Игрите на санкции

Към санкциите, налагани от Европейския съюз и САЩ, се присъединиха много държави, някои от които са на половин свят разстояние от Украйна като Япония, Австралия и Нова Зеландия. Конфликтът изправи пред сложна политическа дилема дори Швейцария, която бе принудена да се откаже от традиционния си неутралитет.

Русия демонстрира пренебрежение към западните ограничения, насочи се към партньори в Азия и Южна Америка и обяви “ответни мерки”.

Ограничения срещу физически и юридически лица
Въвеждането на ограниченията срещу Русия започна през първите дни на март, след разполагането на руски части в Крим, изтласкването на украинските сили и решението на местните власти статутът на полуострова и Севастопол да бъде определен на референдум.

САЩ направиха първата стъпка на 4 март, замразявайки инвестиционното и военно сътрудничество с Русия и отменяйки двустранни преговори и планирани конференции. Ден след кримския референдум от 16 март, на който 96 процента от гласовете бяха “за” присъединяване към Русия, САЩ и Европейският съюз наложиха санкции срещу руски и украински официални лица като замразиха техни банкови и активи, а освен това им отказаха входни визи. Оттогава “черните списъци” периодично бяха разширявани с имената на политици, офицери и високопоставени държавни служители от Русия, Източна Украйна и Крим, както и олигарси от близкото обкръжение на Путин. Списъците, приемани от отделните държави, се различават и най-дълъг изглежда е съставения от ЕС с включени над 130 имена.

Почти веднага Русия отговори със свой “черен списък” на граждани на САЩ, ЕС и Канада. Имената в руските списъци обаче така и не бяха оповестени. Високопоставен източник, пожелал анонимност, заяви пред РИА Новости, че включените в списъка ще научат за това едва на руската граница.

На 1 октомври председателят на Европейския парламент Мартин Шулц поиска Москва да оповести имената на евродепутатите, на които е забранено да влизат на руска територия и да обясни причините. Руското министерство на външните работи отказа, заявявайки лаконично, че ограниченията са за хора, които имат “агресивна позиция към Русия и активно работят за въвеждане на допълнителни санкции срещу нея”.

Най-новото актуализиране да списъците на ЕС бе в края на ноември, а едва преди няколко дни Япония също включи в ограниченията нови физически и юридически лица.

Известно време след мерките срещу физическите лица санкции бяха наложени и срещу юридически структури, с които е забранено да се встъпва в каквито и да е бизнес отношения. Тези списъците също периодично бяха разширявани и в момента европейският включва около 30 имена. Това са компании, печелещи от анексията на Крим като руския нискотарифен авиопревозвач Доброльот (който в крайна сметка обяви фалит), както и структури на полуострова и в Източна Украйна - например, самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.

Секторни санкции

Следващата голяма вълна санкции бе през юли, като на прицел бяха взети ключови сектори на руската икономика. Първи действаха САЩ, които насочиха ограниченията към руския енергиен сектор (петролния гигант Роснефт и газовата компания Новатек), срещу оръжейната промишленост и машиностроене, както и срещу големи руски банки с държавно участие - първоначално срещу Внешекономбанк и Газпромбанк, а малко по-късно и срещу Банката на Москва, ВТБ и Росселхозбанк. Тези санкции се различаваха от традиционните наказателни мерки на САЩ, които на практика напълно лишават компаниите в “черните списъци” от възможността да правят какъвто и да е бизнес с американски фирми. Вместо това бе ограничен достъпът до американския капиталов пазар и по-точно до средносрочното и дългосрочното финансиране. Целта бе финансов натиск върху Русия и минимални щети за американските партньори на руските концерни.

Европейският съюз едва две седмици по-късно обяви своя вариант на секторните санкции. Брюксел забрани инвестиции в инфраструктурния, транспортния, телекомуникационния и енергийния сектор, както и в добива на петрол, газ и минерали. Вратите за доставки на оборудване, финансиране и застрахователни услуги бяха затворени. Европейските финансови институции бяха лишени от възможността да отпускат кредити или да придобиват дялове в проекти, засегнати от секторните санкции. Блокирани бяха износът и вносът от Русия на оръжия и стоки с двойно предназначение.

Брюксел също насочи санкциите си към водещи играчи в руския банков сектор - Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, ВЕБ и Росселхозбанк, без обаче да включва в ограниченията европейските им подразделения. Достъпът на Русия до капиталовите пазари в ЕС бе ограничен със забраната европейски граждани и компании да купуват и продават облигации, акции или каквито и да било финансови инструменти с падеж над 90 дни, емитирани от руски финансови институции. В последствие, при поредното затягане на санкциите през септември, този срок бе намален до 30 дни.

Особено силно засегнати от западните санкции са добивът на петрол и газ в Арктика, дълбоководните шелфови сондажи и добивът от шистови пластове. Европейците този път изпревариха американците, но в крайна сметка тази стратегическа сфера бе лишена от технологии, стоки и услуги, които не могат да бъдат намерени другаде.

Ответният удар

Москва отвърна с удар върху сектор, който в ЕС е изключително чувствителен - селското стопанство. На 6 август Русия забрани вноса на селскостопанска продукция от страните, въвели икономически санкции срещу руски физически или юридически лица. Ембаргото засегна ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, като в забранителния списък бяха включени месни и млечни продукти, плодове, зеленчуци, риба и ядки. Решението удари както западните производители, така и руските потребители. Русия внасяше голяма част от необходимите й храни, като през 2013 година 40 % от внесената селскостопанска продукция е идвала от ЕС. Москва започна преговори с редица южноамерикански държави, опитвайки се да намери алтернативни източници, като същевременно полага усилия да попречи на заобикалянето на ембаргото през страни като Турция, Беларус и Казахстан.

Европейските производители реагираха бурно на загубата на руския пазар, а Европейската комисия се опита да намали щетите за селскостопанския сектор, използвайки част от антикризисния си фонд от 400 милиона евро.

Няколко дни след хранителното ембарго Москва забрани държавните покупки на чуждестранни стоки на леката промишленост от всички страни с изключение на членките на Митническия съюз (обединяващ Русия, Беларус и Казахстан - бел. авт.). В списъка на забранените стоки попаднаха текстилни изделия и определени видове облекло.

САЩ и ЕС “върнаха жеста” в средата на септември, разширявайки санкциите срещу финансовия, отбранителния и енергийния сектор. Според руската агенция РБК санкциите, въведени от САЩ през септември, са засегнали над 90 % от руския петролен сектор и почти целия газов сектор.

Равносметката

В санкциите срещу Русия се включиха редица международни организации. Някои държави въведоха други ограничения, а частни компании се отказаха от съвместни проекти за милиарди. Появиха се слухове за втори кръг руски санкции, както и за планове на Москва да затвори въздушното пространство над Сибир за транзитни полети. Според дипломатически източници в момента ЕС не е склонен да налага нови санкции освен при изостряне на ситуацията в Източна Украйна.

В крайна сметка руската икономика изпадна в затруднено положение на фона на съчетаването на санкциите и срива в цените на петрола. Рублата рязко се обезцени, инфлацията се ускори. Държавни компании, включително петролният концерн Роснефт, поискаха финансиране от правителството, застрашавайки да пресушат резервните фондове на Москва. Държавният секретар на САЩ Джон Кери обаче бе принуден да признае, че санкциите не са успели да променят политиката на Кремъл спрямо Украйна, а руският премиер Дмитрий Медведев посочи, че санкциите вредят и на Русия, и на Запада.     Елена Савова

БТА  

 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител