Москов решен линейките да ходят в проблемни квартали, само ако е безопасно

Здравният министър Петър Москов остава на позицията си, че линейките трябва да ходят в проблеми райони само срещу гаранции, че екипите на спешна помощ няма да бъдат нападани, въпреки че заканите му предизвикаха вълна от гневни реакции на ромски лидери и правозащитни организации. В понеделник Москов се срещна с министъра на вътрешните работи Веселин Вучков и двамата са се договорили на локализираните като рискови места екипите на спешна помощ да ходят с полицейски екипи.   Директорите на центровете за спешна медицинска помощ и директорите на областните дирекции на МВР трябва заедно да набележат рисковите места, където в периода 2013 – 2014 година е имало прояви на насилие над спешни медици. Заканите на Москов започнаха още в средата на миналата седмица след поредния случай на побой над лекарка, отзовала се на повикване за бременна жена с болки в село Врачеш и нападната от роми. Тогава министерството изнесе статистика, че от 225 нападения над екипи на спешна помощ през тази година, 175 са били в ромски квартали.  Докато смогне да организира срещи за привличане на ромските лидери за решаване на проблема, в събота срещу неделя още двама медици бяха набити - в Исперих и Радомирско, като единият инцидент отново бе с участието на роми. Това стана причина за нова гневна реакция на министъра във Фейсбук, която този път обаче предизвика вълна от недоволство и призиви да се извини. Москов обаче остава на позицията си, че линейки няма да ходят на места, където са ставали инциденти, ако местната власт и полицията не се ангажират с осигуряването на сигурност за спешните медици. "Социалното неравенство не поражда изключителни права. Ако всеки божи работен ден някакви хора влизат в сградата на телевизията и пребиват хора от екипа ви и ако ви посъветвам да се загледате в социалния им статус и в това, че животът им е тежък, това ще ви направи ли по-склонен да приемете това нещо, още повече ако ви кажа, че ще има дни в годината, в които няма да ви бият", коментира в понеделник пред Нова телевизия Москов. "Навсякъде, където е имало такива инциденти, екипите на спешна помощ ще влизат само след като е осигурена тяхната сигурност. Това включва както конкретни места, населени с определени хора, така и всяко едно място в България, където има рапорт за инцидент", заяви Москов в опит да обясни, че не етнизира проблема. "Това, че 80% от нападенията са в тази общност, не е въпрос на моя лична интерпретация", посочи той. "Т.е. както е свързано с младите роми от Радомир, които вчера са успели да пребият лекаря от Спешна помощ, след което са се били помежду си, защото единият от тях е бил в алкохолна кома, това означава да се напие до смърт, така и с българина от Исперих, който е рецидивист в това отношение и като му стане скучно си вика екип на спешна помощ да си го понабие", коментира Москов. Вълна от обвинения, но и подкрепа за радикалната министерска позиция Позицията му провокира противоречиви коментари от обществени личности и в социалните мрежи – от това, че изказването му е расистко, недопустимо за министър и следва да подаде оставка до мнения, че най-накрая някой назовава нещата с истинските им имена и предлага решение. Ромските лидери Илия Илиев и Цветелин Кънчев призоваха ромите да не бъдат поставяни под общ знаменател и окачествиха изказването му като "противоконституционно, дискриминационно и противоречащо на Хипократовата клетва". "Изказването на министър Петър Москов е изключително небалансирано и е неподходящо за министър и за човек, който заема позиция, която трябва да е държавническа", коментира Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", цитиран от БНР. От Българския хелзински комитет излязоха с позиция, в която се посочва, че заплахата на Москов е расистка, а предлаганите от него решения "хитлеристки". "В България наказателната отговорност е лична, а не колективна. Тя се носи само от виновни лица и не се налага с произволно отнемане на животоспасяваща здравна грижа от изпълнителната власт", се казва в позицията. "Лице, което не разбира това, не следва да упражнява българска публична власт. Такова лице не разбира правовия характер на тази държава и невъзможността тя да бъде расова машина за ликвидиране на човешки животи. Такова лице не следва да бъде в положение да взема решения, които засягат обществото. Желанието за "наказване” на набедено етническо малцинство чрез животозастрашаващи откази на публично здравеопазване е не по-различно от хитлеристките идеи за "решаване” на "въпроси”. Мислите, изразени от министъра, би следвало да са погребани с трупа на Адолф Хитлер", посочват от Хелзинския комитет и обещават правна помощ на граждани, пострадали от евентуално изпълнение на тези расови заплахи. Според медици обаче подходът на Москов да търси защита за тях като се ангажират ромски лидери е правилен, тъй като вече е дал успех във Варна. Десислава Каталиева, която е председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ, разказа, че преди време е имало проблем в ромската махала във Варна. Много нейни колеги се подписали под декларация, че няма да ходят там след поредното нападение над медик, но проблемът е бил решен с помощта на местната власт и здравните медиатори в махалата.   В сряда Москов ще се срещне с представители на ромските общности, както и със здравни медиатори за решаване на проблемите. Глоба до 5000 лв. и лишаване от права до година за неоказана помощ Според Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Наредбата за спешната помощ обаче дава доста по-широко описание на спешните състояния и на практика всеки, който определи себе си за спешен случай, е такъв. От здравното министерство ще се опитат да въведат по-строги критерии за това кое състояние е спешно, тъй като сега по-голямата част от повикванията на тел. 112 не са за спешни случаи. Според закона лекар, медицинска сестра, акушерка и фелдшер, който откаже оказването на спешна медицинска помощ на лице в критично за живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година. Извън това всеки всеки пострадал или негов близък може да потърси правата си в съда.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/moskov-reshen-lineikite-da-hodyat-v-problemni-kvartali-samo-ako-e-bezopasno-news228083.html

Свързани новини: