Смешен лобистки плач

/КРОСС/ Един изключително смешен плач се носи тези дни из родината ни. Няколко либералстващи лица обикалят неуморно от телевизия на телевизия, за да обясняват с гробовни физиономии как България е изправена пред катастрофа, как се готвела някаква страховита национализация, как държавата искала да ни открадне парите и как трябва да се хвърлим на амбразурата, за да защитим свободата, т.е. в настоящия случай частните пенсионни фондове. Тези очевидни бълнувания от една страна, а от друга очевадни лобистки напъни, можеха да бъдат оставени без внимание, ако не се вписваха в до болка познатия неолиберален консенсус на прехода. Според този консенсус държавното е задължително и винаги ужасно, а частното е също винаги и също задължително прекрасно. Откакто е започнал този глупав плач по повод промените в пенсионните промени, си мисля за Джордж Оруел и за прословутия цитат от книгата му „1984" - „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила". Злоупотребата с думите, която извършват либералстващите защитници на частните пенсионни фондове е също толкова огромна, колкото и тази, която Оруел описва в своята антиутопия. Как е възможно да наричаш национализация правото на хората да избират как да се осигуряват - дали изцяло да разчитат на държавата или и на частен пенсионен фонд. Извинете, обаче именно сегашният модел ограничава свободата ни защото ни принуждава да се осигуряваме в частен фонд. Няма начение искаш или не

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/durzhavata-chastnite-fondove-1445097.html

Свързани новини: