Нагорни Карабах: изостряне, но не и война

Росбалт

Азербайджанските въоръжени сили обстреляха хеликоптер на непризнатата Нагорнокарабахска република и той бе унищожен, а тримата летци загинаха. Инцидентът рязко изостри ситуацията в зоната на замразения въоръжен конфликт.

Азербайджан затвори въздушното пространство над Нагорни Карабах. Прессекретарят на арменското министерство на отбраната Арцрун Ованисян побърза да нарече стрелбата срещу вертолета “безпрецедентна провокация”, заради която “ситуацията ескалира”, и обеща “много болезнени последици за азербайджанската страна”. А съпредседателите на Минската група на ОССЕ за уреждане в Карабах - Русия, САЩ и Франция, изразиха безпокойство от хода на събитията.

Ще отбележим, че карабахският хеликоптер бе обстрелян едва три седмици след посещение на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Баку. По време на визитата според медии е договорено до края на годината Азербайджан да получи различни руски оръжия, включително вертолети, танкове, бойни машини на пехотата, зенитно-ракетни комплекси и системи за залпов огън “Смерч” - общо за над 5 милиарда долара.

Кореспондент на Росбалт събра експертни мнения за възможния ефект от изострянето на ситуацията в Южен Кавказ и за ролята на Русия в случая. Защото чухме вече обвинения, че Москва - в духа на традиционната византийска политика, се кани да подхвърли дръвца в това старо огнище на напрежение, та да осигури един вид димна завеса за кризата около Украйна.

В коментар за това предположение научният сътрудник от Института по икономика към РАН Александър Караваев заяви, че тази ситуация, хипотетично представима, практически е нереална. Защото “поражда въпроса дали Москва има възможност да нарежда на Баку и Ереван, за да започнат бойни действия помежду си?”. “Едва ли”, смята експертът.

При все че задкулисието на конфликта около Нагорни Карабах е още недостъпно за страничния наблюдател, военната му динамика се регулира директно от Баку и Ереван. Малко е вероятно обаче събитията да се разраснат в пълномащабна война - това ще е неизгодно и за двете страни, твърди Караваев.

Откакто е налице конфликтът, страните са разработили вече сбор от неписани правила. Допускат се снайперистки дуели и атаки на групи от диверсанти - но президентите на Армения и на Азербайджан по неволя разговарят като партньори в преговорите, редовно водени ту в рамките на форуми на ОНД, ту на международни терени в Европа. И никой от тях още не е прекрачвал “червената черта”, изтъква аналитикът.

Евентуална мащабна война за Нагорни Карабах, която да върне арменско-азербайджанските отношения 20 години назад, “ще е неизгодна и за Ереван, и за Баку. И двете страни постоянно се готвят за пълномащабни бойни действия, всъщност са готови за тях, но не ги искат, защото нямат интерес и това би довело до верижни непредсказуеми последици”, казва Караваев.

Днес Руската федерация има достатъчно проблеми и без конфликта в Южен Кавказ, затова няма да насърчи ново изостряне около Нагорни Карабах. Украйна бездруго й идва нанагорно, казва на свой ред политологът Алексей Макаркин.

“Украинските проблеми са големи, затова на Русия й се ще сега да “позамрази” дори ситуацията в Грузия, и тя вече реално е “позамразена”. Освен това федерацията би желала сътрудничество и с Армения, и с Азербайджан, защото първата пое курс към Евразийския съюз и се отказа от сближаване с Европа, а с Азербайджан Русия иска да е в нормални отношения и занапред, гледа да не го отблъсне”, посочва експертът.

В обозримо бъдеще поредното изостряне на нагорнокарабахския конфликт не се очаква да прерасне в нова война между Армения и Азербайджан, подкрепя своите колеги Алла Язикова, шеф на Центъра за изследване на балканските страни и страните от Южен Кавказ в Института за Европа към РАН.

Според нея ...

Свързани новини: