Кои са значимите постижения в космоса за 2014

След дълги години на затишие, 2014-та бе най-вълнуващата година за космическите изследвания от много време насам. В тази, вече почти изминала година, Европейската космическа агенция (ЕКА) направи едно наистина епохално постижение - кацане на комета. Тази година беше белязана и от напредъка на новите космически сили - Индия, Китай и Япония, а в края на годината НАСА даде сериозна заявка за бъдещи далечни пилотирани полети. Кои са значимите постижения в космоса за 2014? 12 ноември - апаратът "Фила" каца на кометата 67З/Чурюмов-Герасименко Най-значимият успех в космоса, не само за 2014г. бе безспорно на мисията "Розета" на Европейската космическа агенция. Това постижение - първо кацане на комета - е сравнимо само с полета на Юрий Гагарин и кацането на Аполо на Луната. Успешното кацане на апарата "Фила" върху кометата 67З/Чурюмов-Герасименко бе уникална операция, която се случи на повече от 500 млн. км от Земята. Наистина, мисията не премина перфектно - харпуните не успяха да закотвят апарата, той едва се закрепи на повърхността на малката комета, но с грешна ориентация и на твърде сенчесто място за да получи необходимата му за експлоатация слънчева енергия. Все пак, "Фила" успя да изпрати ценни данни , които ще помогнат за разкриването на най-вълнуващите загадки от миналото на Земята и Слънчевата система. Космическият кораб Вояджер 1 навлиза в междузвездното пространство Космическият апарат "Вояджер 1", който носи послание към извънземните ни събратя и незабравимия "Излел е Дельо хайдутин" на Валя Балканска, напусна тази година пределите на Слънчевата система. Той вече е извън влиянието на слънчевия вятър, съобщи НАСА. "Вояджер 1" е официално първият, направен от човека обект, който навлиза в междузвездното пространство. Разходките на "любопитния" марсоход През 2014г. марсоходът "Кюриосити" празнува своята втора годишнина от кацането си на планетата Марс през 2012 година. Проучванията му бяха насочени в търсене на следи от живот (фосили, органичен въглерод)  на червената планета. През декември "Кюриосити" не само си направи селфи , но и изпрати данни, въз основа на които  НАСА констатира , че е имало езера на Марс, които са съществували достатъчно дълго време, че да може да се зароди живот в тях. 24 септември - индийски космически апарат на орбита около Марс Успехите на Индия в космическите технологии започват още в началото на годината, януари, когато изстрелва първата си ракета-носител с криогенен двигател като става петата в света с тази технология. Индийският космическият апарат "Мангалиан" беше изстрелян на 5-и ноември 2013 г. и бе изведен на орбита около Марс. Така Индия поставя два рекорда в изследването на космоса: мисията до Марс струва само $ 72 милиона (3/4 бюджета на филма "Гравитация") и изпраща спътник в орбита на Червената планета още при първия си опит -   нещо, което никоя страна досега не бе успяла. Целта на полета е, освен да проучи и изпрати данни от планетата и да бъдат тествани космическите възможности на страната за междупланетни мисии и за бъдеща пилотирана марсианска програма. Януари - Китайският "Нефритен заек" броди по Луната След 40 години отсъствие на човешка активност на Луната, Китай е третата страна в света след САЩ и СССР, чиито космически апарат каца на планетата. Това се случва в началото на декември 2013г., когато на лунната повърхност се спуска сондата "Чанъе-3" (Чанъе е богиня на Луната в китайската митология). Тя има задачата да достави лунохода "Юйту" ("Нефритен заек") и да върне на Земята образци лунна почва. "Нефритеният заек" (такова митично същество, според китайските предания, живее на Луната и приготвя вълшебен прашец за безсмъртие) е шестколесен всъдеход, пълен с електронна апаратура. За съжаление, китайският луноход излиза от строя на 25 януари и не успя да завърши мисията си. Китай също има амбициозна космическа програма: да изпрати марсоход на Марс около 2020 г., космически станции около 2022г. и да тества тежка ракета-носител около 2030 г. 3 декември - изстреляна е японска космическа сонда с цел кацане на астероид Наскоро Япония изстреля успешно космическата сонда "Хаябуса-2", която ще достигне до астероида 1999JU3 в средата на 2018 г. Целта на мисията е да се съберат проби от астероида, които ще бъдат доставени на Земята с космическия апарат през 2020 година. Анализът на тези проби ще хвърли светлина върху такива важни теми като произхода на Живота, Земята и Слънчевата система.  5 декември - тестовият полет на ракетата "Орион" на НАСА От няколко години НАСА е съсредоточила ресурсите си към този проект.  Полетът в началото на декември бе първият критичен тест за системите на "Орион" като авионика, контрол на височината, парашути и топлинен щит. Този тест струва на НАСА 370 млн долара, но е необходим с оглед използването на кораба за бъдеща пилотирана мисия до Марс през 2030 г ., а преди това - до астероид през 2025 г. На 6 декември сондата New Horizons се "събуди" от хибернация, за да се подготви за среща с Плутон . Ще се започне работа по изследването на небесното тяло в края на Слънчевата система на 15 януари, 2015 година. Къде е Русия? В противовес на подхода на останалите, федералната космическа програма в Русия в последно време поставя акцент върху развитието на навигационната спътникова система ГЛОНАСС , а в по-далечни планове Роскосмос има намерение да развива абсолютно нови орбитални станции. Българската космическа следа Две големи и важни за България юбилея се навършиха през изтичащата година - 45 години от създаването на Института за космически изследвания към БАН и  35 години от полета на Георги Иванов . Български учени от Института за космически изследвания са участвали в над 100 проекта през последните пет години. Някои от тях са с пряка практическа насоченост - например за дистанционно изследване на Земята, космическата радиация и третото поколение българска космическа оранжерия "Свет". Български оранжерии са използвани вече по време на руски и американски полети в космоса. През март българският астрофизик Веселин Костов откри по данни от космическия телескоп "Кеплер" екзопланета Кеплер-413b, която е в орбита около звездата Кеплер-413. Планетата има екстремни сезонни колебания поради постоянно променящия й се наклон на оста. Постиженията в космоса през 2014 година очертават една оптимистична перспектива за бъдещия прогрес на космическите изследвания, които ние ще продължим да наблюдаваме с интерес.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_431089.html

Свързани новини: