Източна Германия - преходът от комунизма дава плодове

Ройтерс

Едно време затвореният зад Желязната завеса източногермански град Зонеберг преживя нещо като икономическо чудо и доказа, че дългият мъчителен преход от комунизма най-сетне дава плодове.

Броени месеци след падането на Берлинската стена през 1989 г. някогашният център на германската индустрия на играчките бе в криза. Неспособен да се съревновава на глобалния пазар, заводите му затваряха, сградите се разпадаха, а опашките пред бюрата на труда растяха.

Обаче точно както Западна Германия постига икономическо чудо в десетилетията след Втората световна война, Зонеберг поражда надежда, че Изтокът може да завърши възстановяването си от колапса на комунизма и още повече да намали разликата със Запада.

С наближаването на 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена на 9 ноември, германците все още изразяват разочарование колко изостава източногерманската икономика. Обаче Зонеберг, сгушен в гористите хълмове на Тюрингия на около 320 км югозападно от Берлин, опровергава много от общоприетите мнения.

През 60-те и в началото на 70-те години дори източногерманците трудно можеха да посещават Зонеберг, тъй като властите се опасяваха, че може да се опитат да избягат през близката граница със Западна Германия, опасана с огради, наблюдателни кули и минни полета.

Обаче от 1990 г. и края на държавно планираната икономика около 100 фирми са се струпали в града с население 24 000 души. Икономическият растеж е нараснал над четири пъти, а безработицата, която достигна почти 13 процента през 1997 г., е спаднала до 3,5 процента, най-ниското равнище в Източна Германия, сравнимо с най-благоденстващите райони на Западна Германия.

Това е доказателство, че “процъфтяващите общности”, обещани през 1990 г. на източните провинции от първия канцлер на обединена Германия Хелмут Кол, са на една ръка разстояние, казва кметицата на Зонеберг Сибиле Абел.

“През 1990 г. улиците на Зонеберг бяха разнебитени, къщите в центъра се разпадаха, а някои фирми не бяха икономически жизнеспособни. Всичко това сега вече е поправено и почти няма разлика с градовете от бившата Западна Германия”, каза тя.

Канцлерката Ангела Меркел, която е отраснала в Източна Германия, смята, че обещанието на Кол е било изпълнено, макар и след по-дълъг период, отколкото е очаквал. “Днес имаме процъфтяващите общности, за които говореше Хелмут Кол”, каза тя в беседа по интернет и добави, че масовото емигриране от изтока е престанало и хората започват да се завръщат.

Зонеберг все още не е типичен случай, тъй като се е развил далеч по-бързо от останалата част на Източна Германия. Данъчните приходи на глава от населението в провинциите от бившата Източна Германия бяха само около половината от западногерманското равнище миналата година. Никоя от 30-те водещи германски компании от борсовия индекс Дакс няма седалище там.

Безработицата в някои източногермански градове е над 12 процента, заплатите са по-ниски, а според допитванията източногерманците са по-недоволни от живота в сравнение със западните си сънародници. Това може да е допринесло за рязкото нарастване на подкрепата за евроскептичната партия на протеста “Алтернатива за Германия” на неотдавнашните избори в три източногермански провинции.

Като цяло обаче Изтокът постепенно стопява разликата. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението достигна две трети от западното равнище спрямо една трета през 1991 г., по данни на държавната инвестиционна банка Ка Еф Ве (KfW). Това е впечатляващо постижение за регион, който бе на ръба на банкрута по време на обединението.

Икономиката му расте по-бързо в сравнение със страни в Източна Европа като Полша, а БВП на човек от населението е на средно европейско ниво, значително повече отколкото в Гърция и само малко под показателите в големи страни от еврозоната като Италия и Испания, посочва Ка Еф Ве.

Икономистът Карл Бренке заяви, че Източна Германия дори изпреварва Франция по някои мерки, защото се е реиндустриализирала. Тя създава 3400 евро индустриален доход на жител на ...

Свързани новини: