Дясно, та дрънка

Петък вечер, време за забавления. Българският бачкер изскача от местоработата и се нахвърля с хъс върху Живота, тоест пийва с приятели. Докато обаче ние си караме заслужено кефа след трудовия делник, народните избраници не вдигат глава от работата си по всеобщото благоденствие. Към седем и половина вечерта на 19 декември гласуваха промяната „Горанов” относно НОИ и ето – ще се наложи много бързо да решим дали парите за пенсиите ни да си останат, където ги искаме или да бъдат прехвърлени при държавния осигурител (който ще се погрижи да бъдем равни в мизерията си, когато остареем). След това депутатите останаха на работа докъм два без двайсет сутринта, за да приемат бюджета. И така хубаво го приеха, че на човек жал да му стане. „Системата се скапà”. Скапà се, защото поне част от присъстващите в пленарната зала бяха видимо злоупотребили с алкохол. След обвиненията в употреба на кокаин и новоизкования прякор „Бялата Златка” за любимия ни руски патриот, се стигна и до тъжната равносметка, че пиенето в прословутия парламентарен стол е свършило. Каква е поуката? Избрахме си безобразен 43-и състав на Народното събрание. Половината български гласоподаватели не се мръднаха в изборния ден и с това директно съучастваха в повторението и дори в задълбочаването на един страшен проблем. Проблем, който е най-вече морален. Системата наистина, ама наистина се скапà. Останалите гласуваха, но масово гласуваха зле. Допуснаха в Парламента да влязат абсолютно негодни за там лица – като например групичките простофило-популисти около Сиде… Бялата Златка и Дуду… Бареков. Позволиха на неясно защо съществуващи субекти като АБВ и т. нар. „Патриотичен” фронт да законодателстват, та дори и да имат значение за съставяне на правителство. А най-вече дадоха възможност на неграмотната и безотговорна партия на Борисов отново да диктува в българската икономика, социална сфера и външна политика. За БСП и ДПС няма нужда да говорим – не е тайна, че това са престъпни организации, които си служат с шантаж, за да събират гласове и изобщо не би трябвало да съществуват. Възможността такива партии, коалиции и личностите от тях да определят българския държавен бюджет е пряк резултат от пълната негодност на средностатистическия ни съгражданин да мисли с главата си. Тук няма нужда от извинения, нито се налагат сто дни толеранс. Някой ще попита защо Реформаторският блок е бил пожален в горния абзац. Няма да бъде пожален в настоящия. На политици като г-жа Кунева и Божидар „Трика” Лукарски прекалено много им се прищя да са министри и пропиляха шанса да проявят принципност. Те не могат да разберат, че такова късогледство се плаща. Кариерата им, общо взето, приключва с няколкото сегашни поста (освен ако не станат лични секретарки на Борисов, разбира се). Г-н Кънев и още няколко сини депутати може би донякъде ще успеят да поограничат щетите лично за себе си с подходящи жестове, но от това вече сякаш няма изгледи да произлезе кой знае какво. Д-р Москов си позволи да бъде провокативен, понесе незаслужени обвинения в расизъм и във всичко това все пак имаше смисъл, но целият добър ефект отиде по дяволите с приемането на бюджета. Възможността за морална тежест на Реформаторите беше пропиляна в мига, в който Блокът показа колко е слаб, суетен и дребнав, приемайки жалки трохи от властта на новата коалиция. Коя е тя ли? ГЕРБ + ДПС, разбира се. Да ни е честито. Днес не е ясно кой е в по-голяма степен заместник министър-председател – дали г-жа Кунева или проклятието на българския парламентаризъм, Местан. Не е дреболия, че бюджетът беше приет от хора, заекващи поради пиянство. Още по-сериозно е, че това всъщност бе демонстрация на нагъл цинизъм. Кой гласува законодателни промени нощем? В петък? На пръв поглед – само ЦК-тата на КПСС и БКП, а може би и севернокорейският режим. Но, оказа се, и демократичното българско Народно събрание. Парламентарният контрол не беше предаден по БНР, както обикновено се прави. Цялата работа се свърши набързо, на тъмно, с хихикане между глътките – да не би някой да разбере какво точно става в полутъмния бар „Парламента”, предлагащ най-добрите забавления и специално изпълнение на DJ Горанов и чалга-бенд „Бюджета”. Имаше хора, които на пръв поглед разумно увещаваха, че коалиция между ГЕРБ и РБ е по-малкото зло; че това е реалистичен вариант за бавно, но сигурно излизане от дупката, завещана ни от Орешарски; че е нужна стабилност; че все пак всички сме дясномислещи и трябва някак да си стиснем ръцете; че само така БСП и ДПС ще бъдат изолирани от властта; че Борисов и С-ие могат да бъдат дисциплинирани от мекото, изискано влияние на Реформаторите… Две навременни оставки от ръководствата на парламентарни комисии дори показаха, че това е сякаш вярно. Даже естествени скептици, които виждат в ГЕРБ само продължение на БСП (като например автора на тези редове), започнаха да вярват в успокоителните мантри. После обаче дойде Горанов. Новото правителство не само включи национал-популисти и откровени левичари, но и предложи изцяло лява, етатистка мярка. За да се справи със завещаните от Орешарски финансови зевове без нови заеми, ГЕРБ реши да ограби гражданите. Приватизация на частни осигурителни фондове или прехвърляне на средства от тях към държавния осигурител – това ли е прочутата дясноцентристка политика? Това ли е помощ за бизнеса? Това ли е свобода на избора? Ами че тя си прилича на комунистическата национализация от 1947. Нямаше ли и тогава едно опразване на Пенсионния фонд? Дянков може и да не се е учил пряко от БРП(к), но със сигурност днес би одобрил идеята на наследника си Горанов. Колко типично за уж дясната партия ГЕРБ – да запушва финансови дупки, ограбвайки някого или отваряйки нови. Колко дясно, няма що. А можеше например да има сериозно разследване на това къде са парите, които Цветан Василев открадна от държавата. Тези пари щяха да свършат добра работа сега. Само че на Цветан Василев май му е простено, а парите – те да са му халал. На негово място се появи Цеко Минев, личният банкер на Борисов. А Горанов успешно прокара идеята за прибиране на частни средства в държавната каса. Може би в момента българските пенсионери, които инак масово обожават БСП, са объркани, защото омразните им „бойковисти” провеждат видимо социалистическа политика, докато другарят Миков демонстрира възмущение. Но да оставим това – нали се разбрахме какъв е Суверенът. Разбира се, остава надеждата за президентско вето и евентуално – за стигане до Конституционния съд. Но ще приеме ли г-н Плевнелиев да рискува евентуалната подкрепа на ГЕРБ за свой втори президентски мандат при една открита конфронтация? И има ли всъщност какво да рискува, като имаме предвид публичната тайна, че Борисов има амбиции за президентския пост? Президентът беше заявил веднъж, че новите идеи за НОИ трябва да почакат. Ще доведе ли позицията си до вето? То няма да реши проблема, но ще го забави и това може да доведе до нови резултати. А на Конституционния съд не може да се разчита – по време на скандала с решително незаконното връщане на Пеевски в 42-то НС проф. Токушев и колегите му се унизиха в услуга на тогавашните управляващи (и това даде повод за Окупацията на СУ). Още не се знае дали конституционните съдии са верни на БСП или просто обичат да тълкуват Конституцията в полза на всяка настояща власт. Има и друга прелестна проява на кабинета. Ген. д-р премиерът Борисов и Божидар „Трика” Лукарски са решили, че трябва да пропилеят крехкото доверие към България, което изказванията на министър Митов будят у съюзнически страни от НАТО и ЕС. В момента, в който стана ясно, че Русия вече не само не иска, но и не може да си играе с България, защото също няма пари, Борисов и Лукарски заявиха, че ще преговарят с Путин за възобновяване на „Южен поток”. А можеха да се замислят, че дължим на БЕХ още една финансова дупка от 100 милиона евро заради пари, преведени след министерска заповед за замразяване на проекта. Или че всички санкции срещу Русия имат за естествен резултат именно спирането на „Южен поток”. Така че приказките на Борисов и Лукарски са пореден абсурд. И не, не става дума за особено ловък начин да се избегнат неустойки към руската страна: Борисов изрично заяви, че работата по „Южен поток” ще продължи (горе-долу в духа на Виктор Орбан, само дето тези приказки вече дори Орбан не ги говори). Пияни хора да приемат бюджет е страшно. Да го приемат в петък нощем също не е на хубаво. Да се прокарват крайно леви мерки от уж дясна партия е нелепо. А да се говорят врели-некипели от министър-председателя и министъра на икономиката – това си е вече скеч към кулминацията на гротеската. Пък и разликата между Орешарски и Борисов някак взе да се губи. Бюджетът и тези абсурди за „Потока” биха могли да предизвикат нови протести. Ако това не се случи, то ще покаже, че наистина има стокхолмски синдром в България. Тоест – че неприятната преценка за Суверена, изказана по-горе, е вярна. Впрочем, още по повод безконтролната сеч проф. Михаил Константинов беше предположил, че България няма съпротивителни сили срещу мафиите си. И тъй като на повечето български граждани не може да се разчита, че разбират какво става, вероятно пак „красивите” ще трябва да се окажат умни. Разбира се, това би довело до опити на БСП, ДПС и други вулгаризатори да си присвоят евентуалните недоволства, за да повторят февруарските събития от 2013. В този смисъл задачата на истинското, но все още малобройно гражданско общество става още по-сложна. То трябва да намери начин да демонстрира позиция, да пресече не просто лоши практики, а отявлени безобразия… и да не доведе Миков на власт. Колкото до Местан, той и сега е на власт. Казахме ли „честито”? Е, честито.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_434241.html

Свързани новини: