Нетаняху губи благоразположението на Европа, дори на Германия

Израел твърде бавно проумява настъпилата промяна в настроенията към Палестина, която може да подложи на изпитание легитимността му

Новото шведско правителство миналия месец призна държавата Палестина, а британската Камара на общините и Сенатът на Ирландия призоваха правителствата им да последват този пример. Сега управляващите във Франция социалисти планират да внесат подобна резолюция в парламента, докато новият шеф на ЕС по външната политика Федерика Могерини наскоро обяви, че би искала да види създаването на палестинска държава в течение на мандата си.

Дали европейското раздразнение от израелската безкомпромисност към палестинците е на път да достигне точка на разрив? Дали недоволството на ЕС от предприетото от израелския премиер Бенямин Нетаняху разширяване на еврейските селища в окупираните арабски територии, отхвърлено от международното право, не кара европейците да форсират въпроса за палестинска държава?

Европа винаги е имала по-сложни отношения с Израел, отколкото САЩ - крайно необходимия и неизменно безусловен покровител на еврейската държава. Европа призна правото на палестинците на собствена родина още преди почти 40 години, а Израел бе склонен да гледа едва ли не снизходително на Европейския съюз като на незначителна от политическа гледна точка икономическа сила, членове на която (при това не само Германия с нацисткото й минало и еврейския Холокост) имат да изкупват антисемитски грехове от историята си.

До неотдавна няколко поредни израелски правителства някак успяваха да убедят европейците, че всеки политически натиск би довел до изключването им от мирните преговори, които отдавна не са обикновен процес. Израел обаче доста бавно осъзнава, че е настъпила промяна в настроенията в Европа, не внезапна, а стабилна, която може в крайна сметка да оспори легитимността му.

Тази промяна следва рязкото засилване на враждебността към Израел в Западна Европа - според анкети на Би Би Си, осъществени от “Галъп”, между две трети и три четвърти от хората във Великобритания, Испания, Германия, Франция и Италия се отнасят негативно към политиката на Израел.

Швеция не е първата страна от ЕС, признала Палестина. Осем други страни са го направили, макар и преди да се присъединят към Евросъюза. По-важното от практическа гледна точка обаче е, че през декември 2012 г. половината от ЕС - 14 държави, в това число Франция - гласуваха Палестина да получи статут на наблюдател в ООН. Правителството на Нетаняху осъди този вот като несъстоятелен, използва всички възможни дипломатически средства да повлияе върху него и се засегна, когато Германия се въздържа при гласуването.

Това не би трябвало да е изненада. През февруари 2011 г. Германия, която гласува с “въздържал се” на няколко пъти при втората интифада десетилетие по-рано, подкрепи в Съвета за сигурност на ООН осъждането на израелските селища във вот от 14 на 1 един гласа, при който САЩ наложиха вето.

Канцлерът Ангела Меркел отдава изгуби доверие в Нетаняху. Германски дипломати обаче казват, че Берлин е стигнал до заключението, че нито настоящата, нито друга евентуална израелска коалиция не желае или не е в състояние да сведе окупираните територии до граници, които биха направили създаването на палестинска държава осъществимо.
В Берлин смятат също, че след като всички израелски правителства са планирали главните еврейски селища да се запазят неизменни, възобновените от Нетаняху планове за разширяване на селищата на изток и на юг от Ерусалим правят създаването на жизнеспособна палестинска държава в съседство непостижимо.

Без подкрепата на Германия ЕС вероятно нямаше да може миналата година да приеме правила, забраняващи отпускането на финансови средства за израелски организации, опериращи в незаконни селища.

Независимо от това Израел остава в програмата на ЕС за научно-изследователска и развойна дейност “Хоризонти 2020″. Той е единствената държава нечлен на съюза в това начинание на стойност 80 милиарда евро, ...

Свързани новини: