Русия - Афганистан: изгледи за рестартиране

С официална церемония през октомври приключи военното присъствие на САЩ и НАТО в Афганистан. Малко преди това трите страни утвърдиха нов начин за взаимодействие в отбраната и сигурността, регламентираха времето, през което натовски военни ще останат на афганистанска територия. В момента близо 10 хил. американски войници в страната подпомагат местните силови структури. Предвижда се броят им да намалява и до края на 2016 г. всички те да напуснат ислямската държава.

Последиците за Русия от изтеглянето на натовския контингент изглеждат твърде нееднозначни. Както посочи пред Росбалт още през февруари Омар Несар - директор на Центъра за изучаване на днешен Афганистан, заминаването на коалиционните войски ще принуди страните от Централна Азия (и Русия) да търсят нови механизми, укрепващи регионалната сигурност.

На 6 ноември руският президент Владимир Путин заяви, че Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) “са готови да дадат рамо на афганистанските ни приятели, за да стане ситуацията стабилна и да има перспективи за развитие”. Не уточни обаче как да стане това. Няколко дни по-късно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта, че пактът одобрява участието на Русия в поддържането на стабилността, независимостта и демократичното развитие на Ислямска република Афганистан.

Думите на Путин вероятно са един вид намек, че се подготвя развитие на руско-афганистанските отношения в нов формат с оглед изтеглянето на международната коалиция от страната. Според експерта Аджар Куртов обаче Русия не бива да избързва, заемайки овакантяваната ниша в централноазиатската политика. В интервю за агенция Фергана нюз аналитикът обръща внимание върху огромните разходи на САЩ в Афганистан (450 милиарда долара) и отбелязва, че нито Русия, нито страните от Централна Азия не могат да си позволят подобно нещо.

Съединените щати “губят играта и я печели една нова, бързорастяща и крепнеща с всяка година свръхсила - Китай. Фактически САЩ вече няма как да се изправят срещу това. Идва въпросът дали може да се противопостави Русия. Не е ли по-добре за нея да последва примера на мъдрата маймуна от китайската притча, която изчаква на високия хълм, докато тигрите се бият в низината? Според мен това е по-добрият вариант за нас, отколкото да пропилеем малкото си останали ресурси за цели, недостижими при днешния силов баланс в света”, казва политологът.

Друг авторитетен руски ориенталист и бивш посланик на Москва в Кабул - Михаил Конаровски, изтъква засилените контакти на новия афганистански президент Ашфар Гани с ръководството на Китай. Според експерта Пекин и занапред ще се стреми да укрепи позициите си на първостепенен играч в регионалното политическо поле и по-специално в Афганистан.

Перспективата радикални ислямисти да нахлуят в средноазиатските републики от бившия Съветски съюз е сериозна опасност. Още по-сериозна за националната сигурност на Русия обаче е афганистанската наркозаплаха. Затова “маймунската тактика” в случая със сигурност няма да е печеливша - наложително е все пак Русия да “работи” с Афганистан.

По данни на Виктор Иванов, оглавяващ руската федерална служба за контрол над наркотиците, от началото на операцията “Трайна свобода” афганистанският хероин вече е погубил над един милион души в Евразия, от които поне половината са граждани на Русия.

Посевните площи в Афганистан, заети с опиумен мак, са нараснали от 8 хил. хектара през 2001 г. на 224 хил. хектара през 2014 г. Миналата година специалистите преброиха в Руската федерация 1,5 милиона зависими от хероин. Освен това Иванов посочва, че руските наркомани харчат годишно към 1,5 трилиона рубли. Естествено човешкият живот не се измерва с пари, но сумата е твърде внушителна, тъй че ни е жал и за парите.

Обстановката се влошава още повече заради смекчената процедура за получаване на руско гражданство ...

Свързани новини: