Преждевременен отказ от изкупуване на активи

Прекратяването на количественото облекчаване може да е недалновидно и безразсъдно.

На 29 октомври Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ съобщи, че ще сложи край на третия кръг количествено облекчаване (КО 3): програмата на изкупуване на активи, която бе обявена за първи път през септември 2012 година и чието свиване започна през декември.

Така нареченото количествено облекчаване, или изкупуването на активи с новонапечатани пари, бе двигателят на паричната политика, откакто лихвените проценти в богатия свят спаднаха почти до нулата през периода 2008-2009 година. Въпреки мащабното му използване оттогава, мнозина все още гледат на него като на екзотичен и може би опасен паричен инструмент. Те задават три важни въпроса: проработи ли КО, имаше ли то неприемливи странични ефекти и правилно ли постъпи УФР, като го прекрати?

Въпреки че КО често е определяно като неконвенционална форма на парична политика (за разлика от обикновените корекции на лихвените проценти), то всъщност е в употреба от доста време. УФР вече го е изпробвало между 1932 и 1936 година, а Банк ъв Джапан - в началото на миналото десетилетие. Американската и японската централна банка отново прибягнаха до КО след началото на финансовата криза. Британската направи същото.

Приема се, че количественото облекчаване работи по няколко начина. В началото на рецесията купуването на активи целеше преди всичко да облекчи кредитирането, като влее спасителна ликвидност на уплашените пазари. С времето станаха по-важни други последици (от КО), като ребалансирането на портфейлите. Една банка, която е продала облигации на УФР, по принцип ще иска да похарчи получените пари, като купи някой друг актив.

Когато банките купуват нови ценни книжа, новонапечатаните пари потичат през системата, като повишават цените на активите и понижават лихвените проценти. Това на свой ред би трябвало да увеличи търсенето, като направи инвестициите по-привлекателни. Ако банките купуват чуждестранни активи, това може да понижи курса на съответната национална валута, като подкрепи износителите. Най-сетне, приема се също, че КО работи като сигнал: изследванията подсказват, че то затвърждава насоките за политиката на централните банки, като придава по-голяма достоверност на обещанията лихвените проценти да се запазят ниски.

Критиците на количественото облекчаване изтъкват, че централните банки в целия богат свят са увеличили своите баланси с трилиони долари през последните години, но при все това възстановяването на икономиките е мудно. Сред анализаторите обаче има консенсус, че КО наистина е намалило цената на кредитите и по този начин е повишило едновременно брутния вътрешен продукт (БВП) и инфлацията, какъвто всъщност бе и замисълът на неговите поддръжници.

И в САЩ, и във Великобритания няколко проучвания стигнаха до извода, че този паричен инструмент е помогнал за спадане на лихвите. Целта на тези понижения по принцип е да подпомогнат икономическия растеж. Неотдавнашно изследване на Мартин Уийл и Томаш Виладек от Банк ъв Ингланд установи, че с всеки 1% от БВП, който УФР е похарчило за облигации, и реалният БВП, и инфлацията са се повишили с по около 0,33%. Като се има предвид колко икономики сега са близо до дефлацията, дори едно малко покачване на инфлацията не е за пренебрегване.

Защо централните банки не направиха повече в този случай? Една от причините е прекомерният оптимизъм; УФР не веднъж не успя да прецени времето, за което американската икономика ще се върне към растеж. Страхът от евентуални странични ефекти също върза ръцете на централните банкери. В някои случаи той отслабва: твърденията, че новите трилиони, циркулиращи в икономиката, ще доведат до хиперинфлация, вече не изглеждат правдоподобни, като се има предвид колко статични остават цените.

Централните банкери освен това са все по-уверени, че надутите баланси няма да навредят на конвенционалната парична политика. УФР започна да плаща лихви от прекомерните резерви, които банките държат при него. Като повиши лихвения процент, американската централна ...

Свързани новини: