Игрите на санкции

Анексията на Крим и последвалият конфликт в Източна Украйна влошиха отношенията между Запада и Русия до степен, непозната от Студената война. Западът се опита да притисне Русия да промени политиката си първоначално чрез остри предупреждения и изолация, а след това и с въвеждане на политически и икономически санкции, които бяха поетапно разширявани.

Към санкциите, налагани от Европейския съюз и САЩ, се присъединиха много държави, някои от които са на половин свят разстояние от Украйна като Япония, Австралия и Нова Зеландия. Конфликтът изправи пред сложна политическа дилема дори Швейцария, която бе принудена да се откаже от традиционния си неутралитет.

Русия демонстрира пренебрежение към западните ограничения, насочи се към партньори в Азия и Южна Америка и обяви “ответни мерки”.

Ограничения срещу физически и юридически лица
Въвеждането на ограниченията срещу Русия започна през първите дни на март, след разполагането на руски части в Крим, изтласкването на украинските сили и решението на местните власти статутът на полуострова и Севастопол да бъде определен на референдум.

САЩ направиха първата стъпка на 4 март, замразявайки инвестиционното и военно сътрудничество с Русия и отменяйки двустранни преговори и планирани конференции. Ден след кримския референдум от 16 март, на който 96 процента от гласовете бяха “за” присъединяване към Русия, САЩ и Европейският съюз наложиха санкции срещу руски и украински официални лица като замразиха техни банкови и активи, а освен това им отказаха входни визи. Оттогава “черните списъци” периодично бяха разширявани с имената на политици, офицери и високопоставени държавни служители от Русия, Източна Украйна и Крим, както и олигарси от близкото обкръжение на Путин. Списъците, приемани от отделните държави, се различават и най-дълъг изглежда е съставения от ЕС с включени над 130 имена.

Почти веднага Русия отговори със свой “черен списък” на граждани на САЩ, ЕС и Канада. Имената в руските списъци обаче така и не бяха оповестени. Високопоставен източник, пожелал анонимност, заяви пред РИА Новости, че включените в списъка ще научат за това едва на руската граница.

На 1 октомври председателят на Европейския парламент Мартин Шулц поиска Москва да оповести имената на евродепутатите, на които е забранено да влизат на руска територия и да обясни причините. Руското министерство на външните работи отказа, заявявайки лаконично, че ограниченията са за хора, които имат “агресивна позиция към Русия и активно работят за въвеждане на допълнителни санкции срещу нея”.

Най-новото актуализиране да списъците на ЕС бе в края на ноември, а едва преди няколко дни Япония също включи в ограниченията нови физически и юридически лица.

Известно време след мерките срещу физическите лица санкции бяха наложени и срещу юридически структури, с които е забранено да се встъпва в каквито и да е бизнес отношения. Тези списъците също периодично бяха разширявани и в момента европейският включва около 30 имена. Това са компании, печелещи от анексията на Крим като руския нискотарифен авиопревозвач Доброльот (който в крайна сметка обяви фалит), както и структури на полуострова и в Източна Украйна - например, самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.

Секторни санкции

Следващата голяма вълна санкции бе през юли, като на прицел бяха взети ключови сектори на руската икономика. Първи действаха САЩ, които насочиха ограниченията към руския енергиен сектор (петролния гигант Роснефт и газовата компания Новатек), срещу оръжейната промишленост и машиностроене, както и срещу големи руски банки с държавно участие - първоначално срещу Внешекономбанк и Газпромбанк, а малко по-късно и срещу Банката на Москва, ВТБ и Росселхозбанк. Тези санкции се различаваха от традиционните наказателни мерки на САЩ, които на практика напълно лишават компаниите в “черните списъци” от възможността да правят какъвто и да е бизнес с американски фирми. Вместо това бе ограничен достъпът до американския капиталов пазар и по-точно до средносрочното и дългосрочното финансиране. Целта ...

Свързани новини: