Модернизацията на армията като огромна финансова дупка

Българската армия не може да участва във военни дейности заради остарялата съветска техника, но съвсем не излиза евтино на данъкоплатците. Само за модернизацията й през последните 12 години са изразходвани близо 2 млрд. лева, а са придобити минимални бойни способности. Армията закупи за стотици милиони хеликоптери и товарни самолети, които не успява да поддържа и те в продължителни периоди от време са "на трупчета". Причината е, че проектите се управляват лошо, изборът на многомилионните поръчки е съмнителен, а гражданският контрол на практика нулев заради острата съпротива на политическо ръководство, висши чиновници и военни да отговарят на въпроси, да аргументират и защитават решенията си. През следващите години предстои процесът на изразходване на средства в сектора да продължи и до 2020 година да бъда изхарчени още над 1.8 млрд. лева. Прегледът на модернизацията дотук показва, че е необходим напълно нов подход и носенето на ясна персонална отговорност. ВВС: Липса на реализъм и управление Най-скъпите армейски проекти през последните години бяха осъществени във Военновъздушните сили. Според прегледа на военното министерство "проектите почти винаги са планирани с голяма доза липса на реализъм, без делегирани адекватни правомощия на проектните мениджъри и техните екипи и без ясни ресурсни права и персонална отговорност за резултата". "В резултат на това, значителен брой проекти са прекратени през различни фази от тяхната реализация. Това е de facto разхищение и загуба на огромни ресурси с нулев резултат за въоръжените ни сили", се посочва в анализ на военното министерство. Липсата на планиране и адекватно решение е изключително видимо при един от най-скъпите проекти. Договорът с "Юрокоптер" за 18 хеликоптера (12 "Кугър" и 6 "Пантер) бе подписан през 2005 година по време на правителството на Симеон Сакскобургготски. Общата цена на поръчката, в която влизат и пакет от резервни части и друго оборудване, бе малко над 383 млн. евро. След идването си на власт от ГЕРБ обявиха, че няма достатъчно средства, за да се изпълни целият договор. През април 2010 г. тогавашният военен министър Аню Ангелов обяви, че се готви да прекрати едностранно договора, но само няколко дни по-късно съобщи, че сделката ще бъде предоговорена. Така с тежката задача в условия на финансова криза да бъде склонена компанията да се откаже от гарантирана поръчка се зае военният министър Аню Ангелов. След проведените преговори той обяви, че мисията му се е увенчала с успех и фирмата се е съгласила МО да се откаже от последните три хеликоптера "Пантер". Договорът обаче и досега не е завършен и изчистен, а в големи периоди от време хеликоптерите не летят заради липса на средства за скъпата им поддръжка. Друг договор, който бе предоговорен, бе с "Аления Аеронавтика" за товарни самолети "Спартан". Договорът бе подписан през 2006 година и предвиждаше закупуването на 5 самолета "Спартан” за 91.8 млн. евро. Той бе предоговорен от Аню Ангелов и сведен до 3 самолета на стойност 55.8 млн. евро без неустойки за българската страна. След това последва рамково споразумение за поддръжката на машините за 10 години, а сумата по него се оказа по-висока от аналогично споразумение в Литва. Отговори обаче така и не бяха дадени от политическото ръководство на министерството. "Независимо от факта, че в посочения период бяха придобити нови типове самолети, вертолети, кораби и транспортни средства, те не бяха насочени към основните необходими бойни способности на Въоръжените сили и реално проведената модернизация беше непоследователна и дисбалансирана", смята военното министерство. Така въпреки изхарчените милиони България има проблем с охраната на въздушното си пространство, тъй като не може да стартира проекта за замяната на старите руски изтребители МиГ 29. Използваните в момента радари, също руско производство, са критично технологично остарели, с огромни разходи за ремонт и техническа поддръжка и неспособни да комуникират с обединената система на НАТО за единна картина на въздушната обстановка. "При тези условия Военновъздушните ни сили не могат да бъдат считани за надежден и способен боен инструмент за гарантиране на въздушния суверенитет на България и се нуждаят спешно от нов тип основен боен самолет и нов тип съвременни 3 D радари", смята служебният военен министър Велизар Шаламанов. ВМС: Скъпа поддръжка и руски машини Във ВМС през последните години са придобити три фрегати клас "Е 71“, един кораб "Минен ловец“ и 3 вертолета "Пантер“. Останалата част от наличните кораби са руско производство и за значителен брой от тях модернизацията е технологично, оперативно и физически неоправдана. Така според военната експертиза са ограничени способностите на Военноморските сили за борба с надводен противник на дистанции отвъд пряката радиолокационна видимост, за наблюдение и контрол на корабоплаването, за задържане на нарушители, за откриване на ядрени, химически и биологични средства, за търсене и спасяване и особено за обмен на информация помежду си и със съюзниците ни в реално време. Пехотата продължава да се нуждае от бронирани машини Българската армия доскоро разчиташе най-вече на Сухопътните си войски за участие в мисии зад граници, което след края на мисията в Афганистан е символично. Въпреки това през последните години за оборудване в този род войски бе инвестирано най-малко. Парадоксално обаче пехотата придоби най-много бойни способности от американската помощ под формата на бронирани машини и други. Така прегледът на досегашната модернизация показва, че не са следвани точните приоритети, стартиралите проекти се управляват лошо и не са предвидени средства за експлоатацията и поддръжката на новото оборудване. Какво следва? На фона на изхарчените стотици милиони новият военен министър Николай Ненчев започна управлението си с признанието, че е много обезпокоен от технологичното състояние на армията и официален приоритет ще бъде модернизацията й. Работата по нея той ще започне с ревизия на досегашните проекти. Ненчев обяви обаче пълно съгласие със служебния военен министър и приетата от кабинета "Близнашки" визия за развитие на сектора до 2020 година. Така през следващите шест години ще бъдат изразходвани нови около 2 млрд. лева. Трябва да бъдат закупени нов тип основен, многофункционален боен самолет, нови 3D радари, да се модернизират фрегатите клас E- 71, да се закупят около 120 машини за батальонните бойни групи и други. За да се гарантира някаква ефективност на разходите, задължително трябва да бъде наложен сериозен граждански контрол през парламента. Добър механизъм за това е изискването проектите над 100 млн. лева да минават през Народното събрание. Проектите трябва да бъдат детайлно мотивирани и придружени с план сметка за употребата и поддръжката на съответното оборудване или въоръжение. Много от възможните решения са посочени във визията за развитието на сектора до 2020 година на служебния военен министър Велизар Шаламанов, включително детайлно разписано проектно управление. Но традиционно подобни документи в българската реалност остават само на хартия.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/modernizatsiyata-na-armiyata-kato-ogromna-finansova-dupka-news227037.html

Свързани новини: