Проблемът с циганите не е расов, нито културен, а класов

/КРОСС/Всяко наше отношение към света е лично. И същевременно политично. И понеже стилът - това е човекът, всяко публично произнасяне е огледало на характера. И най-витиеватите изречения не могат да скрият глупака. И зад най-честното наглед писане проличава лицемерът. В уж справедливия призив се усеща опортюнистът. Клиничният стил не може да прикрие безпринципния циник. В най-неутралното описание се очертават контурите на самовлюбения. Гневните епитети издават безсилие и омраза. В общността, където никой не слуша другия, това минава безнаказано. В общността, където играта се води без правила, всеки говори срещу всеки, но никой не пострадва истински. Още по-страшно: всеки си въобразява, че като изкаже онова, което му се струва неговата страна на нещата, другите ще му ръкопляскат и животът - разбирай, неговият личен статус - ще се промени.В общностите, които работят и просперират, думите имат последствия, системата работи в синхрон, целите и средствата за постигането им са ясни дори на онези, които не ги споделят. Общността без правила изглежда глупаво. Общността, която синхронизира личните усилия в обща посока, изглежда умно. Когато преди 23 години напуснах България, тя нямаше лице. Единственото й лице беше простакът от Правец. Но аз му свалям шапка, защото той беше достатъчно хитър и циничен, за да подчини девет милиона на своя характер. Би трябвало всеки да признае това, преди да започнe да лепи етикети на другите, за да се самооневини

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/problemut-s-tziganite-ne-e-rasov-nito-kyltyren-a-klasov-1444672.html

Свързани новини: