(http://www.klassa.bg/)
Костадин Чакъров: Луканов ми каза - ние ще бъдем капиталистите
Трудно е да се отговори накратко какво спечелихме и какво загубихме от прехода през последните 25 г. Сложно е. Ако кажем, че само спечелихме или само загубихме, категорично ще сбъркаме. Затова историците казват, че трябва да минат 1-2 поколения, за да се даде оценка. Сега всички сме под емоционално въздействие - бит, близки, роднини, успех, неуспех, кариера… Всеки има собствена гледна точка. Така че ще бъде много претенциозно да дадем една-единствена истина за тези години.Но има обективни показатели, на които можем да се опрем - по-скоро като числа, а не като субективна оценка. Иначе ще ни обвинят, че сме пристрастни.
Когато Тодор Живков дойде на власт в България, след Априлския пленум, населението ни наброяваше 6.5 млн. души, а остави държавата с 9 млн. души. Днес сме с 2 млн. или с 2.5 млн. по-малко за тези 25 г. Ето ви първото число, което си заслужава да се коментира. Големи международни организации към ООН сочеха, че в началото на прехода сме били на 28-29 място в света по качество на живот, което включва доходи, здравни услуги, образование, култура… Сега същите агенции ни дават, че сме някъде към 90-то място. Огромен срив! Ето ви още един показател, върху който може да се разсъждава.
Към онзи период през 1989 г. средната продължителност на живот за жените бе 77-78 г., а при мъжете - 76 г., в днешно време и при двата пола у нас са отнети към 7-8 години. Днес сме на 6-то място по смъртност и на 200-но място по раждаемост, пак не по наши данни, а на авторитетни източници - като пред нас по раждаемост са държави, които воюват. Още данни - преди 25 г. българинът на глава от населението се хранеше и консумираше 81 кг. месо на година, санитарната норма е 95 кг. Германецът яде около 100 кг., а американецът към 115-120 кг. Сега българинът консумира между 15 кг и 20 кг месо, същото е с млечните произведения, с плодовете и зеленчуците и др. Да не говорим за някои жестоки показатели - безработица, престъпност, самоубийства. През годините на прехода малко се коментира, че 24 000 души са се самоубили - не по медицински, а поради социални причини.
Ето затова не искам да правя собствени оценки, нека коментираме числата. И в този ред на мисли да не говоря, че загубихме трайно и устойчиво пазари. Нещо, за което някои държави воюват. Загубихме руските пазари. Имахме на времето около 300 000 български строители в Русия. Вземете друг пример - строителството по подготовката на Олимпиадата в Сочи глътна 50 млрд. долара, но там заети бяха не българските строители, а турските, там ни нямаше. По същия начин е ситуацията в Коми, където хиляди българи работиха в дърводобива, където обработвахме 400 000 куб. м. крайна продукция, защото Тодор Живков беше забранил да се секат българските гори. Изключение правеше само за изсичане със санитарна цел, но се садяха 1 млн. дка на година. Загубихме и арабските пазари, където изнасяхме за 300 млн. долара продукция - овче, краве сирене, пилета, телешко месо и др. Имаше държави като Иран, в които хората не сядаха на маса без българското бяло сирене, без български кашкавал.
Много пъти съм предлагал да направим една кръгла маса с участието на експерти, анализатори, на която да коментираме тези числа, за да не ни обвини някой в носталгия. Каква носталгия - хората днес масово са бедни в България, нямат работа, има мизерия… Та хората не са малоумни, за да ги убеждаваме, че живеят добре. Няма какво да ядеш, но имаш права. Нямаш работа, доходи, но можеш да гледаш Вип Брадър, примерно и да смяташ, че това е постижение. Носталгията не е химера, то е истинско чувство.
Един народ можеш да го излъжеш да се радва, но да го накараш да изпитва мъка и скръб – това са истински чувства, в тях няма лъжа. Упадъкът ни, струва ми се, е във всички посоки.
Ще ви дам пример и с църквата ни. Пише се днес, че преди 10-ти ноември 1989 г. църковните дейци и миряните били гонени от тогавашната власт. До промените в България имаше 7 вероизповедания и църкви - освен основните и тези на адвентистите, петдесятници и т.н. Около 15 000 души бяха българите, които ги изповядваха. Сега знаете ли колко са - след като изгонихме ДС и дойде свободата - 104 вероизповедания и църкви с около 200 000 изповядващи ги?! Разбирате ли от тези цифри, че българското общество се самоубива и се крият тези числа от медиите. А утре можем да се изправим пред взрив на икономическа, морална, религиозна, етническа и друга основа.
Погледнете какво е около нас - на етническа и религиозна почва колко войни започнаха? Библейското пространство се разкъса - вече воюват етнос срещу етнос, църква срещу църква. Не виждам кое правителство може да се справи с това. Защото то трябва да застане срещу ЕС и САЩ и да каже - трябват ми руските пазари. Но не може начело на държавата да е президент, който непрекъснато говори срещу Русия и срещу президента Путин. Не може също да дават тон в държавата и хора, които са на ведомост в натовски служби, като бившия служебен военен министър Велизар Шаламанов, който говореше, че едва ли не сме във война с Русия. Кому е необходимо това? Имаш съюзник - добре, ама защо като го имаш трябва да си търсиш и враг? Смятам, че сега отношенията ни с Русия са по-зле, отколкото когато бяхме съюзници с хитлерова Германия. Тогава цар Борис като държавен глава беше много предпазлив и гъвкав в отношенията си. А сега имаме политици с лични, субективни интереси и една продажна, подкупна политическа класа, която не си дава сметка, че назрява рязко противостоене в обществото с допуснатите деформации и недъзи. Пък да не говорим за наркоманиите… 300 000 души са пробвали. Това е страшна цифра за малък народ като нашия!
А българската интелигенция и журналистите оцеляват почти индивидуално. Погледнете към последната обида, която ни нанесе лицето Жозеф Дол, размаха пръст и се разпореди какво правителство да правим и кой с кого да е в него. Как е възможно да си го позволи? Това не могат да допуснат да се случи нито в Белград, нито в Анкара, нито в Букурещ дори! А тук може… Всички го подминаха, почти незабелязано.
Ако трябва нещо да кажа на нашите съграждани, то е - българи, държавата ни загуби своята легитимност! В международните отношения страната ни също не е субект, а във вътрешните - прогонена. В името на какво? На абстрактни понятия като правата на човека, на цивилизационния избор…
Като цивилизационен избор българинът избрал Европа. Българският водопроводчик тук нямаше работа, сега отиде в Европа, за да ремонтира тоалетната чиния на цивилизационно по-горно стоящия от него рафиниран бюргер, примерно. Това ли му е европейският избор на нашенеца? Или че имаме 14 000 проститутки по данни на Европол и че 60% от труженичките на древната професия в Брюксел са българки.
Това ли ни е европейският и цивилизационен избор да питам аз г-н президента? За мен това са хора, които прикриват лични интереси. Ето тръгна наскоро една дискусия – всички богати хора у нас имат по четири имота средно плюс резидентен тип имения зад граница. Като Росен Плевнелиев. Плюс сметка в офшорна зона, както се говори, което е недопустимо за един държавен глава. В офшорката обикновено се крие нещо. Но… именно президентът Плевнелиев започна голямото говорене срещу Русия, и още - за НАТО, за Европа, за Америка, а, всъщност, той май прикрива нещо. Не са ли това собствените му егоистични интереси?
Какво се случи през тези 25 г.? Най-общо - един естествен процес на пазарно завладяване. Само че този процес не беше представен и не е война с варварски средства, а маскиран като борба срещу комунизма и да имаме права на човека, права да се сдружаваме, да пътуваме.
Веднъж разговарях с Андрей Луканов и го питах: Андрей, тук имаше едни неща, които исторически няма да издържат… Той ми отговори: Европа и Америка искат от нас да направим капитализъм, ще го направим и ние ще бъдем капиталистите.
След като започна преходът държавната собственост остана беззащитна и беше дамгосана като неефективна, паразитна. И номенклатурата видя в това начин да я осребри. Ругаеш комунизма, плюеш по ДС и осребряваш това си поведение, получаваш "тлъсто дробче" – осъществяваш приватизация, ставаш депутат, дават ти проект да спечелиш, придобиваш хотел, взимаш концесии и т. н. Това е механизмът.
Очевидно е - при нас капиталистите не бяха от средите на естественото предприемаческо развитие. Те са политически назначения и трябва да докажат своята партийна привързаност и принадлежност – непременно антикомунистическа. После - да осребрят своя антикомунизъм. Това е в България скритото наследство, което българинът 25 години не може да осъзнае. Е, не му казаха също, че благата на капитализма ще са само за няколко хиляди души .
И, забележете, кой е лозунгът днес на партиите: Да вземем от всичките, да дадем на нашите. Системата така работи. Не виждам основния за голям оптимизъм. Но първото нещо, което българинът трябва да направи е да запази самообладание. Загубим ли го – всичко сме загубили. Мисля, че се активизираме само тогава, когато влезе чужда армия на нашата земя. А когато сме застрашени ставаме смели. Но ще завърша тези мисли с това: Бог да пази България!
БГНЕС
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2014/11/09