Денят Х - в който президентът Путин отчете гравитацията

Малко нации в света могат да си позволят да правят бизнес от геополитика. Русия е една от тях. Ако си достатъчно голям и достатъчно дълго време упорстваш в своята цел, то напълно е възможно да “изкривиш” пазара и да прехвърлиш на по-малките си партньори рисковете, а да съхраниш за себе си ползите. Ако не стане - губиш, но осчетоводяваш загубите като геополитически разходи - за славата и гордостта на Родината.

Както стана известно в Турция вече близо 5 милиарда долара са “отлетели” в името на проектната слава на Кремъл. Но това, което Русия може да си позволи да загуби не е по силите или по мярата на страни като България. Затова е изключително здравословно дасе поддържа дистанция от геополитически гравитационни полета в което малките обекти неизбежно се всмукват.

Слава Богу, че сме в ЕС и НАТО и можем да спрем негативни за нас тенденции и процеси, нещо което е много трудно да направим в двустранен план.

Анонсът, който направи президента Путин не може да се третира като изненада за специалистите. Версията на Кремъл за Южния газов коридор винаги се стремяла да неутрализира и “покрие” западната версия и маршрути. Още преди десет години проектът “Син поток” се стремеше буквално да залее Турция с природен газ, за да няма място за конкурентни газови потоци към Европа през Турция.

Много експерти, в това число и руски, предупреждаваха, че рано или късно геополитическите амбиции на Путин ще трябва да се приземят и да отчетат гравитацията. Точно това стана в Турция тези дни.

У нас болшинството политици привърженици на проекта, така и не успяха да стигнат до прагматичния и професионален подход - останаха на равнище партийни мантри и религиозно суеверие - проектът е изгоден, защото е изгоден. Никакви отклонения от Вярата, никакви въпроси, никакви отговори. Ще получаваме транзитни такси, наши компании ще спечелят.

Забележете, проектът няма финансов модел, няма тарифна структура, няма обвързващи договори за изкупуване, няма и гаранции от руска страна за приходите ни - наши и другите страни в проекта. Не е нужно човек да е магистър по корпоративни финанси за да направи прозаични сметки по стария изпитан метод на майстор Кольо Фичето - от едната страна “имам да давам”, от другата “имам да вземам”.

Беззаветно верните привърженици на реализацията на “сляпо” на Южен поток носят отговорност за близо 3,5 милиарда лева загуби по предишните геополитически флиртове на Първанов и Овчаров - предоговорения газов договор през 2006, проекта Бургас-Александропулис и проекта АЕЦ “Белене”. Не виртуални, а доказани и инкасирани от българската държава.

Ако си изпълнителен директор на банка и причиниш подобни загуби и фалит - защото това е състоянието на българската енергетика в момента именно поради посочените загуби - не само, че незабавно си уволнен, но и губиш правото да заемаш подобна длъжност пожизнено. Губиш и моралното право да даваш съвети и да коментираш от името на обществения интерес професионални теми.

Не и в енергетиката, не и ексминистър Овчаров, не и експрезидент Първанов.

До тук нещата някак можеха да минат през иглените уши на обществения скепсис, но дойде часът на истината и на големите разходи - само морския участък струва близо 10 милиарда долара.

Изправен пред най-големия си провал във външната политика  - разрива на отношенията си със Запада и провала на Южен поток - президентът Путин се опита да замаже своя гаф и прехвърли вината на “най-слабото” звено във веригата - България с една набързо съшита с бели конци класическа интрига - няма как по  друг начин да бъде тълкувано предложение за алтернатива на Южен поток през Турция.

Верните на Кремъл медии стартираха вълна от антибългарски внушения, последваха агресивни изказвания по интернет форуми и в социалните ...

Свързани новини: