Бъдни вечер

Един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, семейството, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: “Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!” После поставя тънкия край на дръвчето в огъня – там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

На празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 11 ястия. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).

В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият в дома прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва лошите сили.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: “Ела, Боже, да вечеряме”. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

 

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/j7q1h6aKuT4/

Свързани новини: