За младите в България е по-важно да си красив, отколкото умен и честен

Младите хора в България смятат, че е по-важно да изглеждаш добре (85%), да имаш кариера (76%) и независимост (80%), отколкото да си завършил университет (62%), да си честен (65%) и да имаш гражданска позиция (27%). Това сочи изследване на „Галъп интернешънъл“, описано в книгата на проф. Петър-Емил Митев и доц. Сийка Ковачева „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“, подкрепено от немската фондация „Фридрих Еберт“. Надолу в класацията „Кои ценности намирате за актуални в съвременното българско общество и кои старомодни“ се подреждат това да бъдеш отговорен (72%), да носиш маркови дрехи (61%), да се храниш здравословно (59%), да спортуваш (56%), да се омъжиш/ожениш (38%), да си активен в политиката (24%) и да пушиш марихуана (23%). Снимка: „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“ Картината при развлеченията на младите също не е по-добра, като 82% посочват слушането на музика за основно занимание за разтуха, следвано от излизането с приятели (75%) и гледането на телевизия (70%). В средата на графиката са спортуването и четенето на книги и вестници - съответно с 29% и 22%, а съвсем в дъното с 8, 3 и 2 процента стоят посещението на кино, ходенето на театър/опера и разглеждането на галерии/музеи. Един за всички - всички за един "Обобщавайки резултатите от анализа на ценностните ориентации на българските младежи, можем да заявим, че тенденцията към индивидуализация продължава. Младите хора у нас се ориентират все повече към независимост и самоизява, кариерно развитие и личностен успех. Дори в общуването с Бог надделяват индивидуалистичните търсения над общностните преживявания и колективни практики", пише в изследването. Като цяло младите са мними към всичко, което е извън семейството им - от официалните институции до другите хора в обществото. Това ограничава възможността за личностна реализация на младите и поставя успеха им в сериозна зависимост от социалния, материалния и културния капитал на семейството, което води до ниска гражданска активност и слабо развитие на общността като цяло. Изследването показва, че младите често предпочитат да остават да живеят при своите родители до по-късна възраст, но не по принуда, а по собствено желание заради удобствата, които им осигурява това. Снимка: „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“ Знам, значи мога Стремежът към висше образование сред повечето млади все още е висок, въпреки че е белязан от етническо разделение. При него една обособена етническа група ограничава своите учебни аспирации до придобиването на основно образование. Цялостното икономическо положение в страната и идващата от него липса на средства у младите да финансират образованието си обаче създават парична зависимост от родителите им.  Младите намират трудно работа. Връзкарството и ходатайстването все още са обичайни практики, но те постепенно губят водещата си роля. Основни проблеми при преминаването от образованието към труда са разминаването на учебната подготовка и професионалните нужди, ниското заплащане на младежкия труд - независимо от наличието на висше образование и др. Снимка: „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“ Политическа и социална обстановка Повече от половината млади не проявяват интерес към националния политически живот, а 2/3 – към политиката на ЕС. Само 1/3 от 18- до 22-годишните са гласували на всички или повечето избори, след като са получили право на глас. Останалите не са го направили, защото се чувстват непредставени в политическите партии и смятат, че от гласа им не зависи почти нищо. Това развива негативна политическа предубеденост, а повишена роля за формирането на политически интереси у младите играе семейството. Нещо, което е в рязко противоречие с положението през 90-те години на миналия век. Българската младеж като цяло запазва своята проевропейска ориентация. В страната ни няма богата почва за евроскептицизъм, като основните нагласи за него са разочарование от прехода, което е всъщност "българоскептицизъм”. Социологическият портрет на потенциалния емигрант е: мъж/жена; висшист; софиянец; неженен; чувства се европеец повече от другите; по-остро усеща ниския стандарт на живота; ориентиран е към частния бизнес; предпочита мениджърска работа. Младежите са разделени в мнението си за бъдещето на България - 1/3 вярват, че ще има значими положителни промени в близка перспектива, друга третина не мисли, че животът в страната ще се промени съществено през следващите години, а останалата третина е скептично или негативно настроена. Доминиращи страхове, освен икономическите, са правовите - престъпността, беззаконието, корупцията. Проучването е проведено сред 1030 души от 14 до 27-годишна възраст.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_422979.html

Свързани новини: