След 25 години жертвите на Щази още носят травмите си

Ройтерс

В неделя се навършват 25 години от рухването на един режим, който ги вкарваше в затвора и преследваше, но мнозина от жертвите на бившата комунистическа Източна Германия все още са толкова травматизирани, че завинаги ще им бъде трудно да празнуват обединението на своята страна.

Хилядите, които бяха затваряни заради политически си възгледи или им бяха отнемани децата, защото Щази е смятала за неподходящо да живеят с родителите си, все още изпитват дълбоко отчаяние. И тяхното състояние се влошава от факта, че още не им е отдадена справедливост и признание, казва група, лобираща за промяна.

“Разбира се годишнините са възможност да проучим миналото и да ознаменуваме преминаването от диктатура към демокрация”, казва Райнер Вагнер от “Съюза на жертвите на комунистическата тирания”. “И е ужасно да видиш от една страна всичките тези речи, а от друга - държава и общество, които се колебаят да изплатят обезщетение или да изправят пред правосъдието бившите насилници”

От 1945 до 1989 г. около 250 хиляди души са били арестувани и разпитвани по политически причини, често заради изразено желание да емигрират. Милиони избягаха преди затварянето на границата; хиляди от онези, които не го направиха, бяха лишени от възможността да развият своя потенциал заради своето минало или политически убеждения.

Когато Германия се обедини, новото правителство се зае с колосалната задача да разследва престъпленията на бившия Изток, като се зарече да обезщети и реабилитира невинно пострадалите, както и да обясни на бъдещите поколения техните страдания. Но въпреки че работата в тази насока върви добре, германското правителство обяви в началото на миналата година, че има “две обезпокоителни тенденции относно бившата Източна Германия - омаловажаване и романтизиране на диктатурата или пълно пренебрежение”.

Вагнер очертава ясен критерий за справедливост: когато жертвите на режима получават най-малко същите пенсии или доходи като лоялните към бившата комунистическа държава. Мнозина от хората, претърпели физически или психически страдания вследствие на затвор или репресии, не са били в състояние да работят, изпадали са в оскъдица и са принудени да се борят за държавната милостиня, докато бившите държавни служители на Източна Германия получават тлъсти пенсии, казва той. По думите му последните данни от 2008 г. показват, че жертвите са средно три пъти по-зле материално, от онези, които са били близки до режима.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Особено впечатляващо несправедливо е това, че партийните членове с докторати за начините за потискане на политическите опоненти - от университети, спонсорирани от страховитата тайна полиция Щази - са със запазени научни звания и затова получават по-високи заплати и пенсии, отбелязва Вагнер. След обединението някои от управленията на Щази, подобно на бивши затвори, бяха превърнати в музеи и мемориали. Жертвите на режима често говорят пред ученици; създадени са служби за консултации и групи за помощ на хората да преодолеят травмите.

Но финансовите обезщетения се оказаха трудна работа.

Серия от реабилитационни закони обезсилиха криминалните досиета на политическите затворници и им присъдиха по 306 евро за всеки месец в затвора заедно с “пенсия за пострадал” от 250 евро месечно, ако са прекарали в затвора повече от 180 дни и сега са в затруднено положение. Мнозина смятат това за мизерна сума предвид часовете принудителен труд в затвора.

Други закони опитаха да обезщетят пострадалите от режима по други начини - напр. от съдебни решения или прекратени кариери, - макар че тази случаи трудно могат да бъдат доказани, твърдят от съюза на жертвите на комунизма. Удовлетворените заявления с претенции на жертви варират от 50 до 67 на сто в различните провинции на бившата Източна Германия.

Между 1993 и 2011 г. Германия е изплатила обезщетения за 1,2 милиарда евро, сочи правителствен доклад от 2013 г. Изплатени са компенсации и на ...

Свързани новини: