Урокът от няколко нокдауна и един нокаут

Една от най-отрицателните ни черти, която много добре се използва от продажните ни и алчни политици и от техния слугинаж от тарикати вече 25 години е липсата на каквото и да е нормално усещане за онова, което става около нас, а и в самите нас.

Ние, българите, трудно, да не кажа изобщо, не умеем да направим трезва, лишена от партизанлък и „патриотарство” преценка за онова, което се случва пред очите ни.

Ние не можем да бъдем и елементарно обективни.

Ето, виждаш, че единият боксьор е не само с класи, но и с планети по-добър от нашия, но само защото е наш, ти казваш – не, нашият бе по-добър, оня е никакъв…

Тук ще кажа още нещо - бях удивен, не изненадан, по-скоро удивен, ат възбудата, от вълната, която заля не само Фейсбук преди мача - ще го смачкаме, нашият е велик…

Един толкова нездрав ентусиазъм…А в същото време в чужбина, особено в Германия, където и двамата боксьори тренират, прогнозите бяха категорично в полза на украинеца. А и дори само фактът, че той е световен шампион, че е с много по-голям опит, къде са 20 срещи, къде над 60…, трябваше поне да ни направи малко по-предпазливи…

Кому бе нужна тази екзалтация, защо ни трябваше тази стръв… А и все пак това бе само един спорт, а не война?

И резултатът ни прекърши… Да ви напомням ли подобното състояние на футболния отбор на “Левски”, когато участва в Шампионската лига…И вече не може да се осъзнае толкова години…Просто спортът, както и животът си има своите естествени закони, нали? Всякакво изсилване, всякакво форсиране е пагубно!

Да, нашият загуби категорично.

Но ние пак не признахме поражението си.

Добре, колко пъти трябваше нашият да падне на пода, за да признаем очевадното? Та в тези спортове и една точка, един лек удар понякога накланя везните към единия или другия. А в нашата среща нашият, за огромно съжаление, падна цели четири пъти на пода, накрая и не можа да стане…

Опазил ме бог да изпитвам кеф, както някои тук ще ме „пресрещнат”, най-лесното е днес да се правиш на „патриот”, на „българин”…И то при категоричен резултат 5:0, ако бе футболен мач…

Да, колко е лесно и престижно да си “патриот”… А не “продажник”, изменник” и тъй нататък…И то с цената на загърбването на елементарната реалност дори…
Кому и защо е необходимо това издевателство над истината? Над реалността?
Ние сме готови на бялото да кажем, че е черно, че и сме готови да го твърдим до побъркване, само защото това черно е дело на „нашите хора”, на нашите партийци…

Ето, той, уж политикът, който идва нов в политиката, идва с призив, че той, и само той, щял да донесе в живота ни нов морал, става депутат наистина благодарение на този свой призив и изведнъж „засвирва” друга плоча…

И тези, които довчера са вървели подир него и повтаряли с радост в очите онова, което той им бе обещавал, сега също изведнъж се съгласяват с неговото предателство! Че и започват да го налагат стръвно и сектански на останалите, които не искат да го приемат, не искат да бъдат “канарчета”…

Да, това го може само българинът… Само той може да причини такова изнасилване на…себе си…

Ние сме готови да оневиним и убийци, само защото са „наши хора”…
От живота ми в чужбина, при досега ми с хора, които са цвета на дадена нация се убедих, че нямаш ли такова чувство за преценка на реалността, ти се превръщаш в… нищо…

Ти вече не ще можеш да победиш, защото, приел веднъж загубата за победа, ти размиваш, ти нямаш усещане за границата между тях – победата и загубата…
Ти просто си вече ...

Свързани новини: