БНБ отне лиценза на Корпоративна търговска банка

Българската народна банка обяви в четвъртък, че Управителният й съвет е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" АД, след като е установено, че собственият капитал на банката е отрицателна величина.   Решението произтича от Закона за кредитните институции, което задължава БНБ да отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност, когато установи, че собственият й капитал е отрицателна величина. На 4 ноември квесторите на КТБ са внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети към 30 септември, с които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ, в размер на минус 3 745 313 хил. лв., както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания, съгласно регламента на ЕС.   Съгласно Закона за банковата несъстоятелност предстои да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на "Корпоративна търговска банка". Фондът за гарантиране на влоговете в банките трябва да бъде уведомен за подаденото искане до компетентния съд с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик.   До назначаването на синдик, квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Здравкова Костадинчев ще продължат да упражняват правомощията си, предвижда БНБ. Квесторите са уведомили централната банка, че след датата на поставянето на КТБ под специален надзор до 31 октомври 2014 г. включително в нея са постъпили уведомления за прехвърлени вземания по договори за цесия на обща стойност 1 183 714 хил. лева, а волеизявленията за прихващане са на стойност 779 055 хил. лева. Дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат отразени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ би се подобрил само със 161 468 хил. лева и отново би бил отрицателна величина, съобщава БНБ.   Описвайки мотивите за взетото решение БНБ припомня, че КТБ е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца и че на 25 юни е възложена проверка на активите на КТБ, извършена от "Делойт одит", "Ърнст енд Янг Одит" и "Афа". Тя е показала липса на информация за 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5.4 млрд., поради което с решение на БНБ от 31 юли 2014 г. на квесторите на КТБ е възложено да сключат допълнителни договори с одиторските фирми за цялостна оценка на активите. На 16 септември срокът на специален надзор бе удължен до 20 ноември, припомня БНБ.   На 20 октомври внесените в БНБ одиторските доклади показват, че на база оценка на отчетените по регистрите на банката към 30 юни 2014 г. активи и банкови гаранции има необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лева.   Констатации от извършената надзорна инспекция в КТБ, както и изводите от одиторските доклади, показват, че в банката е имало порочни банкови и бизнес практики, като и че са представяли неверни и подвеждащи финансови и надзорни отчети.   БНБ припомня още, че е предоставила на МФ и Народното събрание полученото писмо от консорциума, съставен от ЕPIC, Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp, за реорганизиране на КТБ.   Във връзка със съдържащото се в писмото искане за държавна помощ в размер на до 2,3 млрд. лева от министъра на финансите в качеството му на компетентен орган по Закона за държавните помощи беше поискано становище, но към днешна дата отговор не е получен, посочва БНБ.   Централната банка цитира европейското законодателство, според което държавна помощ в ЕС се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки.   Миналата седмица пленарната зала отхвърли възможността за законодателни промени, които да позволят оздравяване на КТБ. Предвид решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, изплащането на гарантираните депозити в нея до 100 хил. евро трябва да бъде извършено в рамките на 20 дни. За това обаче са необходими 1.7 млрд. лева допълнително във Фонда за гарантиране на влоговете, които най-вероятно ще бъдат набрани чрез заем от държавата, която да емитира държавни ценни книжа и набраните средства да даде на ФГВБ при по-висока от постигнатата лихва. В четвъртък от Фонда за гарантиране на влоговете в банките обявиха, че ще започнат изплащането на гарантираните депозити в КТБ на 4 декември.   И БНБ предлага да се наеме фирма, която да проследи операциите на КТБ   В отделно съобщение в четвъртък БНБ обяви, че възлага на своя представител в Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предложи сключване на договор с юридическо лице, имащо международен опит, което да проследи извършените операции с активи на КТБ. Решението трябва да дойде именно от Фонда, тъй като работата на централната банка по казуса с КТБ приключва с отнемането на лиценза й.   Ангажимента на БНБ да направи това предложение произтича от решението на Народното събрание от 31 октомври, с което на БНБ беше препоръчано, "във връзка с необходимостта от проследяване на извършените от акционерите и администраторите на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ), както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери, да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в тази сфера".   БНБ споделя загрижеността на Народното събрание и подкрепя осигуряването на проследимост на извършените операции с активи на КТБ, довели до настоящото тежко финансово състояние на банката, и търсенето на отговорност от виновните лица, се посочва в съобщението.   Същевременно в него се припомня, че централната банка е независима институция и съответно не може да приема препоръки от други институции, органи, агенции или служби.   "Институциите, органите, службите или агенциите на съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на Европейската централна банка или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи", посочват от БНБ.   В съобщението се допълва, че от днес на интернет страницата на банката на английски език е публикуван докладът "Събитията и предприетите действия, свързани с "Корпоративна търговска банка" АД и "Търговска банка "Виктория" ЕАД", който бе внесен в Народното събрание. Документът е изпратен до председателя на Европейската комисия, президента на ЕЦБ, както и до всички посолства на страните от ЕС и на евроатлантически партньори.   Решение за увеличаване на капитала на КТБ от март т. г. отива в прокуратурата По-рано в четвъртък БНБ съобщи, че е отнела дадено от подсъдимия подуправител на БНБ Цветан Гунев разрешение на "Корпоративна търговска банка" за увеличение на капитала й с 35 млн. евро, което обаче се оказало незаконно. В схемата са участвали редица фирми на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и данните за нея са дадени на прокурор. Увеличението на капитала е станало със заповед № БНБ - 43011/28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”. С тази заповед на КТБ е било разрешено да увеличи капитала си с 35 млн. евро чрез заем под формата на подчинен дълг, даден от фирмата на „Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)”, която е на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и чиято несъстоятелност бе поискана през юли 2014 г. от засегнат неин партньор. От БНБ са установили, че всъщност ТЦ-ИМЕ е осигурила тези пари с редица кредити, отпуснати от КТБ на други фирми, свързани с Цветан Василев, които от своя страна превели средствата по сметката на ТЦ-ИМЕ и на други компании на Василев чрез поредица от преводи между тях . От БНБ обясняват, че на 25 март 2014 г., три дни преди вдигането на капитала, КТБ дала заем за 15 млн. евро на русенската фирма "Дунарит”, а 6 млн. евро били отпуснати на "Търговски парк Тракия”, които съответно веднага ги превели по сметка на ТЦ-ИМЕ. С други 5 млн. евро, същия ден КТБ кредитирала и фирмата "Планасат”, която ги превела на "Кен Трейд”, от нейните сметки парите поели към "Хидроенергийни проекти”, която пък ги дала на "Бромак”, която е изцяло собственост на Цветан Василев и всъщност е мажориталният акционер в КТБ. Отново на 25 март 2014 г. КТБ дала 8 млн. евро на"Ривер Инвест”, която бързо превела парите на "Хедж Инвестмент България”, а оттам транзакцията продължила към "Оптима Интертрейд”. Последната фирма в същото време взема отделен кредит от 5 млн. евро от КТБ и заедно с получените по предходния превод пари – общо 13 млн. евро, ги дава на "Бромак”. "Бромак" от своя страна превежда получените от общо 18 млн. евро по сметките на фирмата "Сентрал Техно Инвест” в КТБ и оттам средствата постъпват при ТЦ-ИМЕ. Така ТЦ-ИМЕ, получавайки чрез редица прехвърляния на кредитите, отпуснати от КТБ, общо 39 млн. евро, превежда 35 млн. евро за подчинения срочен дълг. По такъв начин "Корпоративна търговска банка”АД непряко е финансирала плащанията към самата нея, което всъщност е забранено от регламент на ЕС от юни 2013 г., обясняват от БНБ. Този регламент не допуска капиталовите инструменти, признавани за капитал от втори ред, да се финансирано пряко или непряко от банката. Именно това обаче е станало, макар в договора за подчинен срочен дълг от 24 март 2014 г., подписан от "Корпоративна търговска банка” и ТЦ-ИМЕ изрично да е записано, че "Предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или не пряко от КТБ АД”, посочват от Централната банка. За изброените по-горе констатирани нарушения вече е уведомена Софийска градска прокуратура, като на 27 октомври 2014 г. й е изпратен докладът на БНБ от надзорната инспекция, извършена в КТБ в периода 4 юли 2014-14 октомври 2014 г.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bnb-otne-litsenza-na-korporativna-targovska-banka-news226864.html

Свързани новини: