Поне 5 юридически бомби цъкат под затворената КТБ

Поне пет тежки юридически бомби "цъкат" под затворената КТБ дни преди БНБ да обяви решението си за нея.  Ролята на детонатор за всяка ще е датата, посочена от БНБ за обявяване на банката в неплатежоспособност, обясниха юристи за "24 часа". 

Причината е, че именно от тази дата зависи: 
1. Колко цесии с депозити и прихващания по кредити ще бъдат признати. 
2. Дали и с колко признатите цесии ще се отразят върху масата на несъстоятелността. 
3. Ощетяват ли цесиранията други кредитори - заради промени в активите и чрез пренареждане на списъка на кредиторите. 
4. Дали преоценените активи ще ощетят фонда за гарантиране на влоговете, или ще се случи обратното. 
5. Докога са начислявани лихви по депозити в банката. 

Всеки от казусите бе разискван в бюджетната комисия в присъствието на управителя на БНБ Иван Искров, квестори и одитори на КТБ. Оказа се, че има разнобой между юристи и одитори по темите. Квесторът на КТБ Станислав Лютов бе категоричен, че цесиите не се отразяват върху масата на несъстоятелността, но бе колеблив в отговора си дали сделките не ощетяват други кредитори, които ще получават вземанията си, след като обезценените активи бъдат осребрени, и то пропорционално на събраното.

Депутатите Мартин Димитров от РБ и Ивайло Калфин от АБВ смятат, че признатите цесии намаляват масата на несъстоятелноста и така увреждат интересите на останалите кредитори. Към тях се присъедини и шефът на фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов. Той обяви пред депутатите, че ако датата на обявяване на банката в неплатежоспособност е към сегашен момент, цесиите и прихващанията ще бъдат осчетоводени и ще намалят масата на несъстоятелността, и едновременно с това ще увеличат сумата на защитените влогове.

От БНБ бяха категорични, че изтъкнати юристи като проф. Огнян Герджиков, Валентина Петрова, Ангел Калайджиев са обявили цесиите за законни. С уговорката, че синдиците на банката впоследствие могат да заведат дела и да оспорят всяка сделка. 
Юридически разнобой има и по това дали цесии, извършвани по време на особения надзор, са нищожни, или не. Съмненията идват от спора около това дали депозитите са вземане към датата на сделката, защото падежът им не е настъпил. Юристи са категорични, че всяка продажба на депозити може да се оспори и съдът да я отмени, ако е сключена след датата от която банката е обявена в неплатежоспособност от БНБ. Мотивът им е, че тя уврежда интересите на останалите кредитори.

Пренареждането в списъка на кредиторите също се очаква да бъде обект на съдебни спорове, заявиха депутати и финансисти. Йордан Цонев от ДПС предупреди, че продавайки част от вземането си към банката на неин кредитополучател, вложителят предрежда други кредитори, които са по-напред от него по закон. Освен това цесираните вземания не съществуват, защото банката няма как да ги изплати, след като е обявена в неплатежоспособност. В същото време те се заменят срещу реални активи, каквито са обезпеченията по кредити. 

Ако БНБ обяви КТБ в неплатежоспособност преди 1 юли тази година, когато БНБ служебно свали и така изравни всички лихви по депозити в банката, това ще остави депозанти извън гаранцията по закон. Ако избере обаче по-късна дата ще има обратните последици- ще се увеличи броят на гарантираните депозити и съответно сумата, която фондът за гарантиране на влоговете трябва да изплати. 

Не е ясно и какви лихви ще бъдат начислени и изплатени по гарантираните и негарантираните депозити, като това също зависи от датата за изпадане в несъстоятелност. 

Според информирани източници от централната банка все още няма единодушие около датата. Засега, като най-вероятен за обявяване в неплатежоспособност се очертава денят 30 септември.

Вложители ще наемат международна компания-следовател

Вложители в Корпоративна търговска банка обмислят да наемат международната разследваща компания CCI AG (Competitive Corporate Intelligence AG), за да проследи паричните потоци от поставената под особен надзор КТБ. 

Намерението бе обявено вчера в социалните мрежи. Българският представител на компанията адвокат Александър Пелев обясни, че от няколко години това дружество прави подобни разследвания на капитали както чрез физическо проследяване, така и чрез проучване на скрита за обикновените потребители информация в интернет. 
Пелев добави, че вече има предварителни проучвания по казуса КТБ, но още няма официален ангажимент. До вчера нямаше и подписан договор с вложителите, тъй като на повечето от тях всички средства са блокирани в банката, затова се обсъждат различни възможности за изплащане на възнаграждението", посочи Пелев. 

Той бе категоричен, че всички използвани от компанията методи са законни и се прилагат като доказателства за завеждане на съдебни дела. Дали всички липсващи активи ще бъдат върнати, зависи от юрисдикцията на съответните страни, добави още той. Божидар Томалевски от КТБalive пък обяви вчера, че се подготвя и колективна жалба на вложителите до Европейския съд в Страсбург. Като основна причина за жалбата е посочен фактът, че вече пет месеца те са с отказан достъп до парите им в поставената под особен надзор от БНБ банка. 

Междувременно вложителите в КТБ насрочиха чрез социалните мрежи подновяване на протестите с искане за незабавен достъп до блокираните си пари, като първият от новата серия протести е планиран за днес пред парламента.

Облигационери готвят съд при фалит на корпоративна

Международни кредитори на КТБ, сред които американски и европейски хедж фондове и финансови институции, предупредиха българските власти, че ще заведат дела, ако се обяви фалит на банката. В писмо до медиите те обвиняват БНБ, че е подценила проблемите в банката и "опасността от заразен ефект" за цялата система. Ключовата им жалба е заради противоречиви изявления на БНБ за състоянието на КТБ. Като основание се посочва одитът, според който КТБ трябва да отпише 2/3 от активите си, а само 13% от кредитите са с обезпечения, което било в пълно противоречие с първоначалните изявления на БНБ. В писмото се посочва, че "предполагаемите проблеми не са се случили за една нощ, а са траели години и БНБ е трябвало да ги установи". 

Облигационерите пишат за" подозрения за умишлено затваряне на очите и умишлено пренебрегване на задълженията по осигуряване на стабилността на българската банкова система". Тези, както и други претенции ще послужат за основа на дела на вложители и кредитори за години напред, пише в писмото до властите.

Облигационерите създадоха комитет на кредиторите на КТБ през юни, когато банката не се разплати по деноминирани в долари нейни облигации за 150 млн.долара, чийто падеж бе през август.

Няма заявление от България за Европейския банков съюз

В Единния надзорен механизъм, наричан още банков съюз, все още няма постъпило заявление за членство от България. Това е казала в понеделник директорът на институцията Даниел Нуи в отговор на въпрос на евродепутата от ГЕРБ Ева Паунова. От днес Европейската централна банка поема прекия надзор върху най-големите финансови институции в страните от еврозоната. "Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване. Досега не сме получили подобно уведомление, но сме готови да сътрудничим на колегите от България при необходимост", казва Нуи. 

Още през юли бе постигнат широк консенсус между политически лидери и експерти за стартирането на процедурата по присъединяване на България към единния надзорен механизъм. БНБ съобщи на 15 юли, че е осъществила контакт с изпълнителния съвет на ЕЦБ, но след това се възцари мълчание, казва Паунова. 

От БНБ в средата на юли съобщиха още, че са започнали разговори с председателя на Европейския банков орган Андрея Енрия. В тях се иска преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор" в БНБ. "Когато това се случи, резултатите ще бъдат публично оповестени", посочват от БНБ.

Прочети цялата новина http://pik.bg/поне-5-юридически-бомби-цъкат-под-затворената-ктб-news245958.html

Свързани новини: