Не на парламентарния туризъм, да на дипломацията

12/10/14 06:51
(http://www.klassa.bg/)

Не на парламентарния туризъм, да на дипломацията

Г-жо Цачева, втори мандат сте председател на Народното събрание. По-трудно ли ви е сега в сравнение с 41-вото НС предвид по-сложната парламентарна конфигурация, която стои зад този кабинет?

Винаги когато не знаеш какво ти предстои, е малко по-лесно – човек някак си се събира. Затова ми беше по-лесно в началото на първия мандат. Когато пъстротата на това, което е възможно и предстои да се случи, ти е ясна, разбира се, че си по-предпазлив. Но пък натрупаният опит от предходния мандат помага в тази наистина нелека ситуация. В 43-тото НС има осем парламентарни групи, трудно сформирано с взаимни отстъпки и компромиси парламентарно мнозинство, което обаче успя да излъчи министър-председател и членове на правителството. Хората посрещнаха с облекчение тези обстоятелства, тъй като, ако не се беше случило това, в момента трябваше да сме в предизборна кампания, а това не е добро решение за България. Удовлетворена съм, че с много усилия, с наложен нов стил на диалог между политическите сили в един тон на търпимост и на чуваемост на другото, на различното мнение, имаме правителство. Съгласна съм, че не е леко, но ще търсим решенията в диалог с групите, които подкрепят кабинета.

Още в началото на мандата пред представители на общините подчертахте, че ще има човек в администрацията на НС, който ще следи задълбочено проблемите на местната власт, а парламентът ще бъде отворен за тях. Какви други промени в администрацията планирате, за да бъде по-отворен и към гражданите?

Новостите, които бяха въведени в правилника на 43-тото НС, повдигат завесата на този въпрос. Наистина парламентът казвам го със задоволство от 41-вото НС насам може би е най-публичната и открита институция в страната с директните излъчвания на пленарните заседания в реално време на интернет страницата на НС, с възможността това да се случва и със заседанията на постоянните комисии, с достъпа до НС на представители на медиите. Това са стъпки все в правилната посока. Сега за първи път има записан текст в нашия правилник за създаване и на нарочен парламентарен телевизионен канал. Разбира се, това ще се случи, когато имаме финансовата възможност. Но примерът на онези европейски държави, които имат такъв канал, на самия Европейски парламент е, че това е стъпка, която издига на по-високо ниво работата на НС.

Що се отнася до амбицията ми – във всички случаи има неща, на които искам да обърна по-сериозно внимание. На първо място оценката за въздействие на законопроектите, които постъпват в Народното събрание. Ако, идвайки от Министерския съвет, такава оценка се съдържа в процедурата по съгласуване между различните министерства, то когато законопроектите се внасят от отделни народни представители, почти във всички случаи такава липсва. И тук влизаме директно в нарушение на Закона за нормативните актове.

Крайно време е да имаме и оценка за въздействието на вече приет, обнародван и прилагащ се закон. В момента няма институция, която да държи сметка за това, с изключение може би на някои неправителствени организации, които провеждат нарочни изследвания по тази тема. А за мен е много важно да има информация за това – целите на един закон, заради които той е приет, дали се постигат и дали се оправдава цялата законотворческа дейност, която е смисълът на основните задължения на народните представители.

Как предвиждате да се случи това?

Това ще се случи със структурна промяна в администрацията на НС. В момента се подготвя концепция за това и мисля, че в началото на следващата сесия ще е ясно как ще работи това структурно звено. В самия правилник записахме, че всяка постоянна комисия, която е водеща по даден законопроект, ще трябва да дава в доклада си за първо четене на проектозакон подобна оценка за въздействие. Това ще се случва с активното съдействие на служителите от това административно звено.

Заговорихме за добрите практики, започнати от 41-вoто НС. Тогава можехте да се похвалите с големи икономии от бюджета на парламента. Един от факторите обаче беше замразената на определена сума депутатска заплата, което в момента не е факт. Ще успее ли и 43-тото НС да прави икономии и планирате ли конкретни стъпки за това?

Икономиите не могат да бъдат самоцел. Но цел е стриктното разходване на средствата – такива, каквито те са предвидени в бюджета на НС, който е част от Закона за държавния бюджет на Република България. Необходим е предварителен контрол върху разходите, доказване на необходимостта от извършването на такива разходи. Това е смисълът, за да можем във всяка бюджетна година, както и по времето на 41-вoто НС, да връщаме в държавния бюджет, в хазната немалко средства. Според справката за четирите години на 41-вoто НС те са близо 70 млн. лв.

Казвате доказана необходимост за всеки разход – това означава ли, че ще изисквате и повече мотиви за всяка командировка в чужбина на депутатите?

Мотиви винаги биха се намерили. Въпросът е да се търси целесъобразността на едно такова пътуване. И преди съм казвала – не на парламентарния туризъм, но да на парламентарната дипломация. Защото колегите, които ще бъдат част от парламентарните делегации, имат много важни задачи в различни международни организации. Важно е за България в тези организации да се чува гласът на нашето Народно събрание. Конкретен пример давам – днес и утре (б.р. понеделник и вторник) в Атина се провежда поредна сесия на ПАЧИС – Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, на която се провеждат избори на ръководни органи. Там в момента се намира делегация на НС.

Съкращение на администрацията ще има ли?

В момента тя е редуцирана в сравнение с администрацията на 42-рото НС до число, което да позволява парламентът да работи нормално.

Една от първите стъпки в тази посока, която предприех след избирането ми за председател, беше да огледам подписани договори във времето, в което се очакваше разпускане на 42-рото НС – от месец юли. Оказа се, че има не един и не два подписани договори за назначаване на работа на хора във времето, в което бяхме между състава на две народни събрания, тоест предстояха предсрочни парламентарни избори. Тези договори бяха прекратени. Бяха прекратени и договори със срок на изпитване, тъй като всички те също бяха сключвани малко след провеждането на вота за членове на Европейския парламент, след който вече се знаеше каква ще бъде съдбата на 42-рото НС.

Редуцирани са и щатните бройки в постоянните комисии – максимално допустимата бройка за сътрудници в комисиите е 5, при това за тежките през които минава по-голямата част от законопроектите. Другите комисии с по-ненатоварен режим на работа, което не означава, че са по-маловажни, са с по трима-четирима сътрудници. Така че тук също правим икономия от щат, което в крайна сметка води след себе си до икономия от средства за заплати.

Вече има и независими депутати, за тях отделна стая в НС ще има ли?

Такава е архитектурата на сградата на Народното събрание, в която се провеждат пленарните заседания, че в момента няма кабинети дори за зам.-председатели на НС. Това са възможностите, длъжни сме да се съобразим. Но тъй като по правилник съм длъжна и да гарантирам нормалната работа на парламента и дейността на отделните народни представители, заявявам, че всеки един депутат има създадени условия в другата сграда на НС, където да организира подготовката си за пленарните заседания. Там на всички са осигурени кабинети. Е, не са сами, защото няма възможност за самостоятелни кабинети. Както бюджетът е такъв – бюджет на възможното, така и административното устройване на народните представители е в рамките на възможното.

Според правилника коледната ваканция на НС започва на 22 декември. Но тепърва предстоят тежки дебати по приемането на държавния бюджет и тези на НЗОК и ДОО на второ четене, това ще коства ли дни от почивката на депутатите?

След консултации с ръководствата на парламентарните групи има изработен график. Той наложи извънредни заседания – на 8 и 9 декември, за да има достатъчно време да бъдат внесени предложения за изменения и допълнения в приетите на първо гласуване законопроекти. Като казвам достатъчно време – не предвиждаме да се съкрати срокът за внасяне на предложения между 1-во и 2-ро четене. След което, ако всичко върви по графика, идеята ни е от 19, 20, 21 декември, без значение какви са дните да се гласува бюджетът. Защото след като законопроектите станат закони в пленарна зала, има немалко техническа работа от страна на администрацията. Отдел „Финални законови текстове” на НС трябва да прецизира доклада със стенограмата, с коректното изписване на правните норми, трябва да се изпрати на президента, да се подаде до „Държавен вестник” за обнародване. Всички тези действия изискват време. Но аз съм спокойна – ще имаме закон за бюджета достатъчно време преди началото на бюджетната 2015 г.

Ако трябва и на Коледа да работят депутатите?

Само от тях зависи с каквито темпове работим, в такъв порядък ще бъдат приети и законите за бюджетите. Но има разбиране от представителите на всички парламентарни групи, така че нямам притеснение в това отношение.

Къде планирате да посрещнете Нова година – в чужбина или в България?

Ще бъда в България, никакви празници не съм посрещала извън страната. В семеен кръг, чакам синът ми да се прибере в студентска ваканция, така че съвсем традиционно в домашно-битова атмосфера.

МИНА МАРИНОВА

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/247424_%D0%9D%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%2C+%D0%B4%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D

Публикувана на 12/10/14 06:51 http://www.klassa.bg/News/Read/article/247424_%D0%9D%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC%2C+%D0%B4%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D