Китай съживява Пътя на коприната

Камилски кервани, натоварени с редки подправки, масла и коприна. Търговският път, кръстен на скъпата тъкан, над 1000 години свързва Китай със страните от европейското Средиземноморие. Войни в Централна Азия, мрачното средновековие в Европа и периоди на политически сътресения в Китай обаче довеждат до упадъка на един от най-дългите търговски маршрути в света.

Много години по-късно, през колониалната епоха, европейците откриват морския път до Източна Азия. Сега Китай иска да възкреси Пътя на коприната при това не само по суша, но и по море.

През септември тази година китайският президент Си Цзинпин посети Шри Ланка, Индия и Малдивските острови. Същевременно той “оплита в мрежата си” централноазиатските държави Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан и дори Иран, нещо, което не е правил никой от неговите предшественици.

Интензивното изграждане на отношения преследва една цел: Китай иска да постави под свой контрол търговията по този исторически маршрут.

Визията на Пекин за нов Път на коприната предвижда два маршрута. Единият се простира от Китай през централноазиатските държави до Европа и по този начин до голяма степен се припокрива с историческия Път на коприната.

Вторият така наречен Морски път на коприната, преминава през Южнокитайско море, през Индийския океан към Африка и Близкия изток, през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море. В съвремието този маршрут и без това е сред най-често използваните търговски пътища в света. Повечето междинни точки по него обаче не са във владение на Китай. Поради тази причина правителството в Пекин иска да създаде собствени бази.

В момента Китай строи или спонсорира огромни пристанищни съоръжения по морския маршрут. В Коломбо, столицата на Шри Ланка, китайските лидери са предоставили приблизително 1,1 милиарда евро за изграждане на пристанище. Това е най-голямата пряка чуждестранна инвестиция, правена някога в островната държава.

Китай освен това подкрепя изграждането на пристанища в Колката (Западна Индия - бел. прев.), Янгон (най-населения град в Мианма - бел. прев.) и Найроби (Кения). Част от този амбициозен план е и покупката на гръцкото пристанище Пирея.

Същевременно Пекин инвестира огромни суми в построяването на трансконтинентална железопътна мрежа за товарни превози. Китайските градове Чунцин, Чжънчжоу, Сиан и Шънян вече са свързани с Истанбул, Дуисбург, Хамбург или Ротердам.
Очаква се скоро да бъдат построени и нови линии към Европа. Досега транспортът по море отнемаше четири до шест седмици, а сега жп линиите съкращават времето за доставки до 14 дни.

Става дума обаче не само за по-бързи търговски връзки с Европа. Китайските лидери са насочили вниманието си и към страните от Централна Азия. Казахстан е на десето място сред държавите с най-големи петролни залежи. Поради тази причина Китай неотдавна прокара тръбопровод с дължима 3000 километра между северозападната китайска провинция Синцзян и Каспийско море, който преминава през богатата на суровини страна.

Строят се и други съоръжения. Китайците са хвърлили око също така на залежите на Туркменистан. През 2013 година, например, Туркменистан е изнесъл за Китай над половината от газа, добит в страната. В замяна китайците внасят в централноазиатската държава електроника и потребителски стоки.

Наистина Европа и САЩ откриха икономическия и стратегически потенциал на централноазиатските страни, но най-големият конкурент на Китай не е Западът, а Русия. Официално Пекин и Москва полагат усилия да поддържат добри отношения. Зад кулисите обаче вече от няколко години се вихри борба за надмощие в тези страни.

От културна гледна точка повечето централноазиатски държави в момента се чувстват свързани по-скоро с Русия. В градовете живеят много руснаци, руският език все още е широко използван. Китайците обаче бързо наваксват - вече на 15 % от икономиката на Киргизстан са свързани с Китай. Подобно е и положението в Казахстан и Таджикистан.

Все пак пред напредъка на китайците в Централна Азия има едно препятствие. Предимно авторитарните режими в тези ...

Свързани новини: