Министър Горанов ще предложи механизъм за нарастване на минималната заплата

Увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов. Така тя ще достигне 380 лева.

„Основното ми притеснение – че едно рязко покачване на минималната заплата ще притисне пазара на труда, не срещна подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации. В този смисъл съм готов да отстъпя от позицията си запазване на размера на минималната работна заплата и ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото предложиха колегите на един предходен етап, а на две части, в рамките на следващата година – с 20 лв., до 360 лева от 1 януари, и с още 20 лв., ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 г., т. е. в следващата година тя ще достигне 380 лв., каквото бе предложението на синдикатите и на служебното правителство. Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва от процеса на консултиране. Оказва се трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могло да поеме това увеличение”, каза Горанов в интервю за „Неделя 150″ на БНР.

Правителството няма да пипа ДДС в никакъв случай. Няма да позволим с промени на ДДС да пълним бюджета, каза още финансовият министър в отговор на изявлението на Петър Кънев, че БСП няма да допусне каквито и да е промени в ДДС. „Практиката на бившият финансов министър Симеон Дянков да не връща ДДС на фирмите е безумна. Като опозиция ще следим много внимателно – не пипайте ДДС! В края на годината невърнатият ДДС обикновено е 200-250 млн. лв., а е имало и 700 милиона”, заяви Кънев.

Дебатът по темата за обединяването на приходните агенции не е активен до края на годината, каза министър Горанов: „Повишаването на събираемостта е донякъде свързано с идеята за сливането на двете приходни администрации, но няма да чакаме това – още сега предприемаме редица законодателни инициативи. По отношение Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за митниците има промени, които връщат част от отменените инструменти за контрол – както върху горивата, така и върху алкохола и тютюна”

Въпросите за нарастването на възрастта за пенсиониране и изплащането на пенсиите на категорийните работници от началото на следващата година ще намерят решение между първото и второто гласуване на бюджета на ДОО в Народното събрание, посочи Горанов. „Дотогава темата ще бъде дискутирана много интензивно от представители на НОИ, на социалните партньори, на МФ и на МТСП. Разбира се, крайното решение е нормално да бъде на този, който носи отговорност за цялата изпълнителна власт – премиерът”, допълни Горанов.

„Натрупаха се доста проблеми, свързани с работата по европейските програми, което доведе до спиране на плащанията, до стотици милиони задължения на държавата към бизнеса заради изпълнението на такива проекти. Имаме намерение да разплатим всички средства, които фирмите дотук коректно са изработили, фактурирали и сертифицирали по съответния ред още до края на годината – и по „Регионално развитие”, и по „Околна среда”, каза министър Горанов в коментар на темата за усвояването на еврофондовете.

„Данъчната основа на Данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широка, при условие, че тя е толкова ниска и е плоска. В този смисъл няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че евентуалното облагането или необлагане на лихвите ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции. При тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже че ако данъкът върху лихвите накара хората да извадя парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък – всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки”, каза Горанов в коментар на данъка „лихва”.

Горанов призна слабости в предишното управление на ГЕРБ (2009-2013): „Ако се говори за някаква слабост в нашата работа тогава, тя идва от разбирането, че трябва да подчиним всички на фискалната консолидация. Това понякога водеше до небалансирани решения, свързани с трупането на просрочия, цитира Кросс. Финансовият министър обясни тази политика с представата, че „може бързо да постигнем минималните изисквания, за да бъдем допуснати в преддверието на Еврозоната, т. нар. ЕРМ-2. Сега сме с ясното съзнание, че сме далеч от това”, каза Горанов и обеща, че ще бъдат положени всички усилия за подчиняване на фиска, като един от последните монетарни инструменти, с които държавата разполага, за засилване на инвестициите и потреблението”.

 

 

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/uO9jpujc2WQ/

Свързани новини: