Проклятието на слабото търсене

Световната икономика се представя слабо въпреки най-агресивната парична политика в историята.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че “червените предупредителни светлини отново светят на таблото на световната икономика”. Светлините не са червени като през 2008 година. Затрудненията, причинени от строгите мерки за фискални икономии, които правителството на Камерън препоръчва, обаче станаха особено явни в Япония и еврозоната. Тези икономики с високи доходи, които са в стагнация, са най-слабите звена в световната икономика. За да разберем защо, трябва да анализираме най-важната икономическа слабост: синдрома на хронична недостатъчност на търсенето.

В реч в Сиатъл, на път за срещата на върха на групата на двайсетте водещи икономики миналия уикенд в Австралия, финансовият министър на САЩ Джак Лу направи трезв преглед на ситуацията. Както отбеляза той, светът е далеч от постигането на “силния, устойчив и балансиран” икономически растеж, обещан на срещата на Г-20 през 2009 г. в Питсбърг.

Възстановяването на глобалната икономика е “неравномерно, с рязко различаващи се траектории”, каза Лу. “В САЩ вътрешното търсене надвиши предкризисните равнища през първото тримесечие на 2012 г. и сега е с около 6% по-високо, отколкото преди кризата. Вътрешното търсене както в Япония, така и във Великобритания, е с около 2% по-високо”, допълни той. “Търсенето в еврозоната обаче все още не си е възвърнало нивото, загубено по време на кризата, като остава с над 4% под предкризисното си равнище.”

Лу обаче пропусна да спомене, че това слабо представяне - дори шестпроцентовото увеличаване на реалното търсене в САЩ за период от над шест години е патетично по исторически стандарти - е факт въпреки най-агресивната парична политика в историята. Основните лихвени проценти на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банк ъв Ингланд са близо до нулата от края на 2008 година. ЕЦБ се опита до повиши лихвата си над 1% през 2011 година, но накрая не издържа и я свали почти до нулата. Водещата лихва на Банк ъв Джапан е на такова равнище от две десетилетия.

Това обаче съвсем не бе достатъчно. Балансите на всички тези централни банки се увеличиха рязко. В САЩ и Великобритания този процес се стабилизира. В еврозоната тенденцията от 2012 г. на свиване на балансите се обърна, а на японската централна банка лети към стратосферата, до равнище от 80% от брутния вътрешен продукт (БВП), и продължава да нараства.

Как да обясним факта, че търсенето е толкова слабо, особено в еврозоната и Япония? Само ако разберем това, ще имаме някаква надежда да предпишем правилните лекарства. Може да бъдат посочени три групи обяснения за стоящите в основата причини.

Първата подчертава посткризисното натрупване на частни дългове и вредата за доверието, причинена от внезапното разпадане на финансовата система. Досегашният отговор е изчистване на балансите и принудително инжектиране на капитал в банковата система, подкрепени от стрес тестове, за да бъде убедено обществото, че финансовата система отново е кредитоспособна. Към това е необходимо да се добави фискалната и паричната подкрепа за търсенето. Според тази гледна точка връщането към икономическия растеж трябва да е бързо.

Втората група отрича първата. Тя твърди, че предкризисното равнище на търсенето не е можело да бъде поддържано, тъй като се е основавало на натрупване на огромни частни и държавни задължения - първите свързани с балоните на цените на недвижимите имоти. Япония пострада от подобно постбалонно натрупване на частни дългове след 1990 година; САЩ, Великобритания и Испания - след 2008 година.

В резултат на това икономиките са измъчвани не толкова от посткризисна рецесия на балансите, а и от неспособност да генерират търсене, движено от кредити, на равнището отпреди кризата. Зад неустойчивостта на предкризисното търсене стоят глобалните дисбаланси, промените в разпределението на доходите и структурно слабите инвестиции. Симптом за нея е ...

Свързани новини: