Как Европа изгражда Банков съюз

Европейската централна банка (ЕЦБ) имаше две основни краткосрочни цели за тазгодишните стрес тестове. От една страна трябваше да излезе с тест, който е достатъчно труден, за да бъде надежден, след като изпитанията, приложени през 2010 и 2011 година, бяха определени от мнозина като твърде леки и лишени от правдободобност.

От друга страна тестовете не биваше да доведат до твърде страховити резултати, които пък да предизвикат паника. Европейският съюз преминаваше през етап на относително спокойствие на финансовите пазари и ЕЦБ нямаше интерес да създаде нова вълна несигурност за бъдещето на банките в Европа.

Макар тестовете да си навлякоха известни критики, централната банка постигна и двете цели. От 130-те включени банки 25 имаха недостиг на капитал, което бе малко по-сериозна констатация от прогнозираното. От тези 25 банки 13 трябва да наберат свеж капитал и да осигурят 9,5 милиарда евро (12,1 милиарда долара) през идните девет месеца. Нито един от неиздържаните тестове обаче не се оказа изненада.

Италианската Monte dei Paschi, най-лошо представилата се банка, изпитва затруднения от доста време и през 2012 година се наложи да получи помощ от италианското правителство. Други провалили се банки са в страни като Словения и Гърция, които бяха тежко засегнати от финансовата криза. И независимо че акциите на няколко банки силно поевтиняха през сесията на 27 октомври (ден след резултатите от тестовете - бел. прев.), сривове не последваха.

Тестовете не бяха перфектни - те използваха данни от декември 2013 година и в по-голямата си част бяха направени от всяка участваща страна. Методологията и сценариите също бяха разкритикувани. Например, най-екстремният “неблагоприятен сценарий”, включен в тестовете, отчиташе спад на инфлацията до 1 % тази година, макар нивото вече да бе спаднало до около 0,3 на сто.

Решението да бъдат обхванати само 130 “систематични” (важни за системата - бел. прев.) банки, затваряйки си очите за по-малките и вероятно по-слабите институции, също бе подложено на критики. Като цяло обаче пазарите приеха тестовете за легитимни, особено в сравнение със слабите проверки, правени от началото на европейската криза.

Само че стрес тестовете са единствено отправната точка в един много по-дълбок и сложен процес на създаване на банков съюз в Европа. Темата по традиция е много оспорвана на континента. Със засилването на интеграцията в Европа няколко политици предложиха да бъде създаден банков съюз, който да допълни вътрешния пазар и единната валута на континента. Национализмът и разнопосочните политически интереси обаче затрудниха доста това начинание и идеята бе изоставена по време на преговорите за Договора от Маастрихт през 1991 година и още веднъж, след като бе разгледана отново при обсъжданията на Договора от Ница през 2000 година.

При все това кризата в еврозона и страхът от разпространение на финансова нестабилност в страните, споделящи еврото, пак възпламениха дебатите за банков съюз. Едновременните кризи в страни като Испания и Ирландия, където националните правителства бяха принудени да поискат международна помощ за спасяване на фалиращи банки, накараха Европа да помисли върху необходимостта да прекъсне порочния кръг между банките и суверените.

Предстоящите политически дебати

През 2012 година Европейският съюз обяви, че банковият съюз ще бъде изграден на два етапа. През първия ЕЦБ ще централизира надзора над финансовата стабилност на участващите банки. На по-късен етап Брюксел ще въведе “Единен оздравителен механизъм” или “Единен оздравителен фонд”, който да отговаря за преструктурирането и евентуалното затваряне на значими банки.

Първата фаза от банковия съюз бе оспорвана, тъй като някои страни членки отказаха да отстъпят на централната банка пълната власт да надзирава всяка отделна банка в ЕС. В крайна сметка бе намерен компромис и на банката (ЕЦБ) бяха предоставени надзорни правомощия над банките с авоари над 30 милиарда евро или 20 % от брутния вътрешен продукт ...

Свързани новини: