Да внимаваме за връзките на Русия с европейската десница

Това звучи като глава от евтин шпионски роман: бивш агент на КГБ, изгонен от Великобритания през 80-те години на 20 век, дава назаем голяма сума пари на крайнодясна европейска партия. Каква е целта му? Да подкопае Европейския съюз и да укрепи връзките между Москва и евентуалния бъдещ лидер на прокремълски настроена Франция.
Всъщност точно това се случи. Основателят на Националния фронт (НФ) Жан-Мари льо Пен взе назаем 2 милиона евро от компания със седалище в Кипър - “Верониса холдингс”, притежавана от една колоритна личност на име Юри Кудимов, агент от Студената война.

Кудимов е бивш служител на КГБ, станал банкер. Тясно е свързан с Кремъл и големите пари около него. Навремето - през 1985 г. - Кудимов е работел в Лондон. Прикритието му е било, че е журналист от съветски вестник; през 1985 г. правителството на Тачър го е изгонило, подозирайки го в шпионаж. (По същото време Владимир Путин е бил офицер на КГБ в Дрезден.)

В Париж миналата седмица НФ потвърди, че е взел голям заем от 9,4 милиона евро от московската Първа чешко-руска банка. Логично. Лидерката на НФ Марин льо Пен не крие възхищението си от Путин; нейната партия има връзки с високопоставени фигури в Кремъл, включително Дмитрий Рогозин, който сега е заместник министър-председател на Русия, а през 2005 г. водеше кампания срещу имигрантите под наслов “Да изчистим боклука от Москва”.

Льо Пен защити решението си да вземе пари от Кремъл, като се оплака, че й се отказва достъп до капитали: “Скандалното в случая е, че френските банки не дават заеми.” Тя също така отрече информациите, че тези 9,4 милиона евро са само първият транш от по-голям заем на стойност 40 милиона евро, както съобщи информационният сайт “Медиапар”, който пръв направи разкритията.

Руските пари ще подсилят кампанията на Марин льо Пен за президентския пост във Франция след две години. Никой не очаква тя да спечели, но НФ стана първи на европейските избори през май, като събра безпрецедентните 25 процента от гласовете; 25-те нови евродепутати на Льо Пен вече формират проруски блок в Европейския парламент.

Заемът на Москва донякъде може да бъде възприет и като проява на дребнаво и показно отмъщение. Той бе взет след решението на президента Франсоа Оланд да отложи доставката на първите два хеликоптероносача за Москва съгласно сделка за 1,2 милиарда евро. Оланд направи този обратен завой в резултат на значителния западен натиск след присъединяването на Крим от Русия и продължаващото й тайно проникване в Източна Украйна.

Но чекът на Москва има и по-сериозен и зловещ аспект. Поне от 2009 г. Русия активно изгражда връзки с крайната десница в Източна Европа. Тя установи отношения с Йоббик в Унгария, крайнодясната Народна партия в Словакия и националистическото, антиевропейско движение “Атака” в България. Политическите елити в региона стават все по-благоразположени към възгледите на Путин.

Според базирания в Будапеща изследователски институт “Политикъл кепитъл”, който пръв отбеляза тази тенденция, напоследък Кремъл ухажва и крайната десница в Западна Европа. Институтът заяви в доклад през март, че руското влияние сред крайната десница сега е “явление, наблюдавано в цяла Европа”. Целта на Москва е да насърчи икономическите си и политически интереси - и по-конкретно да гарантира, че ЕС остава силно зависим от руския газ.

По съветско време КГБ използваше “активни мероприятия”, за да спонсорира “фасадни организации” на Запад, включително подкрепящите Москва комунистически партии. Кремъл не е измислил крайнодесните партии в Европа. Но сега Москва по аналогичен начин им оказва подкрепа - политическа и финансова, с което засилва европейския неофашизъм.

Тази близост отчасти е свързана с идеологията или, както се изразява “Политикъл кепитъл”, “посткомунистическия неоконсерватизъм”. Европейската крайна десница и Кремъл са обединени от враждебното си отношение към ...

Свързани новини: