От Естония и Полша до Румъния и България - кой докъде стигна за 25 години

Шест години на криза нанесоха удар на демокрацията в южната част на Източна Европа

Европейският съюз имаше амбицията да интегрира Украйна, Молдова, а също Грузия и някои бивши югославски републики през 20-те години на 21 век. Тези перспективи, които сега вече може да се определят като “оптимистични”, бързо бяха помрачени, първо, заради икономическата криза, а после и заради натиска от Москва. “Меката сила” на Европа, която се основава до голяма степен на доброто финансово управление и борбата с корупцията, се намира днес във временна задънена улица заради политическата и икономическата ситуация в новите страни членки приети през 2004 г. и през 2007 г.

Но няма да критикуваме самото функциониране на европейските институции, нито европейския проект, който си остава един от най-новаторските заедно с АСЕАН, а по-скоро ще изтъкнем особеността на новите членки и на значението на националното измерение, за да обясним разликата в развитието на страните членки на ЕС. И макар хората все още да са склонни да правят разлика между Запада и Изтока, то днес изглежда по-логично да говорим за Северна и Южна Европа, които се противопоставят една на друга както в икономически, така и в политически план.

За да направим бърз преглед на ситуацията, е достатъчно да обърнем внимание на речите на френските и британските евроскептици, които не се колебаят да критикуват институциите, използвайки аргумента за лошото икономическо представяне и корупцията в Румъния и България, или сочейки идентичностните отклонения в Унгария. Парадоксално, евроскептиците рядко споменават Естония или Полша, които са смятани за част от Изтока.

Този пропуск се обяснява с това, че е трудно да се критикува Полша, чийто БВП се удвои в периода 2004 г. - 2014 г. и която понастоящем е играч, който не може да бъде пренебрегван, когато става дума за европейско-руските отношения. Естония също не остава по-назад в това отношение. Тя по нищо не отстъпва от икономическите постижения на Полша и днес е лидер в областта на информатиката и на киберсигурността.

Евроскептиците сочат с пръст онова, което плаши, и се въздържат да припомнят, че икономическите постижения на техните собствени страни са доста по-малки в сравнение с тези на някои нови европейски членки. На какво се дължат различията между гореспоменатите източни страни, чиито икономически и политически системи често остават непознати, можем да разберем чрез съпоставка на тандема Естония - Полша с триото Унгария-Румъния-България.

Естония и Полша - реваншът на естонския технофил и на полския водопроводчик

Естония е страна със скромни размери на брега на Балтийско море и с определено северна култура. Въпреки че тази дефиниция се оспорва, тя изглежда най-подходяща да характеризира тази лутеранска страна, говореща угро-фински език. Парадоксално, но тази представа, която имат естонците за своята страна, ги тласка да вървят напред и обяснява отчасти техния успех. Скандинавските страни са известни с най-ниския ръст на корупция в света, с опазването на околната среда и с най-равнопоставените общества.

Естонското правителство, което иска да отговаря на тези стереотипи, трябваше да работи по трите гореспоменати точки, намалявайки социалните различия, въвеждайки стандарти за опазване на околната среда и преди всичко борейки се активно с корупцията.

Борбата срещу неравнопоставеността беше една от причините, поради които по-голяма част от населението на Естония успя да получи достъп до ресурсите й, а това доведе до увеличаване на потреблението и ограничи съсредоточаване на богатствата в ръцете на малцинство. Борбата за спазване на екологичните стандарти застави страната да ограничи потреблението на фосилни горива, което намали нейната енергийна зависимост от Русия и бюджетния дисбаланс между вноса и износа й. И накрая, желанието за борба с корупцията доведе до подмяна на старите елити и до създаване на нови идеи.

Желанието на правителството да се бори с корупцията ...

Свързани новини: