За сбогом на Близнашки КТБ фалира

От БНБ подробно обясниха - капиталовата дупка в КТБ е изчислена от квесторите на базата на оценките на одиторските компании „Делойт“, „Ърнст енд Янг“ и АФА. На 20 октомври одиторите обявиха, че банката

трябва да обезцени

активи за 4,222 млрд. лв. От тази сума се вадят вече направени обезценки и останалият капитал на банката и така се получава дупката от над 3,7 милиарда. Квесторският доклад е получен в БНБ на 4 октомври, уточниха оттам.

За първи път от началото на сагата с КТБ централната банка обяви и официални данни за постъпилите искания за цесии (длъжници на банката купуват депозити на по-ниска цена, за да си платят кредитите). Според информацията от квесторите към 31 октомври прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1,18 млрд. лева, а за прихващане са за почти 780 млн. лв. лева.

От БНБ обаче са категорични, че дори и всички искания да бъдат отразени и много кредити на практика платени, то финансовият резултат на КТБ ще се подобри с едва 161,5 млн. лв., тъй като с толкова ще се намалят обезценките на заемите, за които има цесии. Това по никакъв начин не може да промени съдбата на банката, тъй като капиталовата дупка пак ще е огромна. Сега ключовият момент е каква част от тези прихващания ще бъде призната. Според юристи решаваща за това ще е датата на неплатежоспособността, която зависи от съда.

След като най-после публикуваха решението си за фалита, от централната банка коментираха и потенциалните инвеститори, които писаха писма с намерения за спасяване на КТБ. БНБ напомня, че е предоставила на парламента и на Министерството на финансите полученото писмо от консорциума, съставен от Оманския фонд, австрийския ЕПИК и лондонската компания „Джемкорп“. С него консорциумът искаше държавата да налее в капитала на КТБ 2,3 млрд. лева. Становище за това трябваше да даде финансовият министър Румен Порожанов, тъй като той е компетентен за

държавните помощи

Такова становище обаче до вчера не е било получено. Централната банка цитира европейското законодателство, според което държавна помощ в ЕС се предоставя единствено на платежоспособни и икономически жизнеспособни банки.

По-рано през деня от БНБ обявиха, че вдигането на капитала на банката през март 2013 г. е било незаконно, като компанията ТЦ-ИМЕ, която е предо­ставила дълг на КТБ, всъщност се е финансирала с пари на вложителите в банката. Докладът за това е бил даден на прокурор. 

Гарантираните депозити ще се плащат от 4 декември

Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка до 100 000 евро (196 000 лв.) ще започнат да се изплащат на 4 декември. Това съобщиха от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това ще стане 20 дни след отнемането на лиценза на закъсалия трезор. Срокът е необходим, за да може във фонда да постъпи цялата информация за гарантираните суми на вложителите.

Предстои ФГВБ да определи не една, а няколко банки, които ще извършват разплащанията, за да не се образуват опашки пред офисите. Имената на трезорите, които ще се нагърбят със задачата, ще станат ясни до 25 ноември. Депозантите в КТБ пък са много - около 250 000.

От фонда предупреждават, че сумата от 196 000 лева ще се изплаща на спестителите независимо от броя на сметките, които са имали в КТБ. От 4 декември всеки ще получи достъп до целия размер на влога си, който ще бъде изплащан в левове. Депозантите имат право на главницата плюс начислената лихва до датата на отнемане на лиценза - 6 ноември.

Вложителите трябва да отидат на крака в определената обслужваща банка само с личната си карта. На място те ще подписват декларации, че не са свързани с управата на КТБ. След това всеки сам ще си решава - да си прибере парите, да ги остави на влог в обслужващата банка или да ги депозира другаде.

Сумата на гарантираните депозити в трезора е 3,7 млрд. лв. Парите ще се изплащат през следващите 5 години. 

Депутати искат разследване „до дупка“

„Много е важно да се проведе международно разследване „до дупка“ по отношение на КТБ, както и да бъдат преразгледани някои от сделките, които са правени, за да бъде защитен държавният интерес.“ Това бяха думите на Мартин Димитров от Реформаторския блок след закритото заседание на бюджетната комисия в парламента по казуса с КТБ.

Румен Гечев от „БСП-лява България“ обяви, че е злоупотребено с парите на хората, които са влагали средства в банката. „Те са използвани за купуване на активи от други фирми или за разширяване на фирми, свързани с акционерите. Държавата трябва да направи всичко възможно, за да си прибере парите“, каза Гечев.

„Целта на внесения от нас законопроект е да стигнем до дъното на истината и сме готови да приемем всякакви предложения. От анализите на банкери и специалисти стана ясно, че кризата в КТБ започва не преди месец, два, три. Далеч преди това е нямало банка в същинския смисъл на думата“, каза лидерът на ДПС Лютви Местан.

След отнемането на лиценза на КТБ ще се вдигнат лихвите, които България плаща по дълга си, заяви бившият финансов министър Петър Чобанов. 

Искров е съгласен чужда фирма да проверява сметките

Българската народна банка начело с управителя Иван Искров е съгласна международна фирма да провери операциите с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери в КТБ, извършени от акционери или мениджъри. Идеята чужди експерти да разследват как се стигна до краха на четвъртата по големина банка в България бе и в основата на законопроект, внесен в парламента от депутатите от ДПС Йордан Цонев, Лютви Местан и Делян Пеевски.

Преди седмица на инфарктно заседание на временната бюджетна комисия в парламента Иван Искров коментира, че БНБ е независим орган и никой не може да й дава нареждания.

Днес тонът беше смекчен и в специално прессъобщение централната банка заяви, че споделя загрижеността на Народното събрание. За целта БНБ ще възложи на своя представител във фонда за гарантиране на влоговете да предложи сключване на договор с юридическо лице, имащо международен опит в подобни разследвания. 

Банкерът Левон Хампарцумян: Решението беше очаквано

Отнемането на лиценза на КТБ беше очак­вано събитие. Така председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян коментира вчерашното решение на БНБ. „Банката не работи вече повече от четири месеца и виждаме, че отражение върху банковата система и въобще върху икономиката засега няма. След несъстоятелността обаче негативен ефект неминуемо ще има. Със сигурност той няма да е в рамките на милиардите, които се обявяват от защитниците на трезора“, каза Хампарцумян.

„Добрата новина, ако има такава, е, че КТБ е работила предимно със свързани лица. Това означава, че пряко засегнати ще са малко клиенти“, допълни банкерът. 

СБ и МВФ ще анализират работата  на БНБ

Водят се разговори със Световната банка и Международния валутен фонд за анализ на ефективността на БНБ по отношение на надзорните й функции. В „Банков надзор“ работят близо 100 души, но се допусна тази ситуация с КТБ. Това заяви днес депутатът от ГЕРБ Лиляна Павлова. На конференция в София тя отговори на въпрос на чуждестранен инвеститор, който е пострадал от поставянето на КТБ под специален надзор.

От думите на Лиляна Павлова стана ясно, че предстоят стрес тестове на банките у нас, законодателни промени по отношение на регулацията на кредитните институции, както и персонални промени за връщане на общественото доверие към БНБ. 

Енергийните дружества имат 159 млн. лв. в банката

Общо 159 млн. лв. са блокираните пари на държавните енергийни дружества в КТБ. Това обяви в парламента икономическият министър Васил Щонов в отговор на въпрос на депутата от БСП Красимир Янков.

„Обсъждан ли е вариант да се търси възможност за цесия на парите на енергийните фирми?“, поиска да разбере Янков, а в отговор енергийният министър посочи: „Обсъждани са различни варианти. Направено е всичко възможно част от средствата да бъдат спасени.“

Щонов съобщи и детайли. Бъгарският енергиен холдинг държи в поставената под надзор банка 44 млн. лева, 14 млн. лева има Националната електрическа компания, а Електроенергийният системен оператор - 4 милиона. 

Обмисля се схема с ЕГН за застрахованите влогове

Изплащането на гарантираните депозити ще бъде по схема с единния граждански номер на вложителите. Това съобщи Менда Стоянова след днешното закрито заседание на бюджетната комисия в парламента.

Стоянова не даде подробности, но според запознати сумите ще се изплащат в няколко банки и ако ЕГН на лицето (или ЕИК за фирми) завършва на 1, то ще трябва да отиде в банката X. Ако персоналният му номер завършва на 2, сумите ще се вземат от банката Y и т.н.

Депозитите със сигурност ще се изплащат от няколко банки, фондът за гарантиране на влоговете вече е разработил правилата, каза още Менда Стоянова. Ако се налага, формално ще бъде променен и законът за гарантиране на влоговете, където се казва, че плащането на сумите трябва да става от една банка.

За изплащане на гарантираните депозити във фонда не достигат 1,5-1,6 млрд. лева. Възможно е да се ползва част от парите във фискалния резерв, но до края на годината сумата трябва да се възстанови, защото предстои голямо плащане по външния дълг. За набирането на тези 1,5-1,6 млрд. лв. има различни механизми, включително емитирането на емисия облигации.

Стоянова каза, че финансовият министър Румен Порожанов е изразил пред депутатите „сериозно разочарование от взаимодействието си с БНБ през месеците, в които нямаше Народно събрание“. На въпрос ще бъде ли поискана оставката на гуверньора Иван Искров, шефката на бюджетната комисия заяви, че парламентът няма такива правомощия. „Ако има оставка, тя ще бъде изцяло морален акт“, бяха думите й.

„Случаят КТБ ще се решава още много години. С отнемането на лиценза БНБ прехвърля топката от своята градинка в тази на държавата и правителството. При всички случаи още през следващата година ще има отрицателен ефект за икономиката. За останалите банки не очаквам отрицателен ефект, защото случаят е изолиран“, добави Стоянова. 

Хронология на краха

Проблемите с Корпоративна търговска банка започнаха на 17 юни. Четири дни по-рано прокуратурата влезе в офиси на фирми, близки до мажоритарния собственик на финансовата институция Цветан Василев. От 17 до 19 юни пред клоновете на банката се извиха опашки от изнервени вложители, които теглеха парите си. Така трезорът остана без ликвидни средства и на 20 юни ръководството на КТБ поиска от БНБ специален надзор.

Управителят на БНБ обяви решението за затваряне на банката с думите, че тя не е фалирала и по принцип състоянието й е стабилно. На 11 юли обаче след проверка на три одиторски компании стана ясно, че по кредити за 3,5 млрд. лв. от общ портфейл от 5,4 млрд. лв. липсват документи, тоест състоянието им не може да бъде оценено. След това надзорът, който бе за един месец, се удължи до септември. На одиторите беше възложена нова детайлна проверка със срок до 20 октомври. Надзорът над КТБ бе удължен отново - до 20 ноември. Уви, фалитът й беше обявен преди тази дата.

През месеците на агония имаше няколко идеи за спасяването на закъсалия трезор. Първо БНБ предложи със специален закон да се раздели банката на здрава и болна. Тази идея не срещна политическа подкрепа. След това започна размяна на писма между банката и потенциални инвеститори. Тя също не донесе положителен резултат. 

Людмила КУЮМДЖИЕВА

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител