Докато цената на петрола се срива до най-ниското си равнище от 5 години, Саудитска Арабия, притежаваща най-големите доказани запаси от суров петрол в света, се държи с почти свръхестествено спокойствие. Още повече, че само преди няколко седмици принц Алвалид бин Талал ал Сауд, най-известният инвеститор от кралството, се направи на изненадан от официалното самоуспокоение пред лицето на тази “катастрофа” - и то при положение , че тогава цената все още бе над 90 долара за барел.

Има, разбира се, очевидни технически причини защо саудитците си остават все така бодри, макар че цената вече падна доста под 70 долара, и петролната технокрация на кралството ги обясни надълго и нашироко. Няма нищо по-различно, така е при всеки друг търговски цикъл, при който пазарът определя цените, казват те. Главната грижа на саудитците е да запазят пазарния си дял. Ако тук се намесват някакви “политически” мотиви, добавят анализаторите, то това е опит да бъдат изхвърлени от пазара онези американски шистови производители, които имат по-високи производствени разходи.

Вярно е, протестират саудитците, че нито те, нито ОПЕК като цяло могат да определят цените. Но дали протестите им не са прекомерни, след като не правят нищо, за да озаптят скоростта на ценовия срив? Въпросът не е само в това, че картелът на петролните производители, в който Саудитска Арабия все още задава тона, отказа да съкрати добива на срещата миналия месец. Съвсем неотдавна, през септември, саудитците дори увеличиха доставките на и без това преситения пазар.

Те всъщност никога не са преставали да използват петродоларите за политически цели. Това е тяхното главно дипломатическо оръжие. Но този път те и техните съюзници от Залива изглежда използват самия петрол като политическо оръжие, насочено главно срещу Иран.

Практиката за решаване на социално-политически проблеми чрез наливане на пари е особено видима след отприщването на веригата от арабски въстания преди 4 години. В началото на 2011 г. крал Абдула изсипа 130 милиарда долара за повишаване на благосъстоянието на своите саудитските поданици. Но този традиционен модел на купуване на политическа лоялност бързо започна да се експортира на пожар и в съседни страни. Броени часове след преврата в Египет през 2013 г. срещу “Мюсюлманско братство”, съперничещо панислямско течение, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства бяха готови с пакет от 12 млрд. долара финансова помощ за генералите. Това е почти 10 пъти повече от ежегодната американска помощ за египетските въоръжени сили.

По-опасен регионален съперник за саудитската династия и за нейната абсолютистка версия на сунитския ислям обаче е Иран. След американската инвазия в Ирак през 2003 г. Техеран успя да наложи там шиитско правителство и да създаде арабска шиитска ос от Багдад до Бейрут, с влияние и върху саудитските съседи Йемен и Бахрейн.

Инстинктивната омраза на уахабитска Саудитска Арабия към шиитите, както и съперничеството й с персийската и шиитска Ислямска република за хегемония в Залива и в Леванта (Източното Средиземноморие - б.р.), трябва да бъдат взети предвид като фактори в уравнението за петролната цена. Рияд, натрупал валутни резерви от над 750 млрд. долара, може да си позволи за известно време по-ниски приходи от петрола. За Иран, който се нуждае от цена, двойно над сегашното равнище, за да свърже двата края, това обаче е истински кръвоизлив. Вече икономически изтощен от санкциите, Техеран по някои изчисления изразходва още и по 1,5 млрд. на месец, за да подкрепя своите съюзници в Сирия и Ирак.

Иран, разбира се, е свързан, макар и не съюзен, със САЩ и техните европейски и арабски партньори, включително и Саудитска Арабия, в битката срещу “Ислямска държава на Ирак и Леванта”. Президентът Барак Обама продължава да се стреми към сближаване с Техеран чрез преговорите за неговите ядрени амбиции. Но САЩ не могат да имат никакво съмнение за саудитските чувства към шиитски Иран и за идеята за регионално разведряване.

Според високопоставен арабски политик висш саудитски представител е казал на държавния секретар на САЩ Джон Кери, когато той разговарял със сунитски арабски лидери това лято за създаването на коалиция срещу джихадистите: “ИДИЛ е нашият (сунитски) отговор на вашата подкрепа за Дауа - ръководената от Техеран управляваща шиитска партия в Ирак.

 БТА