Великобритания вдигна летвата за наши студенти

Британската образователна реформа изпревари българската. Докато родни депутати се чудят как да приемат промените в училищния закон, англичаните въвеждат още от тази година радикални промени. Те трябва да приближат образованието до изискванията на британските университети и на бизнеса, пише "Стандарт".

Масирана образователна реформа на Острова ще удари по приема на български студенти в следващите няколко години. Първите резултати от това са видими още отсега. Топвузовете вече поставят изисквания за оценка 6,00 на матурата и отличен в дипломата, за да бъдеш приет, разясниха образователните консултанти от "Интеграл". Доскоро те гледаха преди всичко дипломите на кандидатите, а оценките от матурите се възприемаха само като част от тях. След реформите обаче те вече ще се гледат под лупа. Университетът в Бирмингам например поставя на наши кандидати изискване за среден успех в дипломата над 5,60 и 6,00 на двете матури. Подобни изисквания поставя и London school of economics. Университетът в Дърам също е поставил изискване за 6,00 на зрелостния изпит пред нашите кандидати. Такива резултати се искат и от други елитни британски университети за специалности като компютърни науки, бизнес мениджмънт и международни отношения. Шотландският университет "Сейнт Андрюс" пък е поставил условия, които на практика изключват приемането на българи в него - пълно шест както в дипломите, така и на матурите. Шотландия напоследък става все по-желана, защото правителството там има политиката да покрива таксите и на практика получаваш британско образование без пари.

Все по-често за специалности, свързани с икономика, инженерни науки и информатика се поставя изискване и за задължителна матура по математика. Причината е, че с новата реформа британците вкарват повече часове по математика в училищата си, а нашите училища не отговарят на това изискване. Възможно е до няколко години университетите да поставят и изискване за определен хорариум от часове по математика, който учениците да покрият. Ако това се случи, предимство ще имат завършващите математически гимназии. Не само "сериозните" специалности са засегнати от промяната. Университетът в Ковънтри, където се учи дизайн, също качва летвата, като поставя изисквания към кандидатите си да имат портфолио от работата си по различни проекти, независимо че става дума за ученици. Тъй като той е много тясно свързан с бизнеса, идеята е по този начин още в началото да бъдат подбрани кадри, които могат да се адаптират към изискванията на фирмите за бъдещите им дизайнери. Вузът е много популярен с преподаването на автомобилен дизайн, като дори студентите по време на стажовете работят върху дизайна на водещи марки автомобили. Реформата ще се проведе на два етапа, като ще се отрази по-драстично при кандидатстването на младите българи, които сега са от 12-годишна възраст нагоре. Те ще трябва да се борят с много по-сериозна конкуренция, защото връстниците им на Острова вече ще учат много математика, дроби в по-ранна възраст, математическо моделиране, компютърно програмиране. По литература ще наблягат на Шекспир и повече съвременни автори. Да знаеш само английски няма да бъде достатъчно -задължително ще ти трябва още един чужд език.

Около 30-40% от кандидатите отпадат от класирането за британски университети заради лошо подреждане на желанията или ниски резултати на матурата. От проект "Световно образование" очакват след реформата около 30 на сто от кандидат-студентите, които сами си подават документите, също да отпаднат. Причината е, че университетите поставят индивидуални изисквания, а абитуриентът подава документи за пет от тях. Крайният срок е 15 януари, след което учениците получават условна оферта от вузовете, в която са посочени изискванията за крайните им оценки, за да бъдат приети. Ако те се провалят на матурата и не постигнат исканите оценки, трябва в рекордно кратък срок да сменят желанията си, като потърсят вузове, които имат по-ниски критерии, но и в които все още има свободни места. Обратното - ако изкарат по-висока от очакваната оценка, имат и шанс да се преборят за по-добро висше училище. Проблемът обаче е, че все още никъде не са качени в централизиран вид новите критерии, по които приемат университетите. Знае се обаче, че просветната реформа в Англия ще има два етапа, като още през 2015 година в средните училища ще има единен финален изпит с променен формат. През 2016 година в програмите им вече ще има и висша математика.

Дания започва да ограничава приема за компютърни специалисти в следващите години. Причината била анализ на пазара на труда, който показал, че в момента университетите са приели достатъчно голям брой студенти, които ще задоволят изискванията на фирмите. Очаква се в следващите години това ограничение да се появи и в други страни. Датските вузове поставят вече и изискване за определен хорариум от часове по математика пред бг магистрите, които кандидатстват там. Понякога дори и завършили икономически университети не можели да отговорят на изискванията.

"Не е възможно да има университет по едно нещо, който да има и няколко катедри, които зорлем вървят, за да има малко шарения", заяви вчера просветният министър Тодор Танев. "Например Музикален университет не може да има, Военен университет ми е странно как има, защото той е главно по едно нещо. Колегите, за да придобият самочувствие, са успели да обявят "университет" като титла, добави той.

"Нямаме ясна дефиниция какво е университет, какво е академия и институт, и не е възможно всички висши училища да бъдат университети. Това е абсурд, който го няма никъде по света", коментира образователният министър. По думите му неточността води и до по-големи претенции за държавно субсидиране.

"Този хаос едва ли не бе умишлен и беше доста добре използван до този момент от редица печатарници на дипломи", заяви Танев. Той поясни, че ще се направят промени в закона за висше образование и само тези, които са най-добри в областите си, ще получат държавно финансиране. Освен това той ще поиска увеличение на парите за образование с 0,03 на сто от БВП за догодина. "В следващите дни ми предстоят срещи с представителите на Народното събрание, на които ще договорим средствата за образование. Ще поискам да отделят един ден, в който да погледнат какво точно е нужно на Министерството на образованието, защото са ни обещали помощ", посочи Танев.

По думите му просветното министерство се нуждае от "много милиони левове". "Искаме да получим повече, за да успеем да изпълним необходимото по програмата ни за увеличение на заплатите и за други неща, които ще договорим с г-жа Такева и профсъюзите", заяви Танев.

Британските средни училища също вдигат изискванията за прием като част от реформата. Те ще приемат с предварителен тест, наречен UKitest, който се полага онлайн на английски. Освен да оцени езиковите познания на детето той проверява и неговото логическо мислене, наблюдателност и умение да решава казуси. Заради завишените изисквания все повече българи записват децата си още от 14-годишна възраст, веднага след седми клас. Доскоро ги изпращаха само за последните две години, когато се вземат изпитите за така наречените "А" нива. Много родители вече планират училище за детето си още от 5-годишна възраст. Броят на учещите навън ученици се е увеличил с близо 53%, като 40% отпътуват за Англия. Намалява интересът към швейцарските колежи поради високите им цени от около 70 000 шв. франка, но расте интересът към немскоезични училища - в Германия и Австрия. В Англия средното образование е около 25 000 паунда, а в Европа - около 30-35 000 евро.

През този уикенд на изложението "Световно образование" ще дойдат 35 чужди школа, които ще представят новите си програми пред кандидатите. Сред тях е и частно училище в Ливърпул, което се финансира от държавата и по тази причина децата заплащат само настаняването си, което е наполовина от цената. Ще присъства и верига американски училища, разположени до големи концерни, с които си партнират, както и школо, известно с това, че не налага наказания, каквото и да направиш, защото работи по метода "позитивна дисциплина".

Всеки десети абитуриент заминава да учи навън. В елитните гимназии обикновено половината випуск се насочва към чужди университети. Всяка година около 1600 българчета биват приемани на Острова. Другите много търсени дестинации са Германия и Холандия, която напоследък прави бум, тъй като предлага програми на английски.

Прочети цялата новина http://pik.bg/великобритания-вдигна-летвата-за-наши-студенти-news254877.html

Свързани новини: