Либералната революция освободи нагона и жаждата за успех в културна среда, в която нищо не ги удържаше

/КРОСС/Ирен Леви и Иво Христов („Малки истории", БНТ) в разговор с доктор Николай Михайлов по повод 25 години от началото на прехода в България. Иво Христов, a-specto.bg Къде ви завари 10-ти ноември и какво изпитахте при новината? Надежда? Опасения от това, което се надига? Почувствах облекчение. Промяната се очакваше мъчително. Системата беше в маразъм. На фона на събитията в Европа, България упорстваше да поддържа жива мумия начело. Нещо патологично, принадлежащо на едно минало, което разговаря с мъртви думи. Помните Петър Младенов с неговите „благодарности" към Живков и изпращането му на „заслужен отдих". Това не е слово на живи хора. Това са думи, изречени от своеобразни автомати на историята. Пастернак дефинира комунизма като „магическа власт на мъртвото слово". Диктатура на пустотата, радикално лишена от смисъл, която е конституционно закрепена и полицейски обезпечена. Хората усещаха това като бреме и голямо изпитание. Когато чух, че Живков е паднал, изпитах нещо като световъртеж. Историческо вертиго. Усещаше се, че нищо няма да е същото. После разбрахме, че то хем не е същото, хем е същото и това е един мъчителен парадокс. Както казва Томазо ди Лампетуза „всичко трябва да се промени, за да остане точно същото"? Да, това имам предвид. Какво научихме за себе си през тези 25 години преход? Научихме колко неясна и парадоксална е думата „свобода"

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/revolyutziya-kyltyrna-prehoda-1438987.html

Свързани новини: