Павел Писарев: Всички политически партии се нароиха от БКП

След това се прибрах в София. Започнаха митингите, срещахме се с приятели и обсъждахме какво става. Спомням си, че с Тончо Жечев обсъждахме нещата. Горе долу стана ясна картината. На заседанието на Политбюро повечето от присъстващите гласували за свалянето на Тодор Живков. За махането на Живков са били Петър Младенов, Йордан Йотов, Георги Атанасов, Добри Джуров и в последния момент е вдигнал ръка и Пенчо Кубадински. Болшинството е било много сериозно. За оставане на Живков са били Милко Балев и Димитър Стоянов. Самият Тодор Живков не е гласувал. На заседанието не е присъствал Гриша Филипов, който се е намирал в Прага.

От 10 ноември започна един процес. Активните участници в махането му – Петър Младенов и особено Андрей Луканов – той е изиграл най-сериозна роля, обикалял е всички и ги е уговарял да гласуват за свалянето на Живков. В началото са смятали, че ще правят друг социализъм. 10 ноември е минал под лозунга "Повече социализъм", да се поправят грешките и т.н. Но след това започва един процес под натиска на руския посланик Виктор Шарапов и на американския посланик Сол Полански. Постепенно процесите в България вземат друга посока. През лятото на 1990 г., когато се провеждаше Великото народно събрание, вече съществуваше активна опозиция – антисоциалистическа – СДС начело с Желю Желев. Те открито поставиха въпроса за приключването със социализма. Още през лятото вече не ставаше дума за никакъв социализъм, ставаше дума за реставрация, която в бъдещи години да се осъществи.

Имаше различни предположения как ще се върви по-нататък. Но това не е само български процес. Това не зависи само от българските партии и политици. Това е световен процес на ликвидиране на съветския социализъм. Така че приказките около 10 ноември, които се изказаха от българи са малоформатни. Те нито са решавали въпросите на световното развитие, нито някой ги е питал. Това си е един световен процес, в който България като малка държава участва.

Към 10 ноември Тодор Живков беше вече омръзнал на всички – беше омръзнал на населението, на самата партия. Той беше 33 години начело на партията и държавата. Страната вече беше започнала да изпитва икономически трудности. Така че отношението към него беше отрицателно и народните маси, включително и самата Комунистическа партия приветстваха махането на Живков. Но по-нататък нещата се развиха така, че реставрацията на капитализма доведе до голямо обедняване на народните маси и сега вече има някаква носталгия към него, а критичното съотношение към него намаля. И това е процес, който как ще завърши зависи от икономическото развитие на България.

Датата 10 ноември е преломен момент в историята на страната ни. България излезе от Варшавския договор, излезе от СИВ, насочи се и влезе в ЕС и в НАТО. Това е коренен прелом във външнополитическата ориентация. България вече не е сателит на Съветския съюз. Тя развива своите отношения преди всичко със САЩ, макар да сме в ЕС. На второ място това, че сме в ЕС също е исторически прелом, равен на самия 9 септември, равен на прелома на Първата световна война. България има няколко такива качествени преобразования в своето развитие и едно от тях е 10 ноември – да, 10 ноември е голям исторически прелом за България.

Ако говорим за елитите, тогава той беше един – елитът на БКП. Защото тези, които създадоха клубовете за гласност и преустройство, повече от 50 на сто бяха членове на БКП, много от тях и активни борци против фашизма. След това се нароиха много партии, членовете на които произлизаха от самата Комунистическа/социалистическа партия. Най-накрая стана ясно, че и сред късно управляващите, каквито са ГЕРБ, две трети от тях са бивши милиционери и бивши членове на БКП. Такова е и ръководството на ГЕРБ – те чакаха да бъдат поканени в БСП близо 15 – 20 години, БСП не се заинтересува от тях и те си направиха партия.

Иначе може да се каже, че всички партии са излезли от средите на БСП. Самият Желю Желев е бивш член на БКП, Петко Симеонов напусна партията през декември, Снежана Ботушарова беше партиен секретар на Съюза на юристите и в СУ и си върна партийната книжка в Народното събрание, когато беше депутат. Само няколко месеца преди 10 ноември Иван Костов кандидатстваше за член на партията, а неговата съпруга – партиен секретар. Все такива са – две трети от политическия елит са се нароили от БКП. То друга политическа партия нямаше, друг политически опит нямаше. Те и затова всичките партии копират методите и вътрешно политическия живот на БКП.

Старият политически елит беше отстранен, второ той остаря. Минаха 25 години и много от тях измряха. Например от участниците в преврата жив остана само Георги Атанасов. И привилегиите се развиха по особен начин. Тогава никой не е имал 14 апартамента, колкото имаше семейството на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Едно време е имало право един човек да има един апартамент, една вила и, ако е бил на държавна работа, да има лека кола. Сега в елита са милиардери, които ходят да почиват по Хаваите, пътуват по целия свят. Какво да говорим – не може и дума да става за сравнение. Аз не познавам някого от онова време, който да е бил необикновено богат. Не са живели зле, добре са живели. Обаче никакво сравнение не може да става между тогавашния и сегашния елит. 

БГНЕС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител