепа на банковата система. На срещата са били обсъдени и варианти за капитализирането на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), за да могат да бъдат изплатени депозитите до 100 хил. евро в КТБ.   Две възможности за набиране на средства за ФГВБ - или чрез емисия от държавни ценни книжа (ДЦК), пласирана от държавата, за да се постигнат по-ниски лихви, като сумата после бъде връщана от фонда с по-високо ат постигнатата от държавата лихва, или фондът да тегли облигационен заем за недостигащите в него 1.7 млрд. лв. за изплащане на всички гарантирани влогове в КТБ. По предварителни оценки тези депозити са за около 3.7 млрд. лв.   Време и шанс на кандидат-инвеститора в КТБ   Преди това в парламента Менда Стоянова заяви, че "инвеститор, който обикаля няколко пъти БНБ, Министерството на финансите и други институции, е заявил намерение да инвестира 1 млрд. евро в българската банкова система и по-конкретно в КТБ. Именно заради него и депутатите решили в сряда да приемат законови поправки, които да удължат срока за предприемане на действия от страна на Централната банка по отнемане на лиценза на КТБ.   От БНБ обаче заявиха, че при тях не е постъпвала подобна офирта и ако има такава, нейните параметри ще бъдат публично оповестени. От Централната банка допуснаха въпросното предложение да е отправено към финансовото министерство.   "Искаме да дадем време и шанс на този, който иска да налее пари в нашата банкова система", каза тя. От даденото от нея описание за инвеститора, за който "време няма", стана ясно, че това е консорциумът между австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд, който е вторият по големина акционер в банката след "Бромак" на Цветан Василев, който държи мажоритарния дял, и базираната в Лондон "Джемкорп", управлявана от бившия представител на руската "Външнотърговска банка", който също държи под 10 на сто в КТБ.   Стоянова обясни, че целта на гласуваните и оспорваните от управителя на БНБ Иван Искров и редица банкери законови поправки, сред които и вменяване на задължение на БНБ да оздравява фалирали банки, е "да не изгоним" въпросния инвеститор.   "Да дадем време и шанс, ако неговите намерения са сигурни и правилни и ако те се реализират естествено с активното съдействие, по друг начин няма как да се реализира, да спасим банката. Да спасим вложителите в тази банка, не гарантираните – да спасим предприятията, които са в тази банка, да спасим работниците, които са в тези предприятия”, заяви Стоянова.   Тя отрече да има коалиция ГЕРБ-ДПС заради това, че двете партии подкрепиха взетите предишния ден решения относно КТБ, а реформаторите и социалистите бяха против. Стоянова отбеляза, че мерките са били одобрени и от представителите на малките партии в парламента.   Пред ден в парламента на заседание на водената от нея комисия от БНБ заявиха, че предложението на консорциума от тримата инвеститори е да покрият половината от дупката от 4.2 млрд. лв. в КТБ, а останалите да осигури държавата.   Проблемът с гласуваното решение за спасяване на банката обаче е, че е твърде общо и въобще не е ясно какви точно действия трябва да предприеме БНБ. Не е ясно как Централната банка може да осигури тези средства в пълен размер или половината от тях, ако се приеме офертата на консорциум от трима инвеститори за поемане на половината на финансовата дупка от тях, а останалата част – от държавата.   БНБ задължена и за разчет с икономическите и бюджетните ефекти от казуса КТБ   Това решение ще бъде допълнено на заседание в петък със задължение за БНБ до три календарни дни да обясни на депутатите какви икономически и бюджетни ефекти е предизвикал казусът с КТБ, каза още Стоянова. От думите й излиза, че на 4 ноември най-късно БНБ трябва да предостави в парламента "разчет, подкрепен с финансови обосновки" ... "за макро-икономическия ефект и ефекта за държавния бюджет и тогава можем да вземем някакво решение".   По казуса с КТБ и актуализацията на бюджета за тази година, който предлага теглене на 2 млрд. лв. заем именно за спасяване на КТБ, в четвъртък около 15.30 часа във финансовото министерство започна среща на м5инистър Румен Порожанов с представител на политическите партии.   Поемането на нов държавен дълг и вдигането на дефицита над разрешения максимум също ще бъде във фокуса на вниманието на политическите консултации.   Съмнително е обаче доколко резултатни ще са разговорите по показа на служебния финансов министър Румен Порожанов, тъй като партиите в аванс дадоха различни коментари.   ГЕРБ: Няма да пускаме печатницата за пари   Депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев отрече в четвъртък пред журналисти в парламента решението от предишния ден да е за печатане на пари. По думите му целта била "да се отвори един прозорец - да не е пет дни срокът за произнасяне от БНБ дали банката ще се обяви в несъстоятелност - а по-дълго време, за да се предприемат последни действия по спасяването на трезора". Това не означавало, че оттук нататък ще се оздравяват всички банки, изпаднали в такова състояние, каза Главчев, макар в одобрените о гласовете на ГЕРБ и ДПС текстове да е записано точно задължение на БНБ за оздравяване на банки с отрицателен капитал. Представителят на ГЕРБ не успя да обясни как може да стане това и каза, че се очаквали предложенията на БНБ, чийто управител обаче отказва да направи такива, защото според сегашния закон за кредитните институции няма подобни правомощия.   Бившият финансов министър в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов от ДПС обясни, че законодателната инициатива на колегите му от групата цели ясно, категорично и прозрачно на масата да бъдат изложени всички факти и финансови потоци, да се проследят откъде тръгват, отиват те и как са повлияли на финансовото състояние на банката.   БСП: Изкуствено бавене с цел прехвърляне на вземания   "Очевидно по случая "КТБ" тематичното мнозинство е ГЕРБ плюс ДПС", коментира от своя страна депутатът от "БСП лява България" Мая Манолова. По думите й социалистите са против оздравяване на КТБ с публични пари.   Това, което прозира зад вчерашното решение на временната бюджетна комисия, е опитът на ГЕРБ и ДПС да разтакават решаването на проблемите около КТБ, каза Манолова.   Според нея е абсурдно да бъде променян законът и да бъдат възлагани ангажименти на БНБ, която е независима институция. Ако има пазарни решения - добре, но нека това се случи в предвидените срокове, защото хората си чакат парите, добави тя.   По думите й се създава впечатлението, че въпросът се бави изкуствено, за да могат да бъда извършени някои вътрешни операции, прехвърляния на вземания, на кредити.   Освен това се създава впечатление, че въпросът с решаването на случая "КТБ" ще се връзва по някакъв начин и с въпроса за съставянето на правителство, което е неприемливо и против интересите на българските граждани, включително и на вложителите в банката, каза Мая Манолова.   Патриотичният фронт: Оздравяване, но не с държавни пари   БНБ е абдикирала от задълженията си и се е превърнала в регистратор, заяви председателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Предварително БНБ не е извършила необходимия надзор върху КТБ и ТБ "Виктория" и не само върху тях, а и върху финансовата институция "Бромак", която е действала с даване на заеми и кредити, каза той.   След затварянето на банката БНБ е продължила да бездейства и за мен е нелепо оправданието, че те четири месеца са възстановявали кредитни досиета, подчерта Валери Симеонов.   Според него сега Централната банка трябва да направи всичко възможно, за да спаси или да оздрави КТБ, но не с парите на данъкоплатците. Трябва да се даде възможност - до момента има три други банки и финансови сдружения, които имат желание да участват в оздравяването с половината средства, а останалата половина може да бъде дадена като кредит или като заем, обясни Валери Симеонов.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/tvardo-se-otiva-na-svrahdefitsit-ot-4-zaradi-ktb-news226601.html

Свързани новини: