Евлоги и Христо Георгиеви са роднини на Христо Ботев

12/13/14 16:00
(http://pik.bg)

Евлоги и Христо Георгиеви са роднини на Христо Ботев

Pодът, от който произлиза Христо Ботев, има много разклонения и в тях личат имената и на други бележити българи, пише "24 часа".

Най-известните роднини на поета, негови втори братовчеди, са братята Евлоги и Христо Георгиеви, известните търговци, с чиито пари е построен Софийският университет. Тяхната баба и бабата на Ботев Ана Нектариева са сестри.

Роднини на Ботев са и актьорът Сава Огнянов, Иван Евстратиев Гешов - министър-председател и министър на външните работи на България през 1911-1913 г., архимандрит Кирил Нектариев и др.

Пълно изследване на всички фамилии, свързани с името на поета и революционер, е направил Петър Чолов в книгата си “Родът на Христо Ботев”, издадена през 2000 г. от академичното издателство “Проф. Марин Дринов”.

Човек може буквално да се изгуби в гората от разклоненията на родовете в Карлово, Сопот и Калофер, които в един момент се събират в семейството на Петко Попатанасов Христов и Анна Нектариева, от които тръгва Ботевата фамилия. Петко и Ана раждат четири деца - един син и три дъщери. Първи е Ботьо, бащата на поета, следват сестрите му Харитина, Мария и Лала. За Мария не се знае почти нищо, Лала не се омъжва.

Девет деца раждат

Ботьо Петков

и жена му Иванка

и нито едно от тях не успява да продължи рода. С изключение на най-големия - Христо, но и неговата клонка бързо изсъхва. Някаква прокоба ли е това над известния калоферски род, дал на България един от най-известните хора? Да оставим отговора за мистиците и да видим съдбата на всеки един от наследниците на даскал Ботьо.

Както знаем, Христо Ботев се жени в Букурещ за Иванка. Тя му ражда дъщеря, която той кръщава на майка си Иванка.

През 1906 г. Иванка Христова Ботева се омъжва за д-р Стоян Христов, но само няколко месеца по-късно умира 30-годишна. Така се прекъсва пряката кръвна връзка с Христо Ботев.

Сестра му Ана Ботева Петкова през 1866 г. се омъжва за Христо Груев и в края на годината му ражда сина Тодор. Но умира още в началото на следващата 1867 г. След 5 години умира и синът й.

Третото дете - Петко, е парализиран още на десетата си година. Не е можел да се движи и прекарва следващите 10 години до смъртта си на легло.

Четвъртият - Стефан, роден през 1854 г., заминава 16-годишен да учи гимназия в чешкия град Табор. Там заболява от туберкулоза и се връща в родния Калофер. Заминава в Букурещ при брат си и му помага в журналистическата работа.

Само болестта му попречва да се качи на кораба “Радецки”. Завръща се в България през 1888 г. и прави неуспешен опит да излекува туберкулозата. Умира 36-годишен през 1890 г., без да създаде семейство.

Кратък живот имат и следващите (след Кирил Ботев) три деца в семейството: Тота, Генко (1861) и още един Генко, роден две години по-късно.

Едва 19-годишен умира и последното дете - Боян Ботев, роден през 1866 г. 4 години учи в кадетското училище в Елисаветград в Русия, после се прехвърля във Военното училище в София. Записва се доброволец в Сръбско-българската война и в боевете за Сливница на 7 ноември 1885 г. е тежко ранен с три куршума и два пъти прободен с щик.

Три дни по-късно умира в София. Погребан е в старите софийски гробища някъде около площад “Възраждане”. Според цитирани от Петър Чолов изследователи и до днес не се знае къде точно е гробът на Боян Ботев.

Най-дълголетен

от наследниците

на даскал Ботьо Петков е петото му дете и четвърти син - Кирил Ботев. Той доживява до цели 88 години! Но има пълен с премеждия живот.

Едва на 16 г. става учител. Участва в четата на брат си Христо Ботев. След разбиването й е заловен от турците и осъден на 15 години затвор. Лежи само 2 в крепостта Сен Жан д' Акър в Мала Азия. Завършва Военното училище и специализира в кавалерийската школа в Сомюр, Франция, и Военната академия в Брюксел. Това го прави един от най-подготвените български офицери.

Участва в Сръбско-българската война и после заема различни военни длъжности. През 1913 г. е зам.-министър на войната. Пенсионира се като генерал-лейтенант.

Когато е в кавалерийската школа в Брюксел през 1883 г., се жени за белгийката Мари Оли дьо Розиер. Те нямат свое дете и решават да осиновят момиче от Калофер. Момичето обаче е голямо и работата се проваля.

Тогава двамата осиновяват сина на сестрата на Мари Оли - Ноел Шарл. Той е прекръстен на Христо Кирилов Ботев и до 1920 г. е гвардейски офицер.

Жени се за Надежда Маркова и през 1921 г. им се ражда дъщеря, която кръщават на съпругата на Христо Ботев - Венета. Тя работи дълги години в института “Христо Ботев” и в института по история на БАН.

Венета Ботева свързва живота си с д-р Боян Брънчев - лекар гинеколог. Техен син е Боян Б. Брънчев, историк, който приема майчината си фамилия. Сега е председател на фондацията “Христо Ботев”. Но не е пряк наследник на поета Христо Ботев, защото кръвната връзка се е прекъснала още при осиновяването на белгийчето Ноел.