Филмът е съветски

Декларацията на Путин, че Русия прекратява или по-скоро пренасочва проекта "Южен поток", открои за пореден път истинския проблем, пред който сме изправени. Руската позиция винаги е била ясна. Русия демонстративно отказва да признае както институциите, така и правилата на Европейския съюз. Проблемът е в българската позиция или по-скоро в неспособността на българския политически елит да артикулира и отстоява собствена позиция. В края на 2006 година, дни преди България да стане пълноправен член на Европейския съюз, при пълна липса на каквато и да било прозрачност, в пиано-бар „Синатра” в София бяха финализирани предварителните преговори по т.нар. от Георги Първанов „голям шлем”. В противоречие с Конституцията, Първанов водеше преговорите заедно със Станишев. Президентът няма право да води подобни преговори и да поема каквито и да било ангажименти, още по-малко за проекти, които задължаваха страната ни за десетилетия напред. Народното събрание ратифицира тези споразумения, отново без каквато и да било яснота относно поетите ангажименти. Съпротивата срещу тях дойде по-късно, когато твърде много публични средства вече бяха изхарчени и потънаха незнайно къде. Една година по-късно страната ни получи европейски средства за изграждането на интерконекторни връзки с Румъния и Гърция като подкрепа за частичната ни енергийна независимост спрямо Русия. Седем години по-късно те не са изградени. Абсурдните обяснения за техническите проблеми пред изграждането им не могат да прикрият явното нежелание да бъдат засегнати руските интереси в България. Отговорността за това че страната ни продължава и до днес да се намира в истинска колониална зависимост спрямо Русия, все някога ще трябва да бъде понесена. България продължи да се държи като „малка страна”, като беден роднина на Европа, който не се е отказал от предишните си зависимости, но разчита да бъде третиран като равен. Ние сами си избрахме ролята на периферия, на някакво преходно пространство между Русия и онова, което продължаваме да наричаме Брюксел, въпреки че вече седем години сме част от него. Доктрината Путин включва дестабилизиране на периферията на Европейския съюз. Още в началото на поредния му мандат беше ясно, че Русия възприема Европейския съюз като нежелан конкурент, когото се опитва да изтласка встрани от собствените си амбиции. Русия предпочита да води двустранни преговори, за да избегне общностната регулация на Европа. Проблемът е в това, че България прие тези условия. Русия предпочита да използва пропагандната схема на Съветския съюз, обявявайки САЩ и митичния Запад за свой враг. България не се разграничи решително срещу това. Русия си позволи да взриви установената след Втората Световна война система на международни отношения, анексирайки Крим и водейки необявена война на територията на друга държава. А в България се говореше за русофили и русофоби... Много вероятно е Русия просто да не може да си позволи да построи "Южен поток" в първоначалния му вариант, но това отново бе използвано като аргумент срещу България. Представителят на Руската федерация в ЕС си позволи да заяви, че България е ненадежден партньор. Но, проблемът е в това, че ние не отстояхме достатъчно решително общата европейска регулация, която за пореден път беше еднопосочна със собствения ни национален интерес. Нашият интерес беше именно в това, по тръбата на "Южен поток" да може да бъде транспортиран и природен газ от друг източник, включително и наш, когато бъдат разработени собствените ни находища. Но, вместо да изговорим ясно собствената си позиция, ние и до сега продължаваме да се занимаваме с това кой министър на кого е отнесъл писмо или не. С което, за пореден път, обслужихме пропагандната схема на Русия. България ще загуби от пренасочването на проекта "Южен поток". Сигурната загуба е по отношение на средствата, които бяха инвестирани в подготовката за изграждането му. Въпреки декларацията на премиера Орешарски, работата по изграждането на проекта продължаваше. Това е пряка щета, която ще трябва да бъде платена, най-вероятно от самите нас. Оказва се, че и до сега, никой не е наясно с параметрите на договора, според който България започна подготовката на трасето за Южен поток. Днес, по всичко изглежда че освен партийни атаки и взаимни обвинения, няма да разберем кому дължим всъщност новия си дълг. Делото в международния арбитражен съд, което руската държавна компания води срещу България, вероятно също ще бъде изгубено. И то отново поради липсата на позиция и отказа от полагане на допълнителни усилия за отстояване на собствената ни позиция. Така България ще продължи да финансира дори и нереализираните руски проекти, докато все по-тежко губи авторитет и доверие сред собствените си партньори. Никой не може да помогне на страна, която сама не е в състояние да формулира собствения си интерес. Проблемът не е в това, че Русия се опитва агресивно да налага собствените си имперски амбиции. Ако ние бяхме в състояние да формулираме собствената си позиция и да я отстояваме последователно, нямаше да стигнем дотук. Най-малкото, защото ние сме част от една общност, която разполага с необходимите инструменти и опит, за да неутрализира чиито и да било имперски амбиции. Русия се опитва да представи поражението си като възмущение от позицията на България. Това е познат филм, той е съветски. Но, по-важното е че у нас изглежда, че има достатъчно влиятелни групи от интереси, които се опитват да формират обществено мнение в същата посока. Така ходът на Путин е на път да успее, за пореден път. Българският дебат отново бе тласнат срещу европейските правила. Пропагандната машина отново се завъртя на бързи обороти и обвини САЩ и Запада в това, че не желаят газопровода да преминава през България. Отново се заговори за лошите Велики сили и за добрата Русия-освободителка. А зад цялата тази шумотевица, сметката която ще трябва да платим заради собствения си конформизъм, продължава да нараства. Никой не може да изчисли пропуснатите от България ползи, но всички са съгласни че поредният руски проект, определян по неизвестни причини като „енергиен”, ще ощети страната ни. Политическите последствия от тази поредна провокация вече са налице – АБВ заяви, че може да оттегли подкрепата си за правителството заради „провала на Южен поток”. Всъщност, в декларацията, която подкрепиха управляващите, включително и АБВ е записано, че България е заинтересувана от реализирането на този проект, но при спазване на европейските норми. Не е ясно в знак на несъгласие с какво от това, АБВ заявяват че са готови да оттеглят подкрепата си. Но, независимо от всичко, основната цел на Доктрината Путин продължава да изглежда постижима. Дестабилизацията на страната ни не е преодоляна, а всеки пореден удар задълбочава колебанията относно евро-атлантическата ни идентичност. Проблемът е в това, че не можем да постигнем съгласие относно онова, което искаме да постигнем заедно. Липсата на съгласие около хоризонта на собствените ни национални интереси, задълбочава нерешителността и уязвимостта ни пред агресивното налагане на чуждите амбиции. Единствено от нас зависи дали ще успеем да излезем от киносалона, преди филмът да е свършил.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_426343.html

Свързани новини: