ИМП: България приема без критика "опорните точки" на ЕК и САЩ за трансатлантическото споразумение

България възпроизвежда безкритично „опорните точки“ на ЕК и на САЩ по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, вместо позицията на страната да се основава на независим анализ на последиците за България. Това заявиха от Института за модерна политика (ИМП) в аналитичен доклад, озаглавен „TTIP – пътят към корпоративното робство“, който е изпратен до правителството, парламента и европейските институции. Трансатлантическото партньорство се обсъжда в Европа непрозрачно, като доминират лобистките интереси. В България има дискусия по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, но тя е твърде ограничена и е претоварена с идеологически клишета, а правителството участва предимно в диалог с бизнеса и в конференции, спонсорирани от големи корпорации, сочи още докладът. Чуждите инвеститори са привилегировани в сравнение с националния бизнес, тъй като чуждестранните компании имат право да съдят държавата в наднационални частни трибунали, за разлика от националните компании. Това е безконтролен инструмент за това държавите да бъдат подчинявани на корпоративни интереси и да бъде блокирана възможността за защита на обществения интерес. По този начин Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции надхвърля икономическите проблеми и засяга и самото функциониране на държавите и способността на правителствата да провеждат политики, обвързани с обществения интерес, става ясно от доклада. Пред наднационалните частни трибунали се водят дела „на тъмно“, няма ефикасни възможности за обжалване, липсват гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от страна на арбитрите. По този начин чуждите корпорации са привилегировани, тъй като държавите не могат да предявяват искове пред частните трибунали за нарушения от тяхна страна, се посочва още в доклада. Сред критиките от страна на Института за модерна политика е и непоследователното тълкуване на редица базови понятия от страна на трибуналите като инвестиции, мерки, инвеститор, легитимни очаквания, честно и справедливо третиране и др., като липсата на ефективен механизъм за уеднаквяване на практиката на трибуналите задълбочава проблема. По този начин корпорациите имат възможност да атакуват всеки закон, административна мярка или местна наредба, ако те ограничават планираните печалби и стопанска активност на корпорацията. Самото наличие на един такъв механизъм има въздържащ ефект, защото възможността за заплащане на многомилионни обезщетения разколебава идеите за провеждане на политика в обществен интерес, посочват от ИМП. В своите девиативни форми, ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава. До поставяне на държавата във васално подчинение на корпоративния интерес, а гражданите – в положението на съвременни роби на безконтролен и могъщ господар, който със заплахата от извличане на гигантски финансови ресурси от съответната държава във вид на обезщетения, присъдени по реда на ISDS, може да упражнява по задкулисен и недемократичен път влияние върху политиките и правилата, по които обществата живеят, категорични са от Института. От ИМП са категорични, че преговорите, които провеждат ЕК и САЩ за трансатлантическото споразумение, са непрозрачни. Освен това корпорациите и корпоративните интереси отчетливо доминират над организациите и експертите, които защитават обществения интерес. Институтът за модерна политика отправя и препоръки към българските власти, сред които формулиране на ясен мандат на българското правителство до края на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и той да се подложи на обществено обсъждане, като такова трябва да бъде организирано и след представянето на завършения проект на споразумението. Освен това България трябва да се противопостави на включването на механизъм за решаване на спорове между чужди инвеститори и държавата на наднационални трибунали.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_426007.html

Свързани новини: