Весо Овчаров за опасностите и чудесата на летенето над Хаваите и света

Най-големият български фестивал за екстремни спортове, туризъм и екология в България - „Дни на предизвикателствата“ , ще се проведе между 2 и 4 декември в аула "Максима" на УАСГ. В първия му ден ще видим и "Fly Again", най-новия филм на един от най-добрите професионални български парапланеристи - Веселин Овчаров. Веселин Овчаров е професионален акробатиен парапланерист и единственият български атлет на Ред Бул. Като такъв той е на път почти без почивка и обикаля света, снимайки и летейки в различни парапланерстки предизвикателства. Снимки и видео от които може да видите тук  и тук . В началото на септември 2013 г. Весо и сърбинът Петър Лонкар поставиха нов световен рекорд по инфинити тъмблинг в синхрон, постигайки 180 превъртания. Свързахме се с него, за да ни разкаже за екстремния си начин на живот и лентата, която предстои да видим. Как започнахте да се занимавате с летене, детска мечта или случайност е? И от двете по малко. Как започнахте да се занимавате професионално с това, защото все пак малко са хората, които могат да се похвалят с това да работят хобито си? Носейки се по тази страст, се озовах там, не ми е било цел. Но винаги правя по малко всеки ден в тази посока от години, навярно това е един от големите фактори. Какво ще видят хората във „Fly Аgain”, който е сниман на Хаваите, защо точно там, а не някъде другаде? Нещо от мечтите на всеки до известна степен: да лети над неземно красиви склонове, изпълнени от джунгли, водопади, див живот и т.н. Спираща духа синхрона акробатика на световно ниво и големият герой на филма -Даниел Веласко, тритлет шампион, който остава инвалид след инцидент с летене, това мотивира нашият отбор и съответно промени цялостно вижданията ни за този род пътувания. Избрахме Хаваи не случайно. То е известна локация за сърф, но условията за летене са дори далеч по благоприятни. Също така не е развито комерсиално, тоест все още можем да летим над девствени и неизследвани райони, а красотата и размерите на планините, издигащи се директно от водата на океана, не могат да се видят никъде другаде по света, нито да се сравнят. Ходили сте на страшно много приказни места по света, кое Ви е любимо, от една страна, за полети, и, от друга, като цяло? Никога не съм ги броил, но може би в това отношение мога наистина да се усмихна, когато погледна назад. За полети - Пакистан, като цяло може би Хаваи. Миналата година постигнахте рекорд по инфинити тъмблинг в синхрон – не Ви ли се завъртя свят? И изобщо какви са физическите и психически трудности, с които се сблъсква човек при парапланеризма? Определено вестибуларнят апарат е силно провокиран в подобно изживяване, но предполагам мнoгoгодишните тренировки са от значение. Физическите и психическите трудности не са малки, особено физическите - претоварването е на моменти 7G, което натоварва цялостно мускулите и най вече врата. Психическите са, че на всяко завъртане съзнателно или не човек е концентриран и внимателен, защото при грешка или проблем в екипировката или метерологичните условия е възможно да паднеш вътре в крилото и да завършиш фатално. Как ще обясните на хората, които никога не са летели, които никога не са били във въздуха по подобен начин, това, което преживявате? С чувството за висока скорост, обръщане на стомаха, прилив на адреналин, или...? Чуството е вътрешен мир и радост от самото изживяване. Адреналинът е само когато то е ново за нас, после се превръща в друг хормон - серотонин. Претръпнахте ли, така да се каже, след толкова години в този спорт, или все още чувствата същото, както при първите пъти? Определено една от много специалните емоци в началото е, когато не си толкова уверен в себе си и това прави много по-вълнуващо изживяването. После се превръща в нещо необходимо в живота, нещо като много добър приятел, за което няма срок на годност. Ще споделите ли някой от най-интересните или опасни моменти във въздуха, които сте имали? Те са хиляди, но в момента се сещам за полет в Турция, на който имаше условия да се вдигнем на над 5000 м и в същия момент да наблюдаваме един "специален ефект" - множество вихрушки (тип торнадо от прах) на хоризонта пред нас, издигащи се от земята до облаците като кабели с височина над 4000м. Като опасни определено ще отбележа, че най-близко до границата съм се чувствал, когато съм си падал в крилото на няколко пъти поради собствени грешки и също така заради отказ в екипировката. Какво си мислите, докато летите? Случвало ли се е да се сетите, че трябва да напазарувате за вечеря или да платите тока например? Звъняли ли са Ви по телефона, ако изобщо го носите със себе си тогава? Разбира се. Всичко това плюс много други смешни ситуации. Но ако полетът не е на специално място или със специална мисия за мен, е просто нормален ден, и тъй като прекарвам много време в небето, то е като втори дом за мен. Какво бихте посъветвали хората, които искат тепърва да се занимават с летенето с крило или с друг вид въздушен спорт. За мен това е най големият учител - за респект, удовлетвореност и мотивация, която ме свързва с всичко останало от рода на пътувания и хора. Моят съвет е всеки да пробва! Мнозина са тези, които ще си кажат, че не е за тях, но всъщност след като опитат навярно ще открият себе си или поне ще имат по-реална представа за това.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_423462.html

Свързани новини: