Очакваната изненада с “Южен поток”, какво губим или какво печелим?

Какво толкова някои у нас се изненадаха от новината за спирането на “Южен поток”?
Не помнят ли как работата по газопровода беше спряна не от Русия, а от България, още от правителството на Орешарски? Той се срещна с американски сенатори и веднага след срещата обяви, че спира строителството (виж тук).

Сегашната новина за прекратяване на проекта, която дойде от устата на Путин, беше очаквана. В e-vestnik писахме коментар преди месеци, че “Южен поток” може да заобиколи България (виж тук).
Но обявеното от Путин произведе невъобразими реакции сред българските управляващи.
“За мен проектът “Южен поток” не е затворен, докато не видим становището на руската страна”, каза бутафорният министър на икономиката Лукарски. Той, представител на партии, които в последните години водеха ожесточена пропаганда срещу проекта, вчера каза, че загубите за страната ни щели да бъдат големи.

Форумите в интернет се изпълниха с параноични

радостни и гневни възгласи от воюващите русофоби и русофили

Като ги чете човек, се съмнява в здравия разум на нацията.

В  Унгария реагираха по-бързо на новината от тукашните управляващи и казаха с недоволство, че сега ще трябва да търсят други източници за доставка на газ. Нашите мислиха, мислиха какво да кажат, дали да се радват или да се оплакват, че ще има загуби. Плевнелиев се показа неутрален - никой не можел да каже дали ще има загуби, а правителството се обедини около идеята, че ще има.

Как е възможно един технически и търговки въпрос да се решава с аааа, оооо, уууу?
Не може ли да се вземе чисто прагматично решение в полза на страната дали да се строи или не?

Допреди украинската криза положението с този проект беше различно. България нямаше особена нужда от “Южен поток”, пишещият тези редове също беше против, в e-vestnik пуснахме доста статии за натиска на Москва България да приеме този проект и за обслужващите местни политици като Първанов, който обяви при едно посещение на Путин в София, че България е постигнала “Голям шлем” с трите проекта за АЕЦ “Белене”, газопровода и петролопровода Бургас-Александруполис (което руският в. “Комерсант” подигравателно нарече “Голям член за България” - виж тук). За двата други проекта - АЕЦ и петролопровод е отделен въпрос, за щастие те отпаднаха така или иначе. Газопроводът не е такъв екологичен проблем и икономически риск.

Но тогава ситуацията беше различна. Целта на Русия беше да заобиколи Украйна и доставките на Европа да не зависят от нея. Така да може да оказва натиск на Украйна. Целта на Русия е пак същата - да изолира Украйна, но и да продава повече газ.

В онзи момент

какви бяха ползите за България?

Можеше да разчита на транзитни такси (за които тук после истерично твърдяха, че нямало да вземем нищо 15, 20 или 22 години (а Турция ще вземе ли?). Също така, поради трасето на газопровода оттук, България става важен партньор за държавите на Запад, добива допълнително геостратегическо значение. Газопроводът е съпоставим с магистралите - защо да сме против това да минават магистрали оттук на Запад?

Тези ползи тогава обаче можеха да бъдат пренебрегнати, защото до  България и тогава, и сега тече газ от Газпром по друг газопровод. Още една тръба от Газпром нямаше да промени нещо съществено. Няма конкуренция, цените пак са монополни и ги определя монополистът. Русия беше по-заинтересована от България за този газопровод.

Какво се промени оттогава?
След като Русия и Украйна влязоха в конфликт и той прерасна в гражданска война, доставките на газ вече не са сигурни. Може да очакваме още тази зима газът да спре за месец-два, както предвиди един руски експерт (критик на Газпром) ...

Свързани новини: