Барак Обама - “президент на доизживяване”?

Когато беше преизбран за президент на САЩ през 2012 г., Барак Обама изглеждаше като многообещаващ лидер, затвърдил своята власт. За две години обаче той се превърна от тържествуващ герой на демократите в политическо бреме за собствената си партия, застрашаващо шансовете й за победа на следващите президентски избори.

Управлението на Обама през 2014 г. беше съпътствано от редица кризи и от усещането, че Белият дом не се справя добре с тях. Това повдигна въпроси за неговата ефективност, за решителността му и въобще за способността му да ръководи - както в Америка, така и в чужбина.

“Това е правителство, което е много добро в представянето на някои от своите планове и реакции и в произнасянето на речи, но превръщането на тези неща в действие е проблем през последните шест години”, каза изследователят Дейвид Роткопф, автор на книгата “Национална несигурност: американското лидерство в епоха на страх”.

Вторият мандат на Обама започна със смели обещания за прогресивни реформи, но президентът бързо затъна в битки с Конгреса. В опит да си възвърне политическата мощ Обама изложи през януари нов дневен ред в годишното си обръщение “За състоянието на съюза”, което много приличаше на стария му дневен ред. Разликата обаче беше в начина, по който той заяви, че ще търси промяната - президентът каза, че ще подписва укази, за да прокарва дневния си ред, ако не може да спечели сътрудничеството на Конгреса.

“Готов съм да работя с всички ви. Но Америка няма да бездейства, нито ще бездействам аз”, заяви Обама. “Затова, когато мога да взимам мерки, без да минавам по законодателния път, за да подобря възможностите за успех на по-голям брой американски семейства, ще го правя”, каза той.

За разлика от вътрешната политика, където той по същество обяви, че ще се изявява като самотен воин, в международен план Обама се придържаше към многостранния подход - така беше и по въпроса с Украйна, и по конфликта в Сирия, и по заплахата от групировката “Ислямска държава”, и по ядрената програма на Иран.

Обстановката в Украйна постави Обама пред едно от най-тежките предизвикателства за него като президент. Ситуацията в Украйна от няколко месеца се развиваше във все по-опасна посока успоредно с влошаването на отношенията между САЩ и Русия, но през март рязко се изостри с анексирането на Крим от Москва.

Заради ролята на Русия в украинската криза, определена от някои наблюдатели като най-сериозната заплаха за европейската сигурност от Студената война, Вашингтон прекъсна военното сътрудничество с Москва и предприе санкции срещу нея, но като цяло политиката на Обама по въпроса, оценявана от критиците му като слаба и нерешителна, възобнови обвиненията на републиканците, които отдавна се стремят да го представят като идеалист и привърженик на помиряването с враговете на Америка.

За подновяването на тези упреци, които Обама съумя да избегне по време на кампанията за преизбирането си през 2012 г., изтъквайки успехите срещу Ал Каида и особено ликвидирането на Осама бин Ладен, съдейства и поведението на президента във връзка с продължаващия сирийски конфликт. Сирия е един от най-заплетените външнополитически проблеми за Обама. Той отдавна призовава за край на управлението на Башар Асад, казвайки, че неговите “дни са преброени”, но сирийският лидер запазва властта си. Някои американски конгресмени и съюзници на САЩ в Близкия изток са разочаровани от Обама заради нежеланието му да се ангажира с по-решителни действия срещу правителството в Дамаск.

Миналата година Обама беше на път да разпореди ограничени въздушни удари срещу сирийския режим, но тези усилия пропаднаха, след като президентът избра да търси подкрепа от Конгреса, и в крайна сметка не се стигна до пряка военна намеса на САЩ. Бързото настъпление на групировката “Ислямска държава” това лято в Ирак и ...

Свързани новини: