Какво правим с културата?

/КРОСС/Огледайте се наоколо и отговорът сам се набива в очи. Във време, когато „корполентните фигури" по върховете са обществен проблем и жънат успех след успех на всяко поприще, най-вече на „жизненото в средата", културата не просто бива натикана в ъгъла. Тя седи и подсмърча като онуй „дрипаво сираче", на което някога Любен Каравелов бе оприличил България - „качило се на Витоша и седнало да плаче". В това унизено положение властта държи културата от десетилетия. В ролята на вечния просяк, смирено протегнал паничката си, та да получи пробито петаче от националния бюджет, ако иска да оцелее и да упражнява призванието си - да буди сърцата и умовете, да ги провокира интелектуално. Насърчава се ширпотребата и евтината комерсиализация. Повсеместно и всячески. Винаги отляво или отдясно ще се намери спонсор на някой нов Веселин Маринов или нова Людмила Филипова. А какво в това време да правят издателите, кинодейците, класическите музиканти, културните центрове, независимите театрали, визуалните и дигитални творци? Да се оправят сами. Държавата нехае или пък излиза с дежурното обяснение: „няма пари". Днешният глобален свят безспорно предлага известни възможности, за разлика от държавно дирижираното изкуство от времената на соца. Все повече български автори се вписват в по-широк културен контекст; мнозина от тях живеят и работят с международни грантове, което ги прави автономни от българската държава

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/kyltyrata-chervenata-kushta-1443752.html

Свързани новини: