Докато светът очакваше доклада на Сената на САЩ за програмата за задържане и разпити на ЦРУ при администрацията на президента Джордж Буш-младши, малцина в Европа се вгледаха в себе си. Като че ли европейските страни нямаха нищо общо с това, което се случваше по време на лова на активисти на Ал Каида през годините след атентатите от 11 септември 2001 г. Всъщност много от европейските съюзници на САЩ бяха дълбоко замесени в програмата на ЦРУ. А те съумяха да останат много мълчаливи по тази тема. Възможно ли е това да се промени сега?

По време на управлението на президента Буш ЦРУ използваше мрежа от европейски летища и бази за свои тайни полети, с които заподозрени в тероризъм бяха прехвърляни за разпит в чужбина. Някои европейски страни помогнаха на ЦРУ да извършва отвличания.

Други приеха на своя територия “черни обекти” на ЦРУ - на практики места за изтезания. 600-страничното редактирано резюме на 6000-страничния доклад, публикувано вчера от Комисията на Сената на САЩ по разузнаването, без съмнение ще бъде подложен на внимателен преглед, за да се види какво може да разкрие за участието на държавите от континента в тези злоупотреби.

През 2007 г. Дик Марти, специален докладчик за Съвета на Европа, заключи че “има достатъчно доказателства, за да се заяви”, че в Полша и Румъния са съществували тайни американски затвори. Той добави, че “нелегалното депортиране на заподозрени от екипи по отвличанията на ЦРУ в Европа” се равнява на “масирано и систематично нарушаване на човешките права”.

След атентатите от 11 септември 2001 г. ЦРУ се обърна към европейските съюзници на САЩ, започвайки програмата си за задържане и незаконно предаване на затворници. Целта беше задържаните да бъдат поставени извън обсега на закона. Активното участие на десетки чужди правителства направи възможно както незаконните полети за предаването на затворниците, така и разпитите. Колко ли хора в Европа сега ще бъдат принудени да разкрият пълната степен на участието си в тези операции?

До ден днешен пълният обхват на европейското съучастие остава неизвестен. Това се дължи на секретността, поддържана от години от САЩ и партньорите им. Вашингтон никога не потвърди местонахождението на тайни затвори на ЦРУ, нито назова правителствата, които са сътрудничили, както впрочем постъпва и току-що публикуваният материал. Десетилетие по-късно все още не е даден пълен отчет пред обществото.

Някои факти обаче бяха установени благодарение на работата на неправителствени организации, на медиите, на Европейския парламент и на Съвета на Европа. Стряскащо е, че всички, които се опитаха да хвърлят светлина по темата, заявиха че правителствата активно са пречели на усилията им, например класифицирайки въпроса като “държавна тайна”.

Европейските страни не успяха да проведат ефективни разследвания на агенциите и служителите, които са улеснили работата на ЦРУ. Само Швеция е платила компенсации на жертви на незаконно предаване. Италия е единствената страна, в която служители са били осъдени от национален съд за участието си в програмата на ЦРУ.

Според информация, събрана от фондация “Отворено общество”, най-малко 54 правителства са сътрудничили на дейността на ЦРУ. 21 от тях са на европейски страни, 17 от които са членки, или скоро след това са се присъединили към Европейския съюз.

Освен гореспоменатите държави, списъкът на европейските страни, съпричастни към полетите на ЦРУ за незаконно предаване на затворници и други незаконни дейности, включва Литва (има сериозни улики, че в тази страна също е имало “черен обект”), Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Дания, Финландия, Исландия, Австрия, Чехия, Гърция, Кипър, Хърватия, Албания и Босна и Херцеговина.

Един от най-добре документираните случаи се отнася до отвличането на улицата в Милано през 2003 г. на Абу Омар, египетски духовник, който е получил убежище в Италия. След това ЦРУ тайно го е транспортирало до Египет. През ноември 2009 г., при единствен по рода си процес в Европа, италиански съд осъди 22 агенти на ЦРУ, един американски военен и двама италиански служители от разузнаването на най-малко пет години затвор за ролята им в отвличането. Агентите на ЦРУ бяха съдени задочно и никога не бяха екстрадирани.

През 2004 г. Халед ал Масри, германски гражданин, беше задържан по погрешка в Македония и изпратен в затвор в Афганистан. През 2012 г. това отвличане и задържане беше осъдено от Европейския съд по правата на човека. Германските власти обаче винаги са отричали някога да са давали информация за Ал Масри на САЩ.

Двама египтяни, търсещи убежище в Швеция, Ахмед Агиза и Мохамед аз Зери, тайно са били задържани от полицията през декември 2001 г. и предадени на ЦРУ, което ги упоило насила, преди да ги изпрати в Египет, където те са били изтезавани на електрическо легло. След разследване през 2008 г. двамата египтяни получиха по 500 хиляди долара компенсация.

Тези случаи са някои от малкото, довели до дела или официални разследвания. В други случаи правителствата са успявали да обвият почти всичко в секретност.

Според доклад на Съвета на Европа от 2007 г., “черният обект” на ЦРУ в Полша е бил разположен във военната тренировъчна база Старе Кейкути. Той е бил използван от ЦРУ за изтезания на “задържани с висока ценност”, някои от тях граждани на Саудитска Арабия, Йемен и Алжир. Провеждащите разпитите американци са подложили един от тях на фалшиви екзекуции с електрическа бормашина, докато е стоял гол и с качулка на лицето. Полската съдебна система и правителствени служители не са хвърлили светлина върху нищо от това.

Великобритания си е сътрудничила тясно с ЦРУ по задържането и незаконното предаване на заподозрени терористи, както показаха документи, открити в Либия след свалянето от власт на Муамар Кадафи през 2011 година. Случаите на съдебни дела или разследвания обаче са малко.

Европейските страни, участвали в операциите на ЦРУ, са били съучастници в нарушавания на човешките права, Женевската конвенция и Конвенцията против изтезанията на ООН. Нито една от тях, с изключение може би на Швеция, не е признала, че е извършила нещо нередно. Въпреки това силата на демократичните страни е точно в способността им да признават и обсъждат грешките си. В авторитарните държави, където изтезания се извършват в изобилие, няма такова нещо като отговорност пред обществото.

Докато в САЩ започват нови усилия за достигане до истината, това може да е добър момент за Европа да си признае вината. Крайният извод е, че пълното разобличаване на подобни практики е единственият начин да се гарантира, че те няма никога да се повторят.

Още по темата: Докладът за практиките на ЦРУ при разпити - Денят на срама за Америка

Докладът на Сената на САЩ за използваните от ЦРУ техники за разпити показва, че управлението е подлагало заподозрени на мъчения в тайни затвори отвъд океана с години, с това не е постигнало нищо и е лъгало за тях Конгреса и Белия дом. Докладът е така претъпкан с подробности за варварско и нечовешко отношение, че поставя под въпрос ценностите, залегнали в ядрото на идентичността на нацията, пише британският в. “Индипендънт” след огласяването вчера на скандалния документ.

Докладът от 528 страници, разпространен от сенатската комисия по разузнаване - обобщение на пространната версия от 6000 страници, която остава секретна - обвинява агенцията, че е отишла далеч отвъд т.нар. “разширени техники”, разрешени от министерството на правосъдието, и постоянно е лъгала за това, какво се е случвало.

В. “Гардиън” също определя описаните в доклада практики като “срам и позор за Америка”. Всекидневникът припомня, че през 1988 г. тогавашният американски президент Роналд Рейгън е подписал конвенцията на ООН срещу мъченията, шест години по-късно САЩ са я ратифицирали, а още седем години след това, през 2001 г., са започнали систематично да използват изтезания. Това продължило до 2009 г., когато тези практики бяха забранени от президента Барак Обама. Вчера цялата история излезе на бял свят. Това е един от най-мрачните епизоди в историята на страна, която смята себе си - в много отношения и в някои епохи не безоснователно - за пътеводна светлина за света, отбелязва вестникът.

В определен смисъл трябва да отдадем дължимото на САЩ за публикуването на подобен документ. Това със сигурност е в ярък контраст с удобната неадекватност на британската политика, практики и прозрачност. Докладът обаче съобщава за държавни престъпления, които никога не е трябвало да се случват, не е трябвало да бъдат разрешавани и да бъдат игнорирани от съюзниците на САЩ, и които остават ненаказани. Нещо повече, докладът беше огласен сега единствено защото следващия месец промяната в политическия контрол над Сената би довело до потулването му от републиканците, смята “Гардиън”.

В. “Дейли телеграф” отразява и друга гледна точка. Цитиран от вестника, бившият директор на ЦРУ (от 2006 до 2009 г.) Майкъл Хейдън казва, че докладът на Сената е пристрастен документ, предназначен да шокира, но е факт, че програмата за разпити на ЦРУ е спасила живота на много хора.

Френският в. “Фигаро” акцентира върху думите на Барак Обама, че ЦРУ е опетнило имиджа на Америка. Въпреки потенциалните последици от разкритията в доклада за сигурността на американските посолства, Обама подкрепи огласяването му. В комюнике вчера той осъди използваните методи, които, както каза, са в разрез с американските ценности и са опетнили името на Америка пред света. Президентът обаче изглежда раздвоен, посочва вестникът. През лятото той призова нацията да не се държи твърде нравоучително спрямо миналото, защитавайки ожесточено нейните шпиони. Белият дом също е допринесъл за прочистването на част от доклада. Президентът се разкъсва между типично американската убеденост в поучителната стойност на признаването на греховете на Америка и реалностите с изискванията на една по-цинична власт, допълва “Фигаро”.

Всяка оценка на последиците от доклада трябва да взема под внимание тежкия удар, нанесен на репутацията на САЩ по света с неизбежното излагане на показ на описаните техники, посочва в редакционна статия “Вашингтон пост”. По наше мнение обаче аргументът за практическите резултати измества фокуса от същественото. Мъченията са нещо неморално, независимо дали са били “ефективни”. Както каза представител на правителство вчера, причината тези практики да бъдат забранени, е че те противоречат на ценностите ни, подчертава всекидневникът. Не омаловажаваме предупрежденията, че огласяването на доклада може да предизвика антиамерикански настроения в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче САЩ ще спечелят от това, че показват отговорност към прозрачността и самокритика, и още по-важното - зарекоха се никога да не повтарят грешките си от времето след 11 септември 2001 г., заключава изданието.

БТА