"Училищата сами ще решават по колко часа да се учи на седмица"

Милена Дамянова е родена на 2 август 1976 г. в Силистра. Завършва основното си образование в ОУ „Иван Вазов” в родния си град, а средното си – в Езикова гимназия „Пейо Яворов”, също в Силистра. Магистър е по унгарска филология от СУ „Св. Климент Охридски”. От 2011 г. е представител на България в Международното бюро по образование на ЮНЕСКО, а от 2012 г. – председател на Административния съвет на Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) в София. Заместник-министър на образованието, младежта и науката в кабинета на г-н Бойко Борисов. Народен представител в 42-то и 43-то Народно събрание. Владее френски, унгарски и английски език, ползва руски и китайски език. Г-жо Дамянова, внесохте в парламента Законопроект за предучилищното и училищното образование, който предвижда сериозна реформа в системата. Този законопроект обаче не е разработен заедно със сегашния екип на МОН, а новият министър просто заяви, че подкрепя законопроекта Ви. Като че ли всичко това остави усещането, че Вие сте реално действащият министър, а функциите на проф. Танев са по-скоро представителни. Вярно ли е това усещане? Аз и министър Танев сме представители на различни политически сили, така че предположението няма как да е вярно. Имах среща с министър Танев, на която го информирах, че сред приоритетите на партия ГЕРБ е приемането на новия закон за предучилищното и училищното възпитание. Това не е никаква тайна, аз внесох законопроекта и предишното НС. А и в крайна сметка, законодателният орган е Народното събрание. Всеки народен представител има правото, и това му е работата, да предприема различни законодателни инициативи. И, пак казвам, ГЕРБ внася този законопроект за трети път. Първият път беше в рамките на 41-то Народно събрание, в предходния мандат на ГЕРБ, когато, за съжаление, съвсем малко време не достигна, няколко часа, този закон да бъде приет. След това, в 42-то НС, това също беше един от първите законопроекти, които ГЕРБ внесе, но тогавашното управляващо мнозинство отказа да го разглежда. Сега чувам, че и те, БСП, искат да си внасят законпроект. Чудя се къде бяха година и половина. Може би това е законопроектът, който беше изготвен въз основа на сингапурския опит. Ако се сещате, министър Клисарова искаше да проучи опита на Сингапур и да изпрати експерти. Това не е нов законопроект, не е нещо, което сме решили в последния момент. Дори в предизборната кампания ние поехме много ясен ангажимент един от първите законопроекти, които ГЕРБ ще внесе, да бъде именно Законопроектът за предучилищното и училищното образование. Не мисля, че по този въпрос има някакъв смут. Даже много сме закъснели с този законопроект. Знаете, Европейската комисия многократно отправя препоръки към България за това да имаме ново законодателство в сферата на образованието. Дори в края на 2013 г. България получи „слаб (2)“ заради липсата на реформи в средното образование. Само преди дни отново излезе мониторингов доклад за образованието и обучението в България, в който много ясно е записано, че се очаква законопроектът да бъде приет най-късно през 2015 г. Нямаме повече време за губене. Още повече, че когато законодателната инициатива е от страна на Народното събрание, спестяваме около два месеца, което аз самата мисля, че е изключително ценно за нашите деца. Иначе работим в синхрон с МОН и колегите от нашия коалиционен партньор Реформаторския блок. Предвиждате изцяло нова структура на образование – основното ще се придобива със завършване на VII клас, гимназиалната степен се дели на две и първата ще дава възможност за завършване на училище на 16-годишна възраст, както е по конституция, а втората ще отваря вратата и за университетско образование. Какъв ефект очаквате от тези промени? Въвеждането на тази нова структура ще има няколко ефекта, но нека преди това да кажа, че тази структура се дискутира от 2004 г. в България. Тя е залегнала в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета през 2006 г. от тогавашното мнозинство – БСП, ДПС и „Атака“ - с изключително голям консенсус. Законопроектът следва целите, мерките, политиките, които са заложени в тази национална програма и една от тях е именно структурата, която предвижда основното образование да се завършва в VII клас, след това първият гимназиален етап да обхваща VIII – X клас и вторият гимназиален етап – XI и XII клас. И в момента, на практика, тази структура функционира по отношение на основното образование, защото почти всички ученици избират друго училище след националното външно оценяване след VII клас – било то езикова гимназия, било то математическа или друго училище, според своите желания и резултатите на външното оценяване. Това е естествено продължение на всички политики, които са въвеждани през годините. Какво ще се случи с основните училища, които сега имат и VIII клас? Бързам да успокоя училищата в малките населени места, които в момента имат VIII клас, че законопроектът им дава възможност те да се преобразуват в обединено училище, т.е. да предлагат обучение и в първи гимназиален етап. Това ще означава две неща - на първо място, тези ученици ще имат възможност да останат по-дълго време в населеното място, от което са. На второ, ще означава повече работни места за учителите. И нещо повече - даваме възможност на тези училища да извършват обучение за придобиване на част от професия или за придобиване на първа степен на професионална квалификация, което ще осигури след това достъп до пазара на труда на тези млади хора. По отношение на втория гимназиален етап това, което се предвижда е тясно профилиране, изучаване на професията, която са си избрали учениците. Тук позитивите са няколко. На първо място, повишаване мотивацията за учене. Знаете, че в момента, като че ли, тази мотивация на учениците в XI и XII клас изключително много липсва. Има много отсъствия в тези класове. Това е разбираемо – когато бяхме в министерството и обсъждахме тази структура, имаше и ученическа работна група, и всички ученици в нея, без изключение, споделиха, че биха искали в последните години от своето образование да се занимават с това, с което са избрали да продължат във висше училище или на пазара на труда. Така че наистина смятаме, че по този начин ще завишим интереса на учениците към ученето, към обучението, а това ще доведе до подобряване на техните резултати. Така даваме и възможност за по-добра връзка между средното и висшето образование и между средното образование и пазара на труда. В закона е посочено, че даваме възможност на училищата да разработват учебните си програми заедно с висши училища и с бизнеса – нещо изключително важно. Проектозаконът дава по-голяма автономия на училищата... Да, освен правото да утвърждават на училищно равнище програми за разширена подготовка, които могат да бъдат по предприемачество, гражданско образование, те получават и още няколко възможности. На първо място, рамковият учебен план от МОН вече ще утвърждава само годишния брой часове. Към момента той определя седмичния и годишния. Седмичният брой часове вече ще се определя от училището, в зависимост от потребностите на учениците. Същото важи и за учебната програма. Такъв е успешният пример на Полша. Така училищата вече ще могат да съобразяват какъв процент от учебното съдържание, да речем за етап, ще усвоят в първи, във втори, в трети клас, за да се съобразят максимално с индивидуалните потребности на учениците. Факт е, че имаме много различни училища в страната. Имаме училища, които са различни от гледна точка на социално-икономическия статус на децата, от гледна точка на етническата им принадлежност и подходът трябва да е различен. Искаме всички деца да постигат еднакво добри резултати, но за да се случи това, трябва да дадем възможност за индивидуален подход, учителите да имат свободата да избират как да работят с учениците, за да постигнат резултатите, които държавата им иска накрая. Измествате профилираната подготовка изцяло в XI и XII клас с оглед новата структура. Не се ли притеснявате от струпването на твърде голямо съдържание само в две учебни години? Няма да се получи такова натрупване, защото вървим към олекотяване на учебните програми – един процес, който МОН категорично трябва да довърши. Очаквам час по-скоро екипът на МОН да рестартира дебата по учебните програми, защото наистина има все още много дискусионни теми, особено за гимназиалния етап. Идеята на новата структура е в първия гимназиален етап от VIII до X клас училищата да имат еднаква общообразователна подготовка, а по-различните училища, като езикови и математически гимназии, да я допълват чрез разширената и допълнителната подготовка. Във втория гимназиален етап - XI и XII клас - ще имат допълнителни възможности, но, в никакъв случай, нямаме сваляне или струпване на учебно съдържание в, да речем, X клас, за сметка на XI. Това трябва много внимателно да се прецизира при изготвянето на учебните програми. Споменахте математическите гимназии. Защо те вече не са сред училищата, които имат право да осъществяват прием след IV клас? Бързам да ви опровергая. Тук има една съществена разлика със законопроекта, който внесохме в 41-то и 42-то Народно събрание. Тези гимназии получават две възможности за прием на ученици от V клас - да се преобразуват в средно математическо училище (V-XII клас) и без проблем да приемат от V клас или да получат статут на иновативно училище – също нещо ново в законопроекта, и да продължат да осъществяват прием в V клас като гимназия. Имаме много положителни примери за това обучение – и в Математическата гимназия във Варна, и в СМГ, и в Пловдив, и в Габрово имат изключително добри резултати - техните ученици имат медали на международни, световни състезания, те организират иновационни лагери, работят по различен начин с тези деца, някои от тях са въвели и професионална подготовка, което наистина е иновация. Тези училища категорично трябва да продължат да работят по този начин, защото дават добър резултат. Но има и други, които нямат успехите на изброените училища и прави впечатление, че те организират прием в V клас само заради единните разходни стандарти, което в един малък град създава проблем с учениците в другите училища. За мен това е нелоялна конкуренция. Ще дам пример с математическата гимназия в Ловеч, в която между VII и VIII клас остават между двама и трима ученика. Така ли работим за запазване на таланта? Ако искаме да съхраним и развием математическия талант на децата, първата задача е да ги убедим да продължат до XII клас, след това да запишат математика във висшето училище, защото има и недостиг на кадри в тази посока. Мисля, че някои от гимназиите го правят и трябва да запазят тази възможност, но при други трябва да бъде направена преоценка. Проектозаконът не дава особена яснота как се придобива статут на иновативно училище. Казва се само, че това ще става по преценка на министъра на образованието. Ако училището зависи от волята на един човек, а не от ясно разписани критерии, не предпоставя ли това субективност и корупция? Това не означава, че министърът ще взема самостоятелно това решение. Следва се моделът и на средищните училища, и на училищата с национално значение, които също са залегнали в закона. Другата възможност за тези гимназии е да бъдат определени със статут на училища с национално значение поради приноса, който имат и дават на различните състезания. Подписът накрая е на министъра, но той винаги се полага след решение на комисия, която взема решението въз основа на критерии. Надявам се, че те ще бъдат разработени с училищата, така че няма да има злоупотреби. Даже вече има заявки, имах разговор с някои хора от Съюза на математиците, които предложиха да направят критериите. Мисля, че това е чудесно – критериите за тези училища и за училищата с национално значение трябва да бъдат разработени съвместно с гилдията, за да се избегне това, което казахте и да има максимална прозрачност. Решението ви да премахнете ограничението да има до три учебника по предмет за клас привлече вниманието, но броят едва ли е най-същественият проблем, когато и учебници, минали през оценителните комисии в МОН, най-общо казано, не са полезни на учениците. Как ще направите така, че оценяването да работи? Благодаря за този въпрос. Крайно време е да разберем, че това, което пише в учебниците, се определя от учебните програми и докато не ги сменим, учебниците ще продължават да бъдат същите. Новият закон е задължително условие. И сега ако обявим нова процедура, учебниците пак ще са същите, просто защото съдържанието им е зададено от учебните програми на министерството. Много е важно да дадем свобода на учителя за избор, но също е много важно да направим оценяването така, че да гарантираме едно по-добро качество. Изключително много разчитам, това го има и в момента, на учителите. И в момента, когато имаме проекти на учебници, да кажем по история, те биват предоставени на всички учители по история в цялата страна и те ги класират до три. Друг е въпросът обаче, че като че ли все времето не достига. Винаги учителите получават проектите на учебници в последния момент, нямат време да ги разгледат и прочетат внимателно, вследствие на което изборът им очевидно не е най-добрият. Така че е въпрос и на процедура. Ако е необходимо, между първо и второ четене на законопроекта можем да дадем определен срок, за да гарантираме минимума и на авторските колективи за разработването на качествени учебници, и след това да гарантираме време на учителите, които да могат да се запознаят внимателно с проектите и след това да дадат своите предложения за одобряване или неодобряване на конкретния проект за учебник. Понякога не съдържанието е проблем, а езикът, на който е написан учебникът. Това също трябва да се съобрази и от авторите, и от учителите, но към законопроекта е предвиден стандарт за учебниците, учебните помагала и познавателните книжки. Проектът на този стандарт беше в изключително напреднал стадий по време на предходния мандат на ГЕРБ. Там има заложени точно такива изисквания. Предвиждахме в комисиите да има и психолог, който да познава възрастовите особености на децата, така че да гарантираме наистина максимално добро качество на учебниците. Изключително много се надявам, че министерството ще съумее да сформира добри работни групи за разработване на стандартите с участието на всички заинтересовани страни, така че да се заложат критериите за оценяване, които ще ни гарантират най-накрая добри учебници в България. Имахме разговори със зам.-министър Кастрева и с министър Танев да започнат дебатите както по стандартите, така и по учебните програми. Идеята в предходния мандат беше разработването и приемането на законопроекта и разработването на стандартите да вървят паралелно, за да може, ако работните групи по стандартите преценят, че нещо им е необходимо в закон, в парламентарната група да го добавим и да не губим повече време. Защото е факт, че законопроектът без стандартите не може да функционира. Макар и да има запис, че до обнародването на новите стандартите действат старите наредби, няма как – този законопроект има друга философия и не би било никак добре да влезе в сила и стандартите да не са готови. Много работа ни предстои – и на министерството, и на комисията. Предвидили сме законът да влезе в сила от учебната 2016/2017 г., което на практика означава, че първият випуск, който ще завърши по този закон, ще се дипломира през 2029 година. Ключов за нивото на едно училище е директорът. През годините се обсъждаше много трябва или не трябва да има мандатност на директорите и везните по-скоро се накланяха в посока, че такава трябва. Аз обаче не виждам мандатност в този законопроект, поправете ме, ако греша. Заложили сме атестация на 4 години, като е предвидено при лоша атестация директорът да бъде освобождаван. Мандатността не е нещо, което е подходящо за системата на училищното образование. Защо? Мандатност имаме и във висшето образование и самата тя не го прави автоматично по-добро. Мандатите във висшето образование сами по себе си не решават проблемите. В средното си представете как на всеки 4 години ще завъртаме процеса за подмяна на директори на 2600 училища, на 2000 детски градини, на центрове за работа с деца и други образователни институции. Знаете, че има леко безпокойство, когато се обявяват конкурси за директори. Представете си целия този процес да се случва на всеки 4 г. Това на първо място. На второ, докато един директор навлезе и почне да гради училището, тези 4 г. минават. В същото време, и държавата, и самите училища инвестират в развитието на тези директори. Предполагам, че никой няма да отрече, че имаме прекрасни директори в България, благодарение на които имаме европейски училища, които работят по европейски модел, независимо от рестрикциите, които им налага законът. Да, но има и примери за обратното. Разбира се, че има. Във всяка система е така. Когато е определящ човешкият фактор, винаги има добри и лоши примери, но законът трябва да създаде гаранциите за недопускане на такива лоши примери и ако те бъдат констатирани, да има механизъм да бъдат отстранени. Атестацията дава такава възможност, защото е предвидено комисиите да са доста разширени, не само с участието на работодателя в лицето на началника на Регионалното управление по образованието, а и на обществения съвет, който се въвежда със закона, на работодателските организации, на синдикалните организации, така че да се постигне голяма публичност и прозрачност. Не би било добре заради 30-40 директори в страната, 100 да са максимум, които не полагат особени усилия за своите училища, да преобръщаме цялата система с главата надолу. Важно е обаче да има начин за тестване и за отстраняване, когато бъдат констатирани нарушения или несправяне с работата. Как ще ги направите директорите, условно казано, политически независими? Как ще ги предпазите от изкривяванията, които предполага сегашната им твърде голяма зависимост от регионалните инспекторати, които в проектозакона вече са преименувани на регионални управления на образованието? Самият факт, че в атестационната комисия ще влизат толкова много заинтересовани страни - общественият съвет, в който има представител на общината, на родителите, на синдикалната организация, на работодателските организации, за мен е достатъчно голям гарант за това, че няма да се допусне това, което в някои случаи се допуска в момента. Това е малко като с купения вот. За да не се случва той, трябва да го осъзнае всеки. Мога ли и трябва ли да си продам гласа за 20 лева? По същия начин това е осъзнатост на обществото, развитие на обществото. Ако щете дори на политическата класа. Образованието наистина не трябва да бъде политизирано, за съжаление то е политизирано от доста години насам. Това имам предвид – те са доста зависими от инспекторатите. Аз не бих казала, че са зависими, защото ако бяха зависими, нямаше да имаме толкова трудности при отстраняването на някои директори. Тук вече е ролята на министъра като работодател на началниците на инспекторатите. Отново нещата се свеждат до волята на един човек и група хора зад него. Това не е ли недостатък на закона? Няма как правилата да се разпишат в закона, правилата се записват в стандартите. Има един допълнителен механизъм, който се въвежда за първи път и срещу който голяма част от директорите роптаят – това е общественият съвет. Това е този орган, който се създава в училището и е различен от настоятелството. Подчертавам го, защото настоятелството е регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. На практика то е една неправителствена организация, в която нито има как да участва представител на общината. Настоятелствата понякога са формална структура. Много често дори тази структура е използвана само за събирането на допълнителни средства. Оказа се, че в много от настоятелствата нямаме родители на ученици. Има много негативни практики и за да гарантираме именно гражданското участие в управлението на училището, сме създали този обществен съвет, в който задължително има представител на общината като финансиращ орган и представители на родителите, които се определят чрез избори. Има много такива практики, включително към посолствата в България. Няма да е лесно, ще бъде трудно, докато се създадат всички тези обществени съвети, но това е част от демократичното ни израстване. Този обществен съвет с всички функции, които има, ще направи всички процеси по вземане на решенията в системата на образованието много по-прозрачни. Включени са и ученическите самоуправления с право на съвещателен глас. Обсъждаше се активно и проблемът с дисциплината в училище и липсата на ефективни наказания. Наказанията обаче не се променят от проектозакона. Защо мислим, че наказанията ще променят ситуацията? Категорично те не са показали ефективност, няма и да покажат, защото днешните деца са много по-различни от децата, които сме били ние. Има обаче доста нови неща и те са в частта за подкрепа на личностното развитие на децата. Тук вече изрично сме казали в закона, че всички методи за подобряване на дисциплината се базират на метода на позитивната дисциплина. Какво имам предвид? Въвели сме и екип за подкрепа на личностно развитие, който не е предназначен само за децата със специални потребности, а е за всеки ученик, който има някакви затруднения в ученето. В този екип ще влиза психологът. В проектозакона изрично сме записали, че в училището трябва да има психолог или педагогически съветник, нещо, което в момента не се случва. Тази личност е изключително важна в съвременното училище. Този екип има за задача да направи съответните разговори с родителите, да привлече родителите, за да се открият причините за проблемното поведение. Когато се открият причините, можем да предложим и ефективни решения. Въвеждаме във всяко училище и етичен кодекс са училищната общност, който ще се разработва с всички участници в образователния процес, включително родителите. Въведени са правила на ниво паралелка, което съществува като практика, но в много малко училища. Когато учителят и ученикът заедно определят правилата и се подпишем и договорят, че всички заедно ще спазват тези правила, взаимоотношенията им ще се поставят на едно малко по-различно ниво. За да имаме ефект от всички мерки за подкрепа, от всички мерки, които предприемаме за подобряване на средата в училище, трябва да включим всички участници, всички заинтересовани страни, за да се чувстват част от процеса и да чувстват тази отговорност. Няма да е лесно, съзнавам, че това е сложен процес, но, както виждаме, наказанията, които съществуват в момента, не работят категорично. Каквото и да напишем, то няма да проработи. Изключително важно е да привлечем родителите – също един много труден процес и затова би било добре да има програми за приобщаване на родителите, за да може училището да се превърне в една общност. За целта всички трябва да са мотивирани и да участват и трябва да има предпоставки за участието на всички. Сега липсва комуникация между родителите, между родители и учители. От много време като че ли са изпуснати нещата, но все пак аз съм оптимист, че със сила няма да се случи. Бавно и постепенно се надявам да преодолеем тези недостатъци на системата. Някъде се е скъсала връзката през годините. Може би наистина годините на прехода промениха ценностите не само в училището и детската градина, а като цяло в обществото ни. Запазили сте един текст от първия законопроект, че няма право да бъде учител човек, който е осъждан за умишлено престъпление независимо от реабилитацията. Какво имате предвид с него? Когато един човек е осъден, имахме подобен казус, той би могъл да бъде полезн във всяка друга сфера, само не и в училище или в детската градина, защото учителят трябва да служи за пример. Когато веднъж някой е осъден за нещо, още повече изрично е казано за какво – за умишлено престъпление – как той ще служи за пример на своите ученици? А защо не зачитате реабилитацията? Защото става въпрос за образователна система. Това е въпрос на морал. Не мисля, че реабилитацията е само в случай на невиновност. Имаме много други случаи. Забранявате на учителите да дават частни уроци на учениците си, забранявате това и на експертите в регионалните управления на образованието. Мислите ли, че тези текстове ще проработят? Това са текстове, които са малко по-добри от сега действащите. Дали ще проработят, така или иначе въпросът е на ефективен контрол. Мисля, че Регионалното управление на образованието би следвало да вземе отношение по всеки подаден сигнал, а не да си затваря очите, което, за съжаление, сега се случва често. Тук вече е и гражданското общество, и ролята на обществения съвет. Как ще контролирате какво се случва в домашните групи за задължително предучилищно обучение? Не бих искала да ги наричам домашни групи. Това е разширяване на самостоятелната форма на обучение, като сме задали в частта, която касае отговорностите на родителите. Има специален текст, в който е казано, че тези родители трябва да гарантират осигуряването на съответните условия – материална и социална среда, за да могат децата да постигат целите, които са заложени в закона за предучилищното и училищното образование. За да съществува самостоятелната форма, тя ще трябва да бъде одобрена от комисия, за да се прецени дали родителите имат необходимото образование и дали са създали необходимите условия. Защото ако в едно семейство няма например компютър, за какво образование изобщо ще можем да говорим?

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_423009.html

Свързани новини: